Мнение: Училището е инкубатор на социална неграмотност
Изпитвам доста мощен възпитаник. Една от тематиките, която обсъждаме е за географско състояние на България. Всяка дума е точно повтаряне на текста от учебника. За мен обаче постоянно е доста по-важно мисленето на учениците. Затова задавам въпрос от високо ниво, в който желая да видя синтез на знанията и умеене да се направи оценка.
Питам за пет минуса на географското състояние на България. Предлагам да стартираме да ги изреждаме и аргументираме, пък докъдето стигнем. Ученикът мисли няколко минути, само че всичко, което съумява да показа като отговор, са мигрантите. Насочвам мислите към границата сред Европа и Азия. Ученикът се сеща за исляма и го излага като минус. Питам за какво е проблем тази вяра - та нали повече от столетие живеем съгласно българските турци. Познанията на изпитвания доближават единствено до заключението, че те са положителни, само че изобщо не може да каже кои са неприятните мюсюлмани и за какво са неприятни. Очакванията ми да е осведомен за религиозния фундаментализъм и „ Ислямска страна “ са напразни. Казвам, че има един минус, който се е развил през последните три месеца поради динамичността на процесите в Турция. Ученикът бледен ми дава отговор, че няма тв приемник в пансиона и не знае какво се случва в прилежащата страна. С неподправено учудване запитвам в действителност ли не знае за преврата, потъпкването на човешките права, цензурирането на медиите, хилядите арести, действителната заплаха да бъдат екзекутирани почтени хора, претенцията на турския президент да мисли еднообразно за Одрин и Кърджали. Оказва се, че ученикът не е чел или слушал нищо по въпроса. Ужасявам се, че съвсем осемнадесетгодишни хора не разпознават рисковете и заплахите, които заплашват страната ни. Още повече - не подозират, че те са към този момент на нашата граница.
Тези младежи единствено след година ще завършат учебно заведение. С глави, препълнени с ненужни познания, само че неспособни да разграничават положителното и неприятното, да схващат преимуществото и да бъдат деликатни с минуса. Една особена форма на обществена неначетеност, която ги прави безпомощни да се ориентират в обстановката и да взимат верните решения за себе си и за страната. Случката е следващо доказателство за това, какъв брой откъсната от действителностите е актуалната българска просветителна процедура. Много информация и традиция, която насърчава възпроизвеждане на текстове от учебника без нужното осмисляне или сериозна интерпретация, без практическо използване на наученото посредством ефикасни модели на държание и гъвкаво пригаждане към настоящите действителности.
Гражданското обучение е заявена цел на промяната, само че лимитирано във метафизичен и етични клишета, без да се търси разтваряне в тематиката на гранични науки като географията. Хорариум часове сакат до минимума и зареден със подозрително нужни познания, вместо да открива свободен избор на тематики с дискусионна или настояща тема. Наказателна възбрана на политическите полемики в учебно заведение, без да са обезпечени различни форми на политическа просветеност. Резултатът от всичко това е едва осведомено и незадоволително обществено умело младо потомство. Самият факт, че българското учебно заведение бълва възпитаници, неспособни да се ориентират в геополитическата или в районната конюнктура, е освен поколенчески и личностен дефицити, само че и действителна национална опасност. Някога повтаряха до погнуса лозунга, че „ учебното заведение ни готви за живота “. И в случай че тогава битуваше схващането, че за житейската подготовка са задоволителни енциклопедични познания, през днешния ден учебното заведение би трябвало да възпитава умения и качества за точна, вярна и навременна оценка на разнообразни проблеми и тествания, с които ни сблъсква действителния живот. Точно в тази посока би трябвало да върви промяната, за която единствено наредби и ДОС-ве няма да са задоволителни. Ще е нужна съдържателна смяна и сериозен ъпгрейд на работните взаимоотношения и преследваните от тях цели в образователните часове.
Спомням си тезата на заместник-министъра от лятото, че промяната може да стане единствено с напъните на учителите. Е, аз се старая, само че се удрям в тесните рамки на минималния хорариум, недомисления размер на наложителното образователно наличие и слабия интерес на актуалните учащи към настоящата обществена, културна или политическа тема.
Автор: Иво Райнов, учител
Профилирана езикова гимназия " Екзарх Йосиф I " - гр. Ловеч
Инфо: www.eratosten.wordpress.com
