Изпълнителният директор на Международната агенция за енергетика (МАЕ) Фатих Бирол

Изпълнителният шеф на Международната организация за енергетика (МАЕ) Фатих Бирол в изявление за Financial Times (FT) подлага Европа на рецензия поради изоставането й от Китай и Съединени американски щати, откакто е направила „ две исторически монументални неточности “ в енергийната си политика, залагайки на съветския газ и отказвайки се от атомната енергетика. Изпълнителният шеф на МАЕ декларира, че европейската промишленост стартира да заплаща за тези неточности и, че Европейски Съюз се нуждае „ от нов общоприет промишлен проект “, с цел да се възвърне. Думите на Бирол идват в миг, в който водачите на Европейски Съюз се готвят за разискване на икономическата конкурентоспособност на съюза. Европейски Съюз изостава от Китай и Съединени американски щати в такива браншове като създаването на чисти технологии, което се дължи на редица обременяващи нормативни актове и доста високите цени на енергоносителите. Цените на електрическата енергия в Европейския съюз са два до три пъти по-високи от тези в Съединени американски щати. „ Съществуващите браншове, изключително тежката промишленост изпитват и ще продължат да изпитват основни неизгодни разноски спрямо други огромни стопански системи като Китай и Съединени американски щати “, споделя Бирол. Данните от енергийните организации демонстрират, че Европейски Съюз сполучливо е отхвърлил съветския газ от началото на войната в Украйна. През 2023 година Европейски Съюз за първи път ще създава повече електрическа енергия от вятър, в сравнение с от газ. Преди това на газа от Русия се падаха повече от 40 % от доставките, само че тази цифра падна до 15 % през 2023 година, макар възходящия импорт на съветски LNG. Доставките от Норвегия и Съединени американски щати изиграха съществена роля, с цел да се избегнат спиранията на електрозахранването от страна на Европейски Съюз. На тях се падат към 30 и 19 % надлежно от общия импорт, за това има принос и бързото въвеждане на възобновими източници на сила. Дебатите за нуклеарната енергетика обаче са прекомерно полярни. Страни като Франция, Унгария и Чешката република поддържат нуклеарната сила, само че други членки на Европейски Съюз като Германия, Австрия и Люксембург са изрично срещу с аргумента, че нуклеарните планове постоянно се забавят и са скъпи, а парите биха били по-добре изразходвани за възобновима енергетика. Амунд Вик, някогашен държавен секретар на Норвегия по енергетиката и старши консултант в консултантската компания Eurasia Group, споделя, че „ без нуклеарна сила енергийният преход ще бъде по-труден “, защото е нужна непрекъсната базова мощ за поддържане на изменчивото произвеждане от вятър и слънце. „ Някои полемики за нуклеарната сила са в действителност потребни и някои страни се нуждаят от нея “, сподели Вик. Но някои полемики като „ не би трябвало да влагаме във вятърни турбини, би трябвало да влагаме в нова нуклеарна сила “ не оказват помощ на никого “. През 2019 година Европейски Съюз си сложи една от най-амбициозните цели за климата в света, ангажирайки се да понижи излъчванията с 55 % през 2030 година спрямо равнището от 1990 година и реализиране на чиста нула през 2050 година Оттогава са признати доста закони, ориентирани към преустрояване на стопанската система за реализиране на тези цели, само че политиците се притесняват от противоположната реакция, когато такива закони, като възбраната за нови мотори с вътрешно горене или по-строги правила за енергийна успеваемост стартират да оказват въздействие върху гласоподавателите преди идните избори в целия Европейски Съюз. Зелените политики също падат надолу в листата с цели на държавните управления, защото водачите се тревожат за проблемите на сигурността, свързани с миграцията и спора в Украйна. Дан Йоргенсен, министър на климата и развиването на Дания, споделя, че с цел да се резервира поддръжката за Зелената договорка от страна на жителите, Европейски Съюз би трябвало да си „ напише домашното “ и да обезпечи интеграция на политиката за климата. Това би трябвало да стане по метод, който „ да не навреди на нашата конкурентоспособност, не вреди на нашата претовареност, не води до увеличение на неравенството, а по-скоро обратното … Сега е доста своевременен момента да стартираме полемика за това по какъв начин да наподобява това “. По FT