АИКБ: Увеличаването на максималния осигурителен доход разширява сивата икономика
Изпълнителният шеф на АИКБ Добрин Иванов счита, че с увеличение на оптималния застрахователен приход от 2600 на 3000 лв. ще се усили сивата стопанска система и ще докара до отлив на висококвалифицирани фрагменти. Позицията му е оповестена във Facebook.
Според Иванов, нарастването ще засегне най-високодоходната група. Това са ръководители, мениджъри, инженери, архитекти, финансисти и 100 % от заетите в IT бранша. Общо малко над 148 000 души. Техният труд е с най-голяма добавена стойност, които носят огромна отговорност и вземат значими решения.
Изчисленията са - 400 лева застрахователен приход х 32.30% = 129.20 лева От тях 77,52 лева ще заплати работодателят, а 51.68 лева - служащият.
От финансовото министерство са сметнали, че резултатът за работодателя ще е 69,77 лева, тъй като този разход ще понижи облагаемата облага на бизнеса и надлежно ще понижи дължимия корпоративен налог. Ами тези, които са на загуба, пита Иванов. При изчисленията от ведомството на Горанов изваждат и 5% налог при вероятно систематизиране на тази облага и тогава бизнесът губи единствено 66.29 лева
Според изчисленията на министерството служащият ще заплаща 51.68 лева повече осигурителни вноски. Това му понижава данъчната основа за облагане по ЗДДФЛ и действително ще получи единствено 46,51 лева по-малко, само че пък 20 лева ще отидат в персоналната му сметка в ДЗПО. Срещу по-големия застрахователен приход ще има по-големи осигурителни права, декларират от МФ.
Изпълнителният шеф на АИКБ акцентира, че нарасналите осигуровки са от 1 служащ на месец, само че за цялата година и за цялата стопанска система са 148 000 х 12 х 129.20 = 227 683 200 лева от служащ " Изведнъж започваме да приказваме за милиони и то 230 млн. лева, които страната взема от работодателите и най-работливите българи ", акцентира Иванов.
На микрониво за една компания с 49 служащия, както се води малко дружество разноските са следните: 49 х 12 х 66.29 = 38 978,52 лева Иванов обобщава изчисленията си - " повече разноски, по-малко облага, по-малко вложения ".
" 39 000 (лева - б.р.) са доста пари, за огромна част от дребните предприятия, които пък са 95 % от всички, за 70% от тях това е годишната им облага ", написа Иванов.
Ако бъде утвърдено предлагането може ИТ компании да се изместят в Сърбия и Македония, където получават облекчения, а не усложнения. Второто терзание на шефа на Асоциацията на индустриалния капитал е, че по този начин ще се усили сивата стопанска система в трудовите правни отношения, тъй като от тези 148 000 души, 20 000 са ИТ експерти. Другите мъчно ще отидат да работят в Сърбия и Македония, тъй като работата им е обвързвана с България.
Иванов разказва по какъв начин сходно прекосяване " на сиво " може да стане по законен метод - ще създадат ЕООД с капитал 2 лева, ще сключат с някогашния си шеф контракт за услуга, която ще бъде осъществена от ЕООД-то им.
В края на месеца вместо заплата ще фактурират услугата си и ще получават възнаграждението бруто без удържани налози и осигуровки. В ЕООД-то си ще се обезпечават като самоосигуряващи се лица върху най-малък застрахователен приход - 560 лева И най-после ще платят единствено 10% корпоративен налог и в случай че решат и са в въодушевление ще дадат на страната още 5% налог дял.
Осигурителната система, вместо да вземе от тези хора по 129,20 на месец на човек, може да загуби (3000 - 560) х 32.30% = 788,12 лева, предвижда Иванов и дипломатично пита дали сумата да бъде умножена по 12 и по-късно - по 148 000. " Тогава милионите ще станат милиарди ", написа Иванов.
Директорът на АИКБ оборва мнението на Ваня Григорова от КТ " Подкрепа ", която акцентира, че оптималният застрахователен приход не е привързан с минималната работна заплата (МРЗ) съгласно плоския налог с нарастването на МРЗ в този момент към този момент би трябвало да е 5600. " Даже не би трябвало да има оптимален застрахователен приход, а осигуровки да се дължат върху целия брутен приход ", цитира Григорова шефът на АИКБ и напомня, че оптималният застрахователен приход беше привързан с МРЗ до 2007 година Тогава минималната заплата беше 180 лева, а оптималният застрахователен приход - 1800 лева
Според Иванов повода за спиране на връзката сред МРЗ и оптималния застрахователен приход е че не може МРЗ да е база за установяване на оптималния застрахователен приход. Причината - МРЗ се дефинира административно и е инструмент за правене на политика по приходите. Максималният застрахователен приход дефинира тавана на пенсиите, който пък защищава пенсионната и осигурителна система от финансов колапс и от банкрут, аргументира се Иванов.
Той разказва казуса в солидарната осигурителна система и опита за обезпечаване на правдивост с висококвалифициран експерт, който работи по 12 часа, в почивните дни, от време на време и през нощта и получава 10 000 лева месечно заплащане. Ако доживее до пенсия, ще се надява да взема 4000 лева, което е 40% заместващ приход. Условието да я получава е, че би трябвало да има приемници - служащи, които внасят осигуровки в Национален осигурителен институт.
По сегашните правила той може да получава най-вече 1200 лв. пенсия, тъй като: " пари няма и би трябвало да отидат и при другия, който ще опиша по-долу. Другият е нискообразован маргинал, схванал се с работодателя си да се води и обезпечава на МРЗ на 4 часа (за да му се признава за трудов стаж), т.е. внася осигуровки върху 280 лева При 40% заместващ приход ще би трябвало да получава 112 лева пенсия. Това е заслужено, само че ще получава 220 лева, това е минималната пенсия за 2019 година ".
Изводът, съгласно Иванов, е, когато пенсионните осигуровки не отиват в самостоятелна партида на обезпечения, а в общ взаимен фонд, с цел да има въпреки всичко някаква обществена правдивост, постоянно се употребява ограничаването на оптималния застрахователен приход, обосновава се изпълнителният шеф на АИКБ.
Ако вноските са по самостоятелни партиди, всеки ще получава под формата на пенсия това, което е събрал по сметката си и тогава не е нужно законът да го лимитира какъв брой да внася. Впрочем, това е логиката и тези благоприятни условия обезпечават наложителното и доброволното в допълнение пенсионно обезпечаване на настоящия пенсионен модел.
Според Иванов справедливото систематизиране на размера на оптималния застрахователен приход не би трябвало да е привързан с МРЗ, тъй като тя се дефинира административно. Според него е допустимо да бъде междинен застрахователен приход. Мотивът му е, че индикаторът средномесечен застрахователен приход взе участие при определянето размера на пенсиите за застрахователен стаж и възраст, изчислени от застрахователен приход, т.е. директно е въздействието му върху размера на пенсиите.
Средният застрахователен приход е осреднена стойност на осигурителните приходи на всички обезпечени лица. Той се пресмята от Национален осигурителен институт за всеки месец и за цялата година.
Последният изчислен средномесечен застрахователен приход е за месец август и е 861.52 лева
Според Иванов е заслужено оптималният застрахователен приход да се дефинира като средномесечен застрахователен приход и да се умножи по избран коефициент, тъй като дано тези, които са най-работливи, производителни, висококвалифицирани и " на ярко ", да се съпоставят не с най-мързеливите, нискоквалифицирани и " на мрачно ", а със осреднената стойност на осигурителния приход за страната, със средностатистическия работещ.
За информация, това е механизмът за установяване на оптималния застрахователен приход в Германия - средномесечният застрахователен приход се умножава с избран коефициент, който е константа, не се трансформира.
Той дава образец с Германия, където коефициентът е 2.1. " Ако използван немския коефициент към българския средномесечен застрахователен приход, то оптималният застрахователен приход в България би трябвало да е - 861.52 х 2.1 = 1809,19 лева ", пресмята Иванов. /news.bg
Според Иванов, нарастването ще засегне най-високодоходната група. Това са ръководители, мениджъри, инженери, архитекти, финансисти и 100 % от заетите в IT бранша. Общо малко над 148 000 души. Техният труд е с най-голяма добавена стойност, които носят огромна отговорност и вземат значими решения.
Изчисленията са - 400 лева застрахователен приход х 32.30% = 129.20 лева От тях 77,52 лева ще заплати работодателят, а 51.68 лева - служащият.
От финансовото министерство са сметнали, че резултатът за работодателя ще е 69,77 лева, тъй като този разход ще понижи облагаемата облага на бизнеса и надлежно ще понижи дължимия корпоративен налог. Ами тези, които са на загуба, пита Иванов. При изчисленията от ведомството на Горанов изваждат и 5% налог при вероятно систематизиране на тази облага и тогава бизнесът губи единствено 66.29 лева
Според изчисленията на министерството служащият ще заплаща 51.68 лева повече осигурителни вноски. Това му понижава данъчната основа за облагане по ЗДДФЛ и действително ще получи единствено 46,51 лева по-малко, само че пък 20 лева ще отидат в персоналната му сметка в ДЗПО. Срещу по-големия застрахователен приход ще има по-големи осигурителни права, декларират от МФ.
Изпълнителният шеф на АИКБ акцентира, че нарасналите осигуровки са от 1 служащ на месец, само че за цялата година и за цялата стопанска система са 148 000 х 12 х 129.20 = 227 683 200 лева от служащ " Изведнъж започваме да приказваме за милиони и то 230 млн. лева, които страната взема от работодателите и най-работливите българи ", акцентира Иванов.
На микрониво за една компания с 49 служащия, както се води малко дружество разноските са следните: 49 х 12 х 66.29 = 38 978,52 лева Иванов обобщава изчисленията си - " повече разноски, по-малко облага, по-малко вложения ".
" 39 000 (лева - б.р.) са доста пари, за огромна част от дребните предприятия, които пък са 95 % от всички, за 70% от тях това е годишната им облага ", написа Иванов.
Ако бъде утвърдено предлагането може ИТ компании да се изместят в Сърбия и Македония, където получават облекчения, а не усложнения. Второто терзание на шефа на Асоциацията на индустриалния капитал е, че по този начин ще се усили сивата стопанска система в трудовите правни отношения, тъй като от тези 148 000 души, 20 000 са ИТ експерти. Другите мъчно ще отидат да работят в Сърбия и Македония, тъй като работата им е обвързвана с България.
Иванов разказва по какъв начин сходно прекосяване " на сиво " може да стане по законен метод - ще създадат ЕООД с капитал 2 лева, ще сключат с някогашния си шеф контракт за услуга, която ще бъде осъществена от ЕООД-то им.
В края на месеца вместо заплата ще фактурират услугата си и ще получават възнаграждението бруто без удържани налози и осигуровки. В ЕООД-то си ще се обезпечават като самоосигуряващи се лица върху най-малък застрахователен приход - 560 лева И най-после ще платят единствено 10% корпоративен налог и в случай че решат и са в въодушевление ще дадат на страната още 5% налог дял.
Осигурителната система, вместо да вземе от тези хора по 129,20 на месец на човек, може да загуби (3000 - 560) х 32.30% = 788,12 лева, предвижда Иванов и дипломатично пита дали сумата да бъде умножена по 12 и по-късно - по 148 000. " Тогава милионите ще станат милиарди ", написа Иванов.
Директорът на АИКБ оборва мнението на Ваня Григорова от КТ " Подкрепа ", която акцентира, че оптималният застрахователен приход не е привързан с минималната работна заплата (МРЗ) съгласно плоския налог с нарастването на МРЗ в този момент към този момент би трябвало да е 5600. " Даже не би трябвало да има оптимален застрахователен приход, а осигуровки да се дължат върху целия брутен приход ", цитира Григорова шефът на АИКБ и напомня, че оптималният застрахователен приход беше привързан с МРЗ до 2007 година Тогава минималната заплата беше 180 лева, а оптималният застрахователен приход - 1800 лева
Според Иванов повода за спиране на връзката сред МРЗ и оптималния застрахователен приход е че не може МРЗ да е база за установяване на оптималния застрахователен приход. Причината - МРЗ се дефинира административно и е инструмент за правене на политика по приходите. Максималният застрахователен приход дефинира тавана на пенсиите, който пък защищава пенсионната и осигурителна система от финансов колапс и от банкрут, аргументира се Иванов.
Той разказва казуса в солидарната осигурителна система и опита за обезпечаване на правдивост с висококвалифициран експерт, който работи по 12 часа, в почивните дни, от време на време и през нощта и получава 10 000 лева месечно заплащане. Ако доживее до пенсия, ще се надява да взема 4000 лева, което е 40% заместващ приход. Условието да я получава е, че би трябвало да има приемници - служащи, които внасят осигуровки в Национален осигурителен институт.
По сегашните правила той може да получава най-вече 1200 лв. пенсия, тъй като: " пари няма и би трябвало да отидат и при другия, който ще опиша по-долу. Другият е нискообразован маргинал, схванал се с работодателя си да се води и обезпечава на МРЗ на 4 часа (за да му се признава за трудов стаж), т.е. внася осигуровки върху 280 лева При 40% заместващ приход ще би трябвало да получава 112 лева пенсия. Това е заслужено, само че ще получава 220 лева, това е минималната пенсия за 2019 година ".
Изводът, съгласно Иванов, е, когато пенсионните осигуровки не отиват в самостоятелна партида на обезпечения, а в общ взаимен фонд, с цел да има въпреки всичко някаква обществена правдивост, постоянно се употребява ограничаването на оптималния застрахователен приход, обосновава се изпълнителният шеф на АИКБ.
Ако вноските са по самостоятелни партиди, всеки ще получава под формата на пенсия това, което е събрал по сметката си и тогава не е нужно законът да го лимитира какъв брой да внася. Впрочем, това е логиката и тези благоприятни условия обезпечават наложителното и доброволното в допълнение пенсионно обезпечаване на настоящия пенсионен модел.
Според Иванов справедливото систематизиране на размера на оптималния застрахователен приход не би трябвало да е привързан с МРЗ, тъй като тя се дефинира административно. Според него е допустимо да бъде междинен застрахователен приход. Мотивът му е, че индикаторът средномесечен застрахователен приход взе участие при определянето размера на пенсиите за застрахователен стаж и възраст, изчислени от застрахователен приход, т.е. директно е въздействието му върху размера на пенсиите.
Средният застрахователен приход е осреднена стойност на осигурителните приходи на всички обезпечени лица. Той се пресмята от Национален осигурителен институт за всеки месец и за цялата година.
Последният изчислен средномесечен застрахователен приход е за месец август и е 861.52 лева
Според Иванов е заслужено оптималният застрахователен приход да се дефинира като средномесечен застрахователен приход и да се умножи по избран коефициент, тъй като дано тези, които са най-работливи, производителни, висококвалифицирани и " на ярко ", да се съпоставят не с най-мързеливите, нискоквалифицирани и " на мрачно ", а със осреднената стойност на осигурителния приход за страната, със средностатистическия работещ.
За информация, това е механизмът за установяване на оптималния застрахователен приход в Германия - средномесечният застрахователен приход се умножава с избран коефициент, който е константа, не се трансформира.
Той дава образец с Германия, където коефициентът е 2.1. " Ако използван немския коефициент към българския средномесечен застрахователен приход, то оптималният застрахователен приход в България би трябвало да е - 861.52 х 2.1 = 1809,19 лева ", пресмята Иванов. /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ