ПЛАЧ ПО МАМА
Изплаках всичко към този момент. Душата ми е суха.
Но знам, че всички мъртви в отвъдното ме чуха.
Ти по какъв начин си горе, мамо? Как да надникна в мрака?
След петдесет години татко ми те дочака.
В най-светлата му младост го взе гибелта подла,
но петдесет години ти му остана вярна.
И ето – ти си тръгна… Защо по този начин небрежно?
Навреме ли?… За майките въобще няма възраст…
Така ли бе решила?.. Да ни спестиш паника.
И куфарчето с облеклата си стегнала, за Бога!
Парите за ковчега в найлонова торбичка…
Как да те поучавам, ох, майчице едничка!
Ох, мамо! Майко! Майчице! Защо ме изостави!
С годините сърцата ни сякаш стават по-корави…
С годините сърцата ни сякаш стават по-студени.
Аз ще се оправя, майчице. Ти не мисли за мене.
Не е допустима в действителност нашата разлъка.
Ти продължаваш в мене – Ти съществуваш цяла.
Аз цялостен живот пробвам на теб да заприличам
и също като тебе се изучавам да обичам.
Недялкo Йорданов
Инфо:
