Изпитвате ли постоянно чувство на непълноценност и страх от разобличаване?

Изпитвате ли непрекъснато възприятие на малоценност и боязън от разкритие? Синдромът на самозванеца е изключително нездравословен за дамите, подкопавайки кариерата и самочувствието им.

Грижите се за другите, работите, интересувате се от доста неща, само че все пак се чувствате като че ли нещо ви липсва. Не сте задоволително добра звезда, хубавица, майка, експерт. Сякаш всеки миг някой ще ви каже: " Знам всичко за теб! За кого се представяш? Коя си в действителност? "

Ако това ви е познато, значи сте част от клуба. Това е синдромът на самозванеца. И той се среща изключително постоянно при дамите. Дипломираният психолог Надежда Владиславова споделя по какъв начин да престанем да се от него и да го превърнем в наша суперсила.

Какво съставлява този синдром?

Синдромът на самозванеца е надълбоко разбиране, че не сте задоволително положителни за ролята, която изпълнявате. Че в действителност не заслужавате триумфа си, че сте мощно надценени и че всичко, което имате, е случайност или просто шанс.

Може да сте красива, способена и интелигентна, само че вътрешно непрекъснато чувате глас, който ви „ разобличава “: " Ти сама знаеш, че просто се преструваш. "

Защо дамите страдат по-често от синдрома на самозванеца?

Първо, поради публичните настройки. Културните обичаи и фамилните послания не се трансформират бързо. От дребни девойките са учени да бъдат положителни, послушни, старателни, да не се хвалят и да не се набиват на очи.

Жена, която намерено декларира гениите си, към момента провокира отрицание у част от обществото. Затова пък жена, която непрекъснато се съмнява в себе си и мълчи, съвсем не рискува да се сблъска с насмешки, а по-скоро ще провокира схващане: " Каква приятна скромна жена! Не се бута напред, знае си мястото. "

Второ, доста дами би трябвало да съчетават няколко функции: работа, семейство, деца, грижа за родители, хубост, връзки, здраве. И в случай че в някоя от тези сфери нещо се забави или не е толкоз съвършено, колкото би им се желало, старателните дами постоянно се упрекват: " Ето, отново не се оправих. Другите съумяват, а аз не съм като тях. "

Влияние оказват и обществените мрежи, където всички демонстрират, че са успяли, цялостна убеденост, сияйна кожа и идеални връзки. Сравнявайки се с този искра, съвсем всяка жена може да се почувства несъвършена.

С какво е рисков синдромът на самозванеца?

Той прави дамата уязвима, не ѝ разрешава да се развива и да гради обикновено живота си. Тя стартира да се съмнява в решенията си, опасява се да направи крачка напред, срами се да приказва за желанията си.

Може с години да не желае покачване, макар че е по-компетентна от другите. Не може да стартира собствен план, макар че е изцяло подготвена, само че търпи връзка, в която не я виждат, макар че заслужава доста повече.

Синдромът на самозванеца лишава възприятието за лична полезност, силата и способността да се любуваме на живота. Ако не бъде разпознат в точния момент, може да управлява целия ни живот.

Пример

Елена не може да открие частна психическа процедура, макар че има всички дипломи, минала е десетки курсове и всички познати ѝ споделят, че след диалог с нея се усещат по-добре. А Елена си мисли: " Ще мина още пет курса, ще прочета петнадесет книги – и тогава може би... " И когато ги премине, историята се повтаря.

Как да превърнем синдрома на самозванеца в суперсила

Синдромът на самозванеца не е присъда. Това е просто усвоен табиет на мислене. А щом е табиет, може да бъде сменен с различен.

Играйте играта " Контрааргументи ". Когато вътрешният ви критик още веднъж ви нападна, отговорете му самоуверено: " Докажи! Дай причини! " Запишете неговите причини, а против тях – двойно повече ваши контрааргументи. Ако не можете сами, помолете някой, който ви цени. Водете дневник на достиженията. Записвайте ги всеки ден. Справили сте се със задача, организирали сте фамилно посещаване на галерия, договорили сте отстъпка, не сте се ядосали на детето – всичко е мотив да се похвалите. Следете речта си. Не омаловажавайте достиженията си. Не " пробвах се да направя план ", а " върша план ". Не " като че ли започнах да повеждам блог ", а " повеждам блог ". Думите образуват действителността. Създайте си подкрепяща среда. Намерете най-малко двама души, които откровено ви споделят: " Ти си страхотна ". Помнете, че няма идеални хора. Дори най-уверените позволяват неточности. Нека грешките ви ви стимулират!Използвайте синдрома на самозванеца в своя изгода.

Той се засилва, когато се издигате на ново равнище в живота си. Затова всякога, когато се появи, го приветствайте: " Значи не тъпча на едно място, а раста. " Растежът е малко плашещ, само че е страховит!

Не е нужно да „ побеждавате “ синдрома. Кажете му: " Благодаря, че те има. Ще бъдеш мой сигнал за напредък. " Не е нужно да сте идеална, само че имате право да бъдете себе си. А това е вашата същинска суперсила.