Използвали сме едва 11% от капацитета на договора с Боташ“.

Използвали сме едвам 11% от потенциала на контракта с „ Боташ “. Това съобщи министърът на енергетиката Жечо Станков. Той напомни, че още като ръководител на парламентарната комисията за определяне на всички обстоятелства и условия по въпроса е съставил отчет.

От отчета излиза наяве, че българската страна на ежедневна база заплаща над милион лв. дневно за този контракт.

По думите му тази голяма сума тежи извънредно доста на българската енергетика.

Към момента над 500 милиона лв. са фактурирани на „ Булгаргаз “, а едвам 100 млн. лв. е физическият потенциал, който е употребен от потенциала на „ Боташ “, добави министър Станков.

Това, което заварих е, че едвам 11% от потенциала на този контракт е бил употребен или с други думи на всеки 100 лв., които сме плащали за потенциал едвам 13 лв. са били употребени за действителен транспорт на потенциал и на газ през мрежата, акцентира енергийният министър.

Той увери, че все още се търсят всички благоприятни условия за облекчение на икономическите резултати.

Разбирайте да купим по-евтин газ, с цел да може високата цена на преноса да бъде обезвредена, само че това не прави контракта по-успешен, уточни Станков.

Енергийният министър съпровожда премиера Росен Желязков на интернационалната конференция за Украйна, която се организира в италианската столица Рим.

Договорът с „ Боташ “ е подписан на 3 януари 2023 година от служебното държавно управление на премиера Гълъб Донев,

което беше назначено от президента Румен Радев. „ Историческото “ съглашение, както беше наречено, беше подписано от тогавашния шеф на „ Булгаргаз “ Деница Златева и шефа на „ Боташ “ Бюрхан Йозджан. Президентът Радев сподели тогава, че документът е резултат от договореностите, реализирани на негова среща с турския президент Реджеп Тайип Ердоган месец по-рано.

Договорът е за достъп до терминалите за регазификация на полутечен природен газ и последващия му транспорт до България за интервала от 1 януари 2023 година до 31 декември 2035 година – цели 13 години.

Договорът задължава страната ни да заплаща на своя югоизточен комшия към 500 хиляди $ на ден такса за този достъп и транспорт по турската инфраструктура. При това тази такса се дължи без значение от това дали ние доставяме „ синьо гориво “ или не. Освен това цените на таксите подлежат на индексация поради инфлацията, а както знаем през последните години тя върви извънредно и единствено нагоре, което в допълнение товари страната ни в лицето на „ Булгаргаз “.

Източник – БГНЕС