Глуповатите опорки срещу митата на Тръмп
Използваната от либералите агитация не омаловажава цените
От близо 40 години Доналд Тръмп пази концепцията за митата, не е моментна прищявка или инцидентно „ вдъхновяване “
Две изключително глуповати опорни точки против Тръмп и митата обикалят из родния Facebook. Толкова са кухи, че ми наподобяват на тези нелепици, които хората си публикуват, с цел да си защители фотосите от Зукърбърг. Ситуацията е почти Стамболов, което осъвременено звучи по този начин – почти Бернската спогодба.
Ето ги двата висши аргумента против митата и Тръмп: 1) Тръмп е толкоз тъп, че е наложил мита върху острови, обитаеми единствено с тюлени и пингвини; 2) Тръмп е толкоз тъп, че е наложил мита, откакто бил посъветван за това от несъществуващия икономист Рон Вара, който е фиктивен персонаж на някогашния стопански консултант на Тръмп Питър Наваро.
Преди да кажа по пет приказки за всяка от горните несъстоятелности, да вметна нещо простичко. Тръмп е международна звезда от началото на 80-те години. Той е най-големият строителен бизнесмен в Манхатън – най-конкурентният заможен пазар на планетата. Милиардер. Автор на бестселъри. Риалити суперзвезда. Президент на Съединени американски щати към този момент за повторно. И все пак у нас има едни байковци, които са основали горе-долу нищо, само че се смятат способени да раздават оценки по интелекта и уменията на един от най-успешните хора в актуалната ни история. Направо да им завидиш на самочувствието.
Но има и друго. Забелязвам един неуместен тренд измежду (не единствено родната) демократичната общност, която от над десетилетие се пробва да опише Доналд Тръмп като някакъв краткотраен и инцидентно попаднал на терена човек. Меко казано чудноват е този напор да се показва човек като него като някакъв необразован случайник, който няма концепция какво прави. И колкото повече го обрисуват по този безразсъден метод, толкоз по-изненадани остават, когато той продължава да инкасира победи. Щом на „ Уолстрийт Джърнъл “, който е свръх-критичен към Тръмп, му се наложи след втората му изборна победа през ноември да признае, че Тръмп е историческа фигура, не знам какво още би трябвало да се случи, с цел да стартират враговете му да го вземат насериозно. Но това е друга тематика. Нека се върнем на глуповатите опорки.
Първо, във връзка с ненаселените острови и митата. Да, Белият дом наложи мита върху островите Хърд и Макдоналд - ненаселени отвъдокеански територии на Австралия. Голям смях и веселба пада, че там имало единствено пингвини и тюлени. То, хубаво, но при налагането на мита в този мащаб има два съществени метода - или включваш страната, на която налагаш мита, дружно с всичките й прилежащи територии, или влизаш в диференциране и деликатно проучване на всяко парченце земя, с цел да си сигурен, че няма да обложиш ненаселени острови. В случая администрацията е избрала първия метод - вместо да наблюдават всеки откъс и подробност, постановат мита на всички места и готово.
Така се пести време, а и се извършва символния въпрос, че Тръмп даде обещание да наложи мита на всички места. Хем става по-бързо, хем се заобикалят възможни митнически малки врати (да се написа една стока официално изнесена от необитаем остров, с цел да се избегне мито). И запитвам аз - какво значение има това, че се трансформира в мотив да се изяснява какъв брой са тъпи в Белия дом? Просто Тръмп и екипът му са избрали за икономисване на време да наложат мита, в това число и на ненаселени територии, откакто те са част от съответната страна, на която се постанова мито. Каква е драмата? Много значимо. Така са избрали, с цел да пестят време, по този начин са създали. Това не омаловажава цените и няма нищо общо с огромната им цел. Щом няма никакво значение, значи се употребява за друго, а не за подчертаване на съответстващи причини. Използва се за агитация.
Втората плиткоумна опорка е за несъщестуващия създател, който бил въодушевил Тръмп за митата. Хихикането в този момент стартира от Рейчъл Мадоу, която оня ден в нейното предаване по MSNBC притопли една остаряла гозба, която обаче родната демократична общност е пропуснала. Темата се появи през 2019 година след изявления на Ню Йорк Таймс и Уошингтън Поуст, касаещи тогавашния стопански консултант на Доналд Тръмп Питър Наваро. Мадоу напомни един противоречив миг оттогава - Наваро на няколко пъти в книгите си се базира на икономист на име Рон Вара по въпросите за митата. Такъв човек, несъмнено, не съществува, а името е псевдоним на самия Наваро. Това е обяснено още тогава от Питър Наваро, който сподели, че на няколко пъти е употребявал този псевдоним за развлечение и нашарване в книгите си.
На мен този метод ми е ексцентричен и не съм необикновен почитател, само че не е нещо невиждано в сериозната литература. Да подсещам ли за писмата на Сайлънс Дугууд, вдовица на междинна възраст, която из страниците на The New-England Courant разисква значими политически и стопански въпроси във времената на колониалната власт в Америка? Въпросната вдовица се оказва псевдоним на 16-годишният по това време Бенджамин Франклин. А какво да кажем за Публиус, псевдонимът, под който във Федералистките писма пишат и Александър Хамилтън, и Джеймс Мадисън, и Джон Джей? Разбира се, че не съпоставям Питър Наваро с Бен Франклин, Александър Хамилтън, Джеймс Мадисън или Джон Джей. Просто споделям, че в това число в съществени трудове е остаряла процедура да се употребява авторов псевдоним, когато искаш да кажеш нещо остро, само че да не поставяш името си зад него.
Цялата линия на офанзива тук, подета от демократичните медии Отвъд океана и ретранслираща се тук без особена доза сдържаност, е, че видите ли Тръмп е малоумен и той нищо не схваща от мита, а залага ориста на Америка и на целия свят на фиктивен икономист. Чак е обидно да би трябвало да се опровергават такива наивни усещания, само че очевидно се постанова. Не, драги, нищо общо няма писаното от Питър Наваро (под псевдоним или не) с разбирането на Тръмп за митата.
На втори септември 1987 година, доскоро под четири десетилетия, Тръмп разгласява против 94 801 $ по една идентична страница в Ню Йорк Таймс, Уошингтън Поуст и Бостън Глоуб, в която развива тезата си, че доста страни (фокусът тогава е Япония) ограбват Америка и би трябвало да бъдат обложени с вносен налог. Сходна теза се развива и в неговия международен бестселър “Изкуството на договорката “ още веднъж от 1987 година През 1990 година още веднъж в просторно изявление той пази концепцията да високо мито върху вносните артикули, с цел да се балансира комерсиалния недостиг. В книгата му „ Време е да сме твърди: Да създадем Америка още веднъж #1 ” от 2011 година, той още веднъж пази концепцията за мита върху вноса. В книгата му „ Осакатената Америка: Как да създадем Америка още веднъж велика “ от 2015 година е изложена цялата стройна политическа теория на Тръмп във връзка с митата. С други думи от близо 40 години Доналд Тръмп пази тази идея. Не, не става дума за моментна прищявка или инцидентно „ вдъхновяване “ от някой си.
Имам един доброжелателен съвет към демократичните ми познати и другари. Спрете да следите едноизмерно американския политически дискурс. Да, доста по-лесно е да кажеш „ Тръмп е малоумен и не схваща “, в сравнение с да четеш или се интересуваш в дълбочина. Но от това вашите заклинания и тихинкото попържане на американския президент няма да станат по-достоверни. Не знам какво би трябвало да стане, с цел да започнете да взимате Тръмп насериозно и да фокусирате рецензиите си към законните въпроси, а такива има, вместо да се занимавате с разпространяване на глуповати опорки на американската съпротива.
От близо 40 години Доналд Тръмп пази концепцията за митата, не е моментна прищявка или инцидентно „ вдъхновяване “
Две изключително глуповати опорни точки против Тръмп и митата обикалят из родния Facebook. Толкова са кухи, че ми наподобяват на тези нелепици, които хората си публикуват, с цел да си защители фотосите от Зукърбърг. Ситуацията е почти Стамболов, което осъвременено звучи по този начин – почти Бернската спогодба.
Ето ги двата висши аргумента против митата и Тръмп: 1) Тръмп е толкоз тъп, че е наложил мита върху острови, обитаеми единствено с тюлени и пингвини; 2) Тръмп е толкоз тъп, че е наложил мита, откакто бил посъветван за това от несъществуващия икономист Рон Вара, който е фиктивен персонаж на някогашния стопански консултант на Тръмп Питър Наваро.
Преди да кажа по пет приказки за всяка от горните несъстоятелности, да вметна нещо простичко. Тръмп е международна звезда от началото на 80-те години. Той е най-големият строителен бизнесмен в Манхатън – най-конкурентният заможен пазар на планетата. Милиардер. Автор на бестселъри. Риалити суперзвезда. Президент на Съединени американски щати към този момент за повторно. И все пак у нас има едни байковци, които са основали горе-долу нищо, само че се смятат способени да раздават оценки по интелекта и уменията на един от най-успешните хора в актуалната ни история. Направо да им завидиш на самочувствието.
Но има и друго. Забелязвам един неуместен тренд измежду (не единствено родната) демократичната общност, която от над десетилетие се пробва да опише Доналд Тръмп като някакъв краткотраен и инцидентно попаднал на терена човек. Меко казано чудноват е този напор да се показва човек като него като някакъв необразован случайник, който няма концепция какво прави. И колкото повече го обрисуват по този безразсъден метод, толкоз по-изненадани остават, когато той продължава да инкасира победи. Щом на „ Уолстрийт Джърнъл “, който е свръх-критичен към Тръмп, му се наложи след втората му изборна победа през ноември да признае, че Тръмп е историческа фигура, не знам какво още би трябвало да се случи, с цел да стартират враговете му да го вземат насериозно. Но това е друга тематика. Нека се върнем на глуповатите опорки.
Първо, във връзка с ненаселените острови и митата. Да, Белият дом наложи мита върху островите Хърд и Макдоналд - ненаселени отвъдокеански територии на Австралия. Голям смях и веселба пада, че там имало единствено пингвини и тюлени. То, хубаво, но при налагането на мита в този мащаб има два съществени метода - или включваш страната, на която налагаш мита, дружно с всичките й прилежащи територии, или влизаш в диференциране и деликатно проучване на всяко парченце земя, с цел да си сигурен, че няма да обложиш ненаселени острови. В случая администрацията е избрала първия метод - вместо да наблюдават всеки откъс и подробност, постановат мита на всички места и готово.
Така се пести време, а и се извършва символния въпрос, че Тръмп даде обещание да наложи мита на всички места. Хем става по-бързо, хем се заобикалят възможни митнически малки врати (да се написа една стока официално изнесена от необитаем остров, с цел да се избегне мито). И запитвам аз - какво значение има това, че се трансформира в мотив да се изяснява какъв брой са тъпи в Белия дом? Просто Тръмп и екипът му са избрали за икономисване на време да наложат мита, в това число и на ненаселени територии, откакто те са част от съответната страна, на която се постанова мито. Каква е драмата? Много значимо. Така са избрали, с цел да пестят време, по този начин са създали. Това не омаловажава цените и няма нищо общо с огромната им цел. Щом няма никакво значение, значи се употребява за друго, а не за подчертаване на съответстващи причини. Използва се за агитация.
Втората плиткоумна опорка е за несъщестуващия създател, който бил въодушевил Тръмп за митата. Хихикането в този момент стартира от Рейчъл Мадоу, която оня ден в нейното предаване по MSNBC притопли една остаряла гозба, която обаче родната демократична общност е пропуснала. Темата се появи през 2019 година след изявления на Ню Йорк Таймс и Уошингтън Поуст, касаещи тогавашния стопански консултант на Доналд Тръмп Питър Наваро. Мадоу напомни един противоречив миг оттогава - Наваро на няколко пъти в книгите си се базира на икономист на име Рон Вара по въпросите за митата. Такъв човек, несъмнено, не съществува, а името е псевдоним на самия Наваро. Това е обяснено още тогава от Питър Наваро, който сподели, че на няколко пъти е употребявал този псевдоним за развлечение и нашарване в книгите си.
На мен този метод ми е ексцентричен и не съм необикновен почитател, само че не е нещо невиждано в сериозната литература. Да подсещам ли за писмата на Сайлънс Дугууд, вдовица на междинна възраст, която из страниците на The New-England Courant разисква значими политически и стопански въпроси във времената на колониалната власт в Америка? Въпросната вдовица се оказва псевдоним на 16-годишният по това време Бенджамин Франклин. А какво да кажем за Публиус, псевдонимът, под който във Федералистките писма пишат и Александър Хамилтън, и Джеймс Мадисън, и Джон Джей? Разбира се, че не съпоставям Питър Наваро с Бен Франклин, Александър Хамилтън, Джеймс Мадисън или Джон Джей. Просто споделям, че в това число в съществени трудове е остаряла процедура да се употребява авторов псевдоним, когато искаш да кажеш нещо остро, само че да не поставяш името си зад него.
Цялата линия на офанзива тук, подета от демократичните медии Отвъд океана и ретранслираща се тук без особена доза сдържаност, е, че видите ли Тръмп е малоумен и той нищо не схваща от мита, а залага ориста на Америка и на целия свят на фиктивен икономист. Чак е обидно да би трябвало да се опровергават такива наивни усещания, само че очевидно се постанова. Не, драги, нищо общо няма писаното от Питър Наваро (под псевдоним или не) с разбирането на Тръмп за митата.
На втори септември 1987 година, доскоро под четири десетилетия, Тръмп разгласява против 94 801 $ по една идентична страница в Ню Йорк Таймс, Уошингтън Поуст и Бостън Глоуб, в която развива тезата си, че доста страни (фокусът тогава е Япония) ограбват Америка и би трябвало да бъдат обложени с вносен налог. Сходна теза се развива и в неговия международен бестселър “Изкуството на договорката “ още веднъж от 1987 година През 1990 година още веднъж в просторно изявление той пази концепцията да високо мито върху вносните артикули, с цел да се балансира комерсиалния недостиг. В книгата му „ Време е да сме твърди: Да създадем Америка още веднъж #1 ” от 2011 година, той още веднъж пази концепцията за мита върху вноса. В книгата му „ Осакатената Америка: Как да създадем Америка още веднъж велика “ от 2015 година е изложена цялата стройна политическа теория на Тръмп във връзка с митата. С други думи от близо 40 години Доналд Тръмп пази тази идея. Не, не става дума за моментна прищявка или инцидентно „ вдъхновяване “ от някой си.
Имам един доброжелателен съвет към демократичните ми познати и другари. Спрете да следите едноизмерно американския политически дискурс. Да, доста по-лесно е да кажеш „ Тръмп е малоумен и не схваща “, в сравнение с да четеш или се интересуваш в дълбочина. Но от това вашите заклинания и тихинкото попържане на американския президент няма да станат по-достоверни. Не знам какво би трябвало да стане, с цел да започнете да взимате Тръмп насериозно и да фокусирате рецензиите си към законните въпроси, а такива има, вместо да се занимавате с разпространяване на глуповати опорки на американската съпротива.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ