Изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост ще е

Изпълнението на Националния проект за възобновяване и резистентност ще е по-голям проблем от самото му приемане, акцентира Петър Ганев от Института за пазарна стопанска система при показване на първия от поредност разбори за използването и осъществяването на проекта в България. Последният вид на Националния проект за възобновяване и резистентност беше импортиран на 15 октомври и единствено преди дни Европейската комисия го върна с над 40 страници бележки. Планът съдържа 59 плана за вложения и 46 промени в четири съществени стълба - „ Иновативна България “, „ Зелена България “, „ Свързана България “ и „ Справедлива България “. Общото финансиране на вложенията, включени в Плана е 21 милиарда лева, от които 13 милиарда лева са обезпечени по Механизма за възобновяване и резистентност. Най-големият запас ще се излее едновременно през 2024 година, когато България би трябвало да е подготвена по тази причина с съответните планове. Петър Ганев. Това надали ще бъде следователно антикризен инструмент за България. Най-вероятно обаче ние ще усещаме резултата от осъществяването на проектите в други прилежащи страни като Италия, Германия, Гърция, от които интензивният бизнес се чака да влага в планове и в България, по този начин ще се избегне възможна по-тежка рецесия от преди десетителие, счита Лъчезар Богданов. Това е и главният извод от разбора, че ниският капацитет на България за реализация на промени и планове слага под риск осъществяването му, сподели при представянето му Петя Георгиева от Института за пазарна стопанска система. България ще е измежду страните, която ще усети най-силно резултата от потреблението на средствата по проекта както директни, по този начин и вторични от капиталовото развиване на проектите в другите европейски страни. Националните проекти за възобновяване и резистентност са част от Механизма за възобновяване, част от пакета „ Следващо потомство на Европейски Съюз. “ Плановете единствено на четири страни- Полша, Унгария, България и Швеция не са утвърдени. Холандия не е подала своя поради липса на реднво държавно управление. Но множеството страни желаят безплатно финансиране. Дълговите принадлежности до 2022 година ще се приготвят, считат икономистите. Както споменахме огромна част от страните членки към този момент плануват да употребяват единствено безплатни помощи, като множеството са показали проекти за цялостната сума, която Европейска комисия отпуска по Механизма. България не прави изключение. Допълнителната опция за дългово финансиране са поискали малцина страни.
Основна част от промените са показани през инструментите за реализацията им – смяна на законодателството, съставяне на работни групи и комисии, създаване на стратегически документи, основаване на административни структури. Това значи, че на процедура наименованието на промените се разминава със наличието им, а последното в някои случаи даже не е ясно дефинирано.
Няма връзка сред част от плановете и промените. Някои планове от своя страна не дават ясна опция да се откри по какъв метод ще допринесат за реализирането на промените. Предстоят тематични разбори на ИПИ, които ще прегледат в детайли тези наблюдения, разясниха от ИПИ. Няма връзка сред обособените планове Няма връзка сред обособените планове (може би като се изключи плановете в региона на енергетиката), което значи, че най-вероятно са разработвани независимо и преди да е ясна цялата идея за промените и развиването на секторите.
Около ¾ от разноските са изграждане/рехабилитация на инфраструктура и физически капитал (закупуване на машини и съоръжения). Останалата ¼ е са човешки капитал, труд и технология. Планът за възобновяване на процедура се употребява като сурогат на национална капиталова стратегия в редица браншове.
Липсата на задатък по проекта може да има отрицателен резултат върху бюджета Липсата на задатък по проекта може да има отрицателен резултат върху бюджета и макроикономическите индикатори на България за 2021 година По оценки на Европейската комисия през 2024 година България ще осъществя едни от най-големите резултати от проекта върху Брутният вътрешен продукт – както непосредствено от осъществяването на проекта (3%), по този начин и косвено като вторични резултати от осъществяването на проектите на другите страни на съюза (0,7%).
Планът за възобновяване следва да добавя националните старания за промени и вложения и няма по какъв начин да замести общата тактика и политиката на страната в обособените браншове.
Отлагането на промените и плановете във втората половина на проекта (след 2023 г.) може да се окаже загуба на скъпо време. Българският проект е мощно „ изтеглен “ обратно във времето – до степен да си задаваме въпроса дали това е проект за възобновяване на растежа след тежка рецесия или инструмент за осъществяване на някакви капиталови хрумвания надалеч в бъдещето. Няма ясно дефинирани цели и знаци
Планът за възобновяване не съдържа стопански разбор за обща оценка на резултатите от плановете на секторно равнище, което значи, че е доста мъчно да се реши какви ще са резултатите от осъществяването им и до каква степен ще се реализиран задачите.
Няма ясно дефинирани цели и знаци. Индикаторите не са дефинирани по метод, който да разрешава оценка на резултатите и резултатите от осъществяването на плановете. Те значително не дават отговор на условията за връзка с веригата на резултатите.
И най-после в умозаключение ще отбележим, че ниското качество на знаците за оценка демонстрира недостатъци в създаването на планове, подобаващи за финансиране. Капацитетът на администрацията да възнамерява, бюджетира и осъществя вложения и промени ще бъде подложен на тестване. Последните бележки на Европейската комисия демонстрират, че правенето на една самобитна финансова стратегия, аргументирана с знаци за премерване на предстоящите изгоди от всеки план, както и оценка на общото влияние върху стопанската система не е лесна и безпроблемна задача. Дори Европейска комисия да утвърди Националния проект за възобновяване и резистентност на България и да стартира да финансира плановете скоро, под въпрос остава дали тези средства няма да се трансфорат в следващата скица за пилеене и неефективно консумиране на пари без явен краен резултат.