Изпитът за ловец – като за шофьор. Скъсаните на първия

Изпитът за ловджия – като за водач. Скъсаните на първия тест претенденти се явяват още веднъж през септември. Това споделя специалистът в съюза на ловците и рибарите инж. Стилиян Герасков пред „ Телеграф “. Вижте цялото му изявление:
– Инж. Герасков, по какъв начин се движи популацията на дивеча, има ли нарастване или понижение и при кои типове? – Тазгодишната таксация напролет демонстрира, че при дивата свиня има леко нарастване. Но използването за предходната година още веднъж е с наклонност надолу, което приказва, че не са добре нещата с популацията на дивата свиня. Но към този момент се появяват огромни групи прасета майки с много приплоди.От интервала, в който чумата засегна огромна част от свинете в страната, досега използването на този тип дивеч понижа с до три пъти. По данни за ловно стопанските региони на сдруженията, които са членове на Националния ловно-рибарски съюз, запасът от дива свиня възлиза на 28 000 броя, само че има и други сдруженията и държавни ловни региони, където има дива свиня.При другите типове се вижда наклонност на повишение на запасите и има осезаема наклонност на използването. Тоест другите типове наедрял дивеч се стопанисват добре и техните популации се развиват. Става въпрос за доблестен елен, елен лопатар и сърна. При тези типове главният проблем е бракониерството.
– Преди дни беше открит ловният сезон за дръпнат дивеч, каква е обстановката там?
– На процедура в този момент се откри сезонът за лов на гургулица, гривяк и гугутка, пъдпъдък и бекас. При тези типове е още рано да се каже каква е наклонността за тази година, само че се вижда осезаемо понижаване на тяхната популация.

При гургулицата и пъдпъдъка се дължи на интензивното земеделие. Знае се, че към една трета територията на страната са обработваеми земи и тук се ползва едно от най-интензивните монокултурни производства в целия Европейски Съюз. Отглеждат се главно зърнени култури, които водят до заличаване на местообитанията на дребния дивеч.

През по-голямата част от годината няма нищо зелено в тези площи и няма укрития за дивеча, няма храна. По този метод се губят един път местообитанията като пъдпъдъка, който гнезди на земята и няма къде да го прави на процедура. Няма и храна, тъй като няма бурени, с които са се хранили, няма инсекти.
– Това ли е повода да се постанова ограничаване при отстрела на дръпнат дивеч?
– Има правила от две или три години за отстрела на пернати. При гургулицата тя е до 8 броя на ловджия дневно. Това е в резултат на европейски условия за ограничение на лова на гургулица в цяла Европа.

Реално единствено в 10 страни в Европейски Съюз се ловува гургулица поради понижение с над 80% на популацията на птицата в цяла Европа. Проблемът визира главно Западна Европа, само че и в Източна и Централна съществува като проблем. Причината е, че се понижават местата, в които да гнезди и да се храни, поради изсичане на горите, синори, горски пояси, към пътища, граници на аграрни земи, които за да се усвои всичката земеделска земя и да се усвояват повече дотации.

Освен че има ограничаване на броя на птиците, които могат да бъдат отстреляни, само че и на дните, в които може да се ловува. Острел на гургулица може да се прави единствено в събота и на формалните празници.
– Каква е обстановката с бракониерите?
– Това е всеобщ проблем. Не мога да кажа, че се оправяме към този миг с него. С тези лостове, които има, се прави каквото може. На процедура няма огромни благоприятни условия за битка с бракониерството. Самите ловци в ловните сдружения не могат да залавят бракониерите, нямат правата като един държавен чиновник.

На процедура те могат единствено да сезират контролните органи и да подават сигнали. Има механизми, които са проведени от самите сдружения и са ги разписали в уставите си. Например, в случай че техен член бъде хванат в бракониерство, да го изключват от дружинката. Често обаче тези решения на сдружението падат, изключително когато са взети преди встъпване в действие на наказателно разпореждане. Защото ловецът може да осъди сдружението, в случай че действието не бъде доказано, за неустойки и разходи по делото.

Този проблем може да бъде решен със съществени законодателни начинания в Наказателния кодекс и в Закона за запазване на дивеча. Трябва да има доста по-ефективен надзор както от страна на ловните сдружения, само че и на държавния орган, имам предвид районните дирекции по горите, организацията по горите. Създаване на екипи, които да се занимават предпочитано с ловно-стопанската активност и най-много безкомпромисност към бракониерите.
-Има концепция и за основаване на указател на бракониерите.
– Тази концепция е наша и задачата е, в случай че един ловджия е изключен от едно съдружие за бракониерство, да няма опция да стане член на друго. Това е план за създаване на осведомителна система, в която да се вписват имената на нарушителите и когато някой кандидатства за участие в обещано съдружие, при инспекция на името му да излиза, в случай че е бил изключен поради бракониерство.
– Каква наказателна отговорност носят бракониерите?
– В някои случаи се постанова и ефектива присъда, само че те са доста рядко. Основно глобите са свързани с отнемане от право на лов и парични санкции. Това са главните санкции в Закона за лова и запазване на дивеча, а лишаването от независимост е в Наказателен кодекс.
– Какви са новите правила през този сезон?
– Едно от новостите е въвеждане на изправителен изпит за кандидат-ловците. Досега изпитът беше единствено един и тези, които не са го издържали, трябваше да минават на курс още веднъж, с цел да опитат още веднъж на изпита. Сега пробата се организира на таблет, както е този за шофьорска брошура. Нямам точна статистика, само че огромен % от претендентите за ловци са скъсани на този стадий, само че пък за сметка на това има опция за изправителен през септември.

Другото ново е, че вноската за стопанисване на дивеча, която е годишна и се заплаща от ловците. До предходната година 30 на 100 от тези средства отиваха в държавния бюджет и не се използваха целево. А другите 70% оставаха в ловното съдружие и се използваха по предопределение, т.е. за мероприятия за стопанисване на дивеча. От тази година извоювахме тези средства да се връщат в ловните стопанства под формата на дивеч.

Сдруженията, които са наши членове, би трябвало да превеждат тези 30% по сметката за разселване на дивеча. С тези пари ние осигуряваме спомагателни количества дивеч за разселване на дивеча. Защото има доста ловни региони, които поради големите аграрни площи дивечът е липсващ и там може да се възвърне единствено с разселване и с диалози със аграрни производители.
– На процедура до момента страната е прибирала тези 30% като налог, по този начин ли е?
– Отчисляването на 30 на 100 от таксата за стопанисване на дивеча към страната е било за страната да прави функционалност по защита на дивеча и парите да се употребяват за тази цел. Това обаче сега не се прави, тъй като няма основано звено, а защитата на дивеча е обвързване на стопанисващия дивеча, т.е. на ловните сдружения и това беше един от причините ни да желаяме тези пари назад, с цел да могат да се употребяват целево за дивеч.
– Има ли интерес от чужденци към ловджийски туризъм у нас?
– Да, идват доста ловци от Западна Европа, главно немци, французи, които имат интерес към наедрял дивеч. Италианци пък идват на лов за малък дивеч, даже има не малко туристи от Съединени американски щати и даже Канада. Също по този начин идват ловци от околните страни като да вземем за пример от Турция.

Една от потвърдилите се дестинации по най-силните популации на доблестен елен е Българя. Все още сме и една от дребното страни, в които се ловува гургулица. Горският бекас също набира известност. През зимните месеци има доста положителни условия за ловуването му по нашето Черноморие най-много.

Ловците, които идват у нас от страни от Европейски Съюз, са със лично оръжие, което има паспорт. Идват в България да посещават най-много държавни ловни региони, могат да го съчетаят с културен туризъм, с винен туризъм. Обикновено търсят съответен образец и в случай че има слука, се прибира с трофей. Тези, които идват на лов за доблестен елен, не го вършат за месото, а за трофея. А по време на престоя си нормално ядат доверчиво месо.
– Има ли проблем с времето за проучване на месото от дива свиня?
– Изследването на месото от дива свиня за трихинелоза и африканска чума е наложително. Агенцията за сигурност на храните направи и едно приложение за телефон, когато се отстреля животно, се дава проба в подразделенията на БАБХ, като те го записват и дават баркод и когато излезе резултатът, всеки един ловджия може през модула да ревизира дали месото е чисто.

Пробите за АЧС са за контрол на болесттите, защото не всички диви свине, инфектирани с африканска чума, умират. Всъщност доста огромна част от тях го прекарват и носят антитела, само че пък го носят в себе си и заразяват, за това е належащо да го има този контрол, с цел да се наблюдава по какъв начин се развива тази болест и в кои региони.

За трихинелоза е належащо да се прави проучване на всяка дива свиня, защото тя е зооноза, т.е. визира и хората. Това е едно малко червейче, чиито яйца капсулират в мускулите на дивата свиня и когато месото се употребява сурово или алангле, човек може да се болести. Заболяването протича много тежко и при хората.

Преди имаше много съществени забавяния за резултати от БАБХ към ловеца, с месеци се чакаше, само че в този момент към този момент са преодолени. И в случай че има, те са извънредно рядко. Тогава имаше закъснение с повече от два месеца, а имаше и разпореждания, че месото би трябвало да се съхранява до излизане на пробите и за два месеца се натрупва.

Роден е в гр. Берковица през 1983 година

Учил е горско и ловно стопанство

Завършил е Техникум в Берковица по горско стопанство

Завършил е магистратура в Лесотехническия университет

В сферата работи от 2011 година и е ловджия от 2002 година

Експерт в Национално ловно-рибарско съдружие „ Съюз на ловците и рибарите в България “