За тези, които са се оказали в сложна ситуация
Изпитанията, през които минавате в този момент, ви наподобяват безкрайни, а болката ви е безусловно като продрана плоча със записани на нея прочувствени мемоари, които се постанова да превъртате още веднъж и още веднъж. Минали сте през болежка, премеждия и реки, само че въпреки всичко се усмихвате.
Усмихвате се тъй като не желаете целият свят да знае, че индивидът, който постоянно се оправя с всички проблеми, в този момент се пробва с всички сили да оцелее. Усмихвате се, с цел да си напомните, че всичко ще бъде наред и рано или късно ще бъде по този начин.
Но зад затворената врата е тъжно да ви гледат какъв брой тежък прочувствен товар би трябвало да носите.
Но ще пристигна вашият ден. Денят, когато ще намерите нравствен покой и щастливи ще ви вършат най-простичките неща на света. Денят, когато с лекост ще може да се обърнете обратно, без да пророните нито сълза и да се усмихнете без капка страдание.
Ще пристигна време когато ще бъдете най-щастливи за целия си живот, осъзнавайки през какво е трябвало да преминете и по какъв начин сте съумели да оцелеете.
Не би трябвало да бягате от болката, страданията и изключително от спомените. Осмислете, признайте и ги приемете. Вместо да ги избягвате или да ги потискате, ги погледнете в лицето.
Погледнете в лицето изплуващите мемоари за всичко, което сте изгубили, спомнете си пролетите сълзи поради разрушеното сърце, погледнете страха в очите.
Останете малко уединено със себе си. Дължите го на себе си, с цел да излекувате раните си. Понякога най-хубавият метод да се оправим с царящия в близост безпорядък е да се изолираме.
За да приведете мислите си в ред, не ви е необходим някой различен. За да станете щастливи, нямате потребност от нищо. И пукнатините в сърцето ви не се появяват поради това, че него е проникнала болежка, а с цел да влезе в него светлина.
Мислете за това по какъв начин безусловно се намирате в подножието на планина и единственият вероятен път е да се движите нагоре. Няма какво да губите, тъй че за какво този път да не се постараете повече? Когато човек премине през комплициран миг от живота си, това трансформира възгледа му за всички провокации, които получава всекидневно.
Борбата е благословение. Болка, тъга, засегнатост и загуба ви карат да работите по-усърдно и да станете по-добри. Това може да провокира у вас и голямото предпочитание да предпазите другите от претърпяната от вас болежка и да им помогнете. Събуждайки се, ще станете изцяло различен човек. И ще се гордеете, че сте почнали да вярвате в себе си.
Автор Nicole Garbanzos
