Шаркова: Информираното съгласие масово се неглижира
Изпълнителната организация „ Медицински контрол “ може да ревизира дали са спазени правата на пациентите, дали е оказана качествена и навременна здравна помощ. Пациентите могат да се извърнат и към прокуратурата. Третата опция е гражданско дело против лечебно заведение или съответни медицински експерти за обезщетение за неимуществени вреди.
Това изясни пред БНР юрист Мария Шаркова, експерт по здравно право, след гибелта на 6-годишно дете в Пловдив в резултат на зъболекарска операция и случая с родилката, изгубила бебето си след раждане в частна болница в Ямбол.
Не всеки случай, който завърши по драматичен метод в лечебно заведение, е резултат на лекарска неточност или пропуск, само че би трябвало да се ревизират деликатно обстоятелствата, които излагат пациентите и техните близки, уточни тя.
Доказването на сходни случаи е доста мъчно, то се основава съвсем напълно на здравната документи, която в някои случаи се променя и манипулира, сподели Шаркова. По думите ѝ, има проблем и с обективността на движимостите лица, част от които не са справедливи, а други се отнасят колегиално към медиците, чиято активност се оспорва.
Нараства броят на делата против лечебни заведения и медицински експерти, разяснява още адв. Мария Шаркова. Ако преди 10 години те са били 40-50 годишно, след това броят им нараства до 70-80, а в последните 3-4 години са над 100 годишно, посочи тя. Според нея това не значи, че пораства броят на позволените неточности, само че пациентите стават по-информирани и по-критични.
„ Около 41-42% от тези каузи завършват в интерес на пациентите. Около 20% от тези каузи са свързани с причиняване на гибел “, сподели тя.
Шаркова разяснява и осведомените единодушия с думите: „ В доста огромна част от лечебните заведения в осведомените единодушия няма какво доста да се чете. Те нямат нужното законоустановено наличие “.
„ Масово се неглижира този развой. Това е значим развой сред лекаря и пациента – информиране за съответните опасности, които биха могли да се осъществят при оказване на здравна помощ. Това в случаите на оперативни интервенции, на слагане на упойка, на процедури, които крият по-висок риск, би трябвало да стане в писмена форма “, добави тя.
Много постоянно пациентите получават този документ при приема, даже от лица без здравно обучение или от медицински сестри, и не могат да задават никакви въпроси, акцентира експертът по здравно право. „ Често информацията в тези листове хартия не е съответна и не се отнася за съответния пациент. И се подписват едни и същи документи за раждане, за неврохирургична интервенция, за интервенция на носа или за осъществяване на нагледно проучване “, уточни тя.
Пациентът фактически се подписва, че е склонен с нещо, само че не знае с какво е склонен, нито знае за какви опасности е предизвестен, съобщи юрист Мария Шаркова.
Когато пациентът е ясно, тъкмо и съответно осведомен за рисковете, при правосъдни каузи отговорността е негова, защото е бил известен и е взел осведомено решение да предприеме съответната намеса. Когато обаче пациентът се е подписал под документ, изпразнен от наличие, в който няма никаква конкретика, и не е имал опция да задава въпроси, тогава рискът не се трансферира към него, заключи тя.
Това изясни пред БНР юрист Мария Шаркова, експерт по здравно право, след гибелта на 6-годишно дете в Пловдив в резултат на зъболекарска операция и случая с родилката, изгубила бебето си след раждане в частна болница в Ямбол.
Не всеки случай, който завърши по драматичен метод в лечебно заведение, е резултат на лекарска неточност или пропуск, само че би трябвало да се ревизират деликатно обстоятелствата, които излагат пациентите и техните близки, уточни тя.
Доказването на сходни случаи е доста мъчно, то се основава съвсем напълно на здравната документи, която в някои случаи се променя и манипулира, сподели Шаркова. По думите ѝ, има проблем и с обективността на движимостите лица, част от които не са справедливи, а други се отнасят колегиално към медиците, чиято активност се оспорва.
Нараства броят на делата против лечебни заведения и медицински експерти, разяснява още адв. Мария Шаркова. Ако преди 10 години те са били 40-50 годишно, след това броят им нараства до 70-80, а в последните 3-4 години са над 100 годишно, посочи тя. Според нея това не значи, че пораства броят на позволените неточности, само че пациентите стават по-информирани и по-критични.
„ Около 41-42% от тези каузи завършват в интерес на пациентите. Около 20% от тези каузи са свързани с причиняване на гибел “, сподели тя.
Шаркова разяснява и осведомените единодушия с думите: „ В доста огромна част от лечебните заведения в осведомените единодушия няма какво доста да се чете. Те нямат нужното законоустановено наличие “.
„ Масово се неглижира този развой. Това е значим развой сред лекаря и пациента – информиране за съответните опасности, които биха могли да се осъществят при оказване на здравна помощ. Това в случаите на оперативни интервенции, на слагане на упойка, на процедури, които крият по-висок риск, би трябвало да стане в писмена форма “, добави тя.
Много постоянно пациентите получават този документ при приема, даже от лица без здравно обучение или от медицински сестри, и не могат да задават никакви въпроси, акцентира експертът по здравно право. „ Често информацията в тези листове хартия не е съответна и не се отнася за съответния пациент. И се подписват едни и същи документи за раждане, за неврохирургична интервенция, за интервенция на носа или за осъществяване на нагледно проучване “, уточни тя.
Пациентът фактически се подписва, че е склонен с нещо, само че не знае с какво е склонен, нито знае за какви опасности е предизвестен, съобщи юрист Мария Шаркова.
Когато пациентът е ясно, тъкмо и съответно осведомен за рисковете, при правосъдни каузи отговорността е негова, защото е бил известен и е взел осведомено решение да предприеме съответната намеса. Когато обаче пациентът се е подписал под документ, изпразнен от наличие, в който няма никаква конкретика, и не е имал опция да задава въпроси, тогава рискът не се трансферира към него, заключи тя.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ