Инспекцията по труда напомни какви са знаците за възможна измама при работа в чужбина
Изпълнителната организация " Главна ревизия по труда " (ГИТ) популяризира препоръки към търсещите работа в чужбина българи за какви евентуални измами да бъдат бдителни.
Инспекцията припомня, че българското законодателство не разрешава на компаниите медиатори да изискват каквито и да е суми под формата на такси и други услуги от търсещите работа. Такова искане е един от най-сериозните белези за машинация.
Други сигнали са, когато обещаващите работа отхвърлят среща онлайн с претендентите и връзката се води единствено онлайн или по телефон, като се изисква превеждане на пари по сметка. Срещите се уговарят на обществено място, вместо в офис, или на други места, които не са офиси.
При потребление на фирми-посредници, и на предприятия, които обезпечават краткотрайна работа, ГИТ предлага да се направи информация в специфичните регистри дали те са регистрирани в Агенцията по заетостта. Списъците са обществени на уеб страницата на организацията. При наемане на служащи за командироване в чужбина би трябвало да се ревизира дали предприятието има същата активност и в България. Ако то не развива такава и се подписва контракт с човек единствено за командироване в чужбина, това също е сигнал за машинация.
При обезпечаване на работа посредством фирма-посредник, би трябвало да има подписан посреднически контракт сред компанията и търсещия работа . Договорът следва да съдържа наложително клаузите, регламентирани в член 23 от Наредбата за изискванията и реда за осъществяване на посредническа активност по наемане на работа. Кандидатът би трябвало да бъде авансово осведомен с изискванията на работа в страната, където ще бъде изпратено, и с данните на работодателя (чл. 31 от Наредбата). Работникът би трябвало да тръгне от България със подписан трудов контракт с шеф в приемащата страна, преведен на български език. Най-често се изготвят двуезични контракти, в които би трябвало да бъдат уговорени изискванията на възнаграждение, продължителността на работния ден, почивки и отпуски, и други, които би трябвало да бъдат най-малко минималните за приемащата страна, в това число и за чия сметка са разноските по пътуването и други разноски. Заетост отвън страната може да бъде намирана и посредством предприятия, които обезпечават краткотрайна работа, или посредством командироване от шеф. Начините на изпращане са регламентирани в член 3 от Наредбата за изискванията и реда за командироване и изпращане на служащи и чиновници в границите на даване на услуги. При командироване работодателят би трябвало да подписа в допълнение съглашение с служащия или служителя.
Според резултатите от контролната активност на ГИТ в последните години служащи и чиновници се изпращат в чужбина главно посредством командироване. Сигналите, които постъпват, са свързани най-много с неспазено условие възнагражденията да бъдат равни най-малко на минималните в приемащата страна.
При потребление на фирми-посредници, едно от най-честите установявани нарушавания е неналичието на трудов контракт с шеф от приемащата страна , който би трябвало да бъде възложен на служащия преди заминаването. В трудовите контракти с предприятия, които обезпечават краткотрайна работа, а при командироването - в спомагателните съглашения, не се уговарят всички условия, които се изискват съгласно новата уредба – Наредбата за изискванията и реда за командироване и изпращане на служащи и чиновници в границите на даване на услуги.
Друго постоянно нарушаване е, че медиаторите или предприятията, които обезпечават краткотрайна работа, или работодателите, които командироват свои служащи и чиновници, не ги осведомят за изискванията на труд и възнаграждение в приемащата страна , за което са задължени.
Напоследък са получени няколко сигнала от работещи в Чехия, Словения, Словакия и Германия, които сами са си намерили работа, само че локалните работодатели не са им изплатили заработените хонорари, показват от ГИТ. В тези случаи инспекцията осведоми локалните контролни органи за осъществяване на инспекция по подготвеност. От ГИТ обаче прецизират, че с цел да бъде изпратено такова искане и да бъде потърсено съдействието на контролните органи, е належащо пострадалите да дават оптимално повече данни за работодателя, в това число подписани трудови контракти, платежни и други документи, свързани с трудовите им взаимоотношения А такива постоянно не се дават в сигналите.
Инспекцията припомня, че българското законодателство не разрешава на компаниите медиатори да изискват каквито и да е суми под формата на такси и други услуги от търсещите работа. Такова искане е един от най-сериозните белези за машинация.
Други сигнали са, когато обещаващите работа отхвърлят среща онлайн с претендентите и връзката се води единствено онлайн или по телефон, като се изисква превеждане на пари по сметка. Срещите се уговарят на обществено място, вместо в офис, или на други места, които не са офиси.
При потребление на фирми-посредници, и на предприятия, които обезпечават краткотрайна работа, ГИТ предлага да се направи информация в специфичните регистри дали те са регистрирани в Агенцията по заетостта. Списъците са обществени на уеб страницата на организацията. При наемане на служащи за командироване в чужбина би трябвало да се ревизира дали предприятието има същата активност и в България. Ако то не развива такава и се подписва контракт с човек единствено за командироване в чужбина, това също е сигнал за машинация.
При обезпечаване на работа посредством фирма-посредник, би трябвало да има подписан посреднически контракт сред компанията и търсещия работа . Договорът следва да съдържа наложително клаузите, регламентирани в член 23 от Наредбата за изискванията и реда за осъществяване на посредническа активност по наемане на работа. Кандидатът би трябвало да бъде авансово осведомен с изискванията на работа в страната, където ще бъде изпратено, и с данните на работодателя (чл. 31 от Наредбата). Работникът би трябвало да тръгне от България със подписан трудов контракт с шеф в приемащата страна, преведен на български език. Най-често се изготвят двуезични контракти, в които би трябвало да бъдат уговорени изискванията на възнаграждение, продължителността на работния ден, почивки и отпуски, и други, които би трябвало да бъдат най-малко минималните за приемащата страна, в това число и за чия сметка са разноските по пътуването и други разноски. Заетост отвън страната може да бъде намирана и посредством предприятия, които обезпечават краткотрайна работа, или посредством командироване от шеф. Начините на изпращане са регламентирани в член 3 от Наредбата за изискванията и реда за командироване и изпращане на служащи и чиновници в границите на даване на услуги. При командироване работодателят би трябвало да подписа в допълнение съглашение с служащия или служителя.
Според резултатите от контролната активност на ГИТ в последните години служащи и чиновници се изпращат в чужбина главно посредством командироване. Сигналите, които постъпват, са свързани най-много с неспазено условие възнагражденията да бъдат равни най-малко на минималните в приемащата страна.
При потребление на фирми-посредници, едно от най-честите установявани нарушавания е неналичието на трудов контракт с шеф от приемащата страна , който би трябвало да бъде възложен на служащия преди заминаването. В трудовите контракти с предприятия, които обезпечават краткотрайна работа, а при командироването - в спомагателните съглашения, не се уговарят всички условия, които се изискват съгласно новата уредба – Наредбата за изискванията и реда за командироване и изпращане на служащи и чиновници в границите на даване на услуги.
Друго постоянно нарушаване е, че медиаторите или предприятията, които обезпечават краткотрайна работа, или работодателите, които командироват свои служащи и чиновници, не ги осведомят за изискванията на труд и възнаграждение в приемащата страна , за което са задължени.
Напоследък са получени няколко сигнала от работещи в Чехия, Словения, Словакия и Германия, които сами са си намерили работа, само че локалните работодатели не са им изплатили заработените хонорари, показват от ГИТ. В тези случаи инспекцията осведоми локалните контролни органи за осъществяване на инспекция по подготвеност. От ГИТ обаче прецизират, че с цел да бъде изпратено такова искане и да бъде потърсено съдействието на контролните органи, е належащо пострадалите да дават оптимално повече данни за работодателя, в това число подписани трудови контракти, платежни и други документи, свързани с трудовите им взаимоотношения А такива постоянно не се дават в сигналите.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ