Симеон Сакскобургготски: Оптимист съм за бъдещето на България
“Изпълнил съм дълга си и съм дал значително за страната си – това е доста задоволително “.Това съобщи за бТВ някогашният министър-председател /2001-2005 г./ и цар на България /1943-1946 г./ Симеон Сакскобургготски във връзка 82-я си рожден ден.
„ Историята с царските парцели ме принуждава към второ заточение “, с тези думи Сакскобургготски разяснява свое писмо от септември 2018 година, в което назовава решението на съда да му бъде отказано връщането на двореца Врана като „ непосилен за фамилията ми миг, в който мога да бъда заставен на второ заточение “. Както се вижда, има нещо като систематично гонене, тъй като отново – в случай че се върнем обратно – през 1946 година държавното управление на Кимон Георгиев, който надали е имал специфични благосклонности към монархията, ни признава и ни дава един лист на частни, персонални парцели. През 1998 година Конституционният съд се произнася, че е по този начин. А какво следва – няма разумно пояснение. Да не приказваме за мораториума /бел. ред – през 2009 година Народното събрание постанова мораториум върху царските имоти/, който близо 10 години ни лишава от всевъзможни приходи, а пък ни задължава да се грижим за прословутите парцели – това също не е редно. Един мораториум може да бъде натрапен от арбитър на частно лице, но Народното събрание по какъв начин по този начин постанова мораториум, – не е законосъобразно. Това е тормоз “, добави някогашният министър председател.
„ Загубихме двете каузи за хижите Саръгьол и Ситняково, опразнихме ги бързо-бързо през месец март с огромна болежка в сърцето, – до ден-днешен никой нищо не е подписал, а и като виждам – това към този момент е чиста завист – да се лишават без някакъв проект. И съм сигурен, че и те ще последват ориста на Царските конюшни – всичко ще се разгради “, сподели още Сакскобургготски. И добави: „ Ще съм заставен на второ заточение, постоянно съм бил доста внимателен в думите си, не се изговарям лековато, само че си оставам на това мнение и ме боли ужасно, тъй като съм направил доста за тази страна, а получавам такова отношение от моите сънародници “.
Сакскобургготски е уверен в българското правораздаване и в справедливостта на съда в Страсбург, в качеството си на жител на една европейска страна, в която частната благосъстоятелност е обезпечена и приета.
Относно бъдещето на българския народ Сакскобургготски заяви, че животът го е научил да бъде реалист. „ Не виждам за какво би трябвало да сме песимисти за България – членуваме в Европейски Съюз, което е доста значимо. България има доста качествени, способни и умни хора, а и такива превъзходни естествени дадености, само че от време на време се пипвам за главата и се запитвам по какъв начин е допустимо при съществуването на всичко това да не напредваме повече? Предпочитам да се придържам към думите на Джон Кенеди, който беше споделил „ Не питай какво може страната да направи за теб, а питай какво можеш да направиш ти за нея “. Оптимистичният излаз от сегашното е съвсем обезпечен, приключи някогашният министър председател. /БГНЕС
„ Историята с царските парцели ме принуждава към второ заточение “, с тези думи Сакскобургготски разяснява свое писмо от септември 2018 година, в което назовава решението на съда да му бъде отказано връщането на двореца Врана като „ непосилен за фамилията ми миг, в който мога да бъда заставен на второ заточение “. Както се вижда, има нещо като систематично гонене, тъй като отново – в случай че се върнем обратно – през 1946 година държавното управление на Кимон Георгиев, който надали е имал специфични благосклонности към монархията, ни признава и ни дава един лист на частни, персонални парцели. През 1998 година Конституционният съд се произнася, че е по този начин. А какво следва – няма разумно пояснение. Да не приказваме за мораториума /бел. ред – през 2009 година Народното събрание постанова мораториум върху царските имоти/, който близо 10 години ни лишава от всевъзможни приходи, а пък ни задължава да се грижим за прословутите парцели – това също не е редно. Един мораториум може да бъде натрапен от арбитър на частно лице, но Народното събрание по какъв начин по този начин постанова мораториум, – не е законосъобразно. Това е тормоз “, добави някогашният министър председател.
„ Загубихме двете каузи за хижите Саръгьол и Ситняково, опразнихме ги бързо-бързо през месец март с огромна болежка в сърцето, – до ден-днешен никой нищо не е подписал, а и като виждам – това към този момент е чиста завист – да се лишават без някакъв проект. И съм сигурен, че и те ще последват ориста на Царските конюшни – всичко ще се разгради “, сподели още Сакскобургготски. И добави: „ Ще съм заставен на второ заточение, постоянно съм бил доста внимателен в думите си, не се изговарям лековато, само че си оставам на това мнение и ме боли ужасно, тъй като съм направил доста за тази страна, а получавам такова отношение от моите сънародници “.
Сакскобургготски е уверен в българското правораздаване и в справедливостта на съда в Страсбург, в качеството си на жител на една европейска страна, в която частната благосъстоятелност е обезпечена и приета.
Относно бъдещето на българския народ Сакскобургготски заяви, че животът го е научил да бъде реалист. „ Не виждам за какво би трябвало да сме песимисти за България – членуваме в Европейски Съюз, което е доста значимо. България има доста качествени, способни и умни хора, а и такива превъзходни естествени дадености, само че от време на време се пипвам за главата и се запитвам по какъв начин е допустимо при съществуването на всичко това да не напредваме повече? Предпочитам да се придържам към думите на Джон Кенеди, който беше споделил „ Не питай какво може страната да направи за теб, а питай какво можеш да направиш ти за нея “. Оптимистичният излаз от сегашното е съвсем обезпечен, приключи някогашният министър председател. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ