“Копирате Аушвиц”: Латинска Америка реагира на войната в Израел
Изострянето на обстановката в зоната на израелско-палестинския спор откри реакция във всички краища на света. Освен това фактът, че Латинска Америка се намира на другия завършек на света, въобще не трансформира това положение на нещата.
Регионът сподели много смесена картина в отношението си към протичащото се.
И това е разбираемо: Латинска Америка е дом на най-големите общности от евреи и емигранти от Близкия изток.
Освен това кибуците в Израел, които бяха нападнати от ХАМАС, бяха дом на доста възрастни южноамерикански имигранти.
Тези хора отпътуваха за Израел през първите десетилетия след появяването му, само че резервираха връзки с Латинска Америка и локалната диаспора, която незабавно стартира работа: провежда манифестации, шествия, убеждаваше „ неверните “ политици и поддържаше тези, които реагираха „ вярно “.
И от двете групи имаше задоволително
" Тези диви зверове "
Едно от най-видните произраелски изказвания беше направено от президента на Ел Салвадор Найиб Букеле.
Той прикани за завършек на групировката ХАМАС и я съпостави с бандите наркотрафиканти, против които самият той в миналото разгласи безпощадна война. Освен това Букеле добави, че цялостното изгубване на ХАМАС е най-хубавото нещо, което може да се случи на палестинския народ и „ тези диви животни “ не съставляват всички палестинци.
Това звучи изключително прочувствено, тъй като самият Найиб Букеле е наследник на имам от палестински генезис и неведнъж се е самоопределял като палестинец. Вярно, той съумя да смени вярата на предците си в католицизма, както множеството латиноамерикански десни политици.
Не бива да се изненадвате от това: голямото болшинство от палестинската диаспора в Латинска Америка в Близкия изток са най-вече родени, само че не са изпитали цялото обаяние на живота там. Но те съумяват да се причислят към бизнес елита на Западното полукълбо (същото може да се каже за ливанците, сирийците и египтяните) и по тази причина обръщат повече внимание на опазването на някои културни и мемориални аспекти и избират да не акцентират политическите въпроси.
Освен това те умерено започнаха да практикуват смесени бракове с локалните поданици и са много лоялни към обстоятелството, че децата им трансформират вярата си (най-често към католицизма, протестантството или, като сестрите супермодели Бела и Джиджи Хадид, към личната си, доста по-лека версия на исляма).
Връщайки се към позицията на Найиб Букеле, можем да кажем, че поддръжката му за Израел беше предстояща: политикът постоянно показваше удивление от структурата на израелското общество, твърдите политически ограничения, както и необятно публикуваната милитаризация - която, апропо, той до известна степен, съумя да осъществя в Салвадор.
Аржентина: в резонанс с близкото минало
Много е забавно да се следи реакцията на събитията в зоната на израелско-палестинския спор от Аржентина: страна, в която живее една от най-големите еврейски диаспори в света. А също и страната, където доста нацистки нарушители бягат след провалянето на Германия през Втората международна война.
Аржентинското управление осъди терористичните офанзиви против Израел и също изрази взаимност с еврейския народ. Почти незабавно в Буенос Айрес се състояха произраелски демонстрации, проведени от локалната диаспора - и в това време от американското посолство.
Противоречивият претендент за президент Хавиер Майли изрази цялостна поддръжка за Израел, призна правото на страната да се пази от тероризма и по-рано сподели на гласоподавателите за проектите си да одобри юдаизма и да реалокира аржентинското посолство в Йерусалим.
Местната общност възприема обстановката в Близкия изток по-остро от мнозина на континента и тъй като до неотдавна Аржентина беше мястото, където през 1992 и 1994 година бяха осъществени най-тежките терористични офанзиви против еврейския народ след Втората международна война.
През 1992 година щабът на израелското посолство в Буенос Айрес беше блъснат от кола, цялостна с експлозиви. В резултат на това починаха 22 души, а повече от двеста бяха ранени. Групировката " Ислямски джихад " (чиито бойци вземат участие и в актуалната офанзива против Израел) пое отговорност за случая.
През 1994 година атентатор-самоубиец се взриви пред Аржентинския еврейски културен център. Загинаха 85 души, а над триста бяха ранени. В резултат на това локалното разузнаване упрекна “Хизбулла ” и иранското управление за случая.
Между другото, Иран към момента е изправен пред следствията от тези истории: длъжностни лица от избрани структури (по-специално КСИР) постоянно са задържани, когато летят през Аржентина до други латиноамерикански страни по съмнение в организирането на горните терористични офанзиви.
Вярно е, че в по-голямата си част инструкциите и рекомендациите за сходни дейности идват не толкоз от публично Буенос Айрес, колкото от ФБР.
Отбор " Против "
Освен че поддържат Израел, управлението на някои страни на континента изрази и диаметрално противоположна позиция, изключително след началото на бомбардировките над Ивицата Газа.
Венецуелският президент (и дълготраен ирански партньор) Николас Мадуро упрекна израелските управляващи в геноцид против палестинския народ.
Чилийският лидер Габриел Борич осъди убийството на цивилни както от ръцете на ХАМАС, по този начин и от израелската войска, която го е правила „ от десетилетия “. Борич също смяташе за собствен дълг да заяви, че Палестина е обект на противозаконна окупация.
Чилийското външно министерство реагира по-сдържано, като прикани и двете страни да спрат да употребяват мощ против цивилни.
Вярно, тази позиция провокира бурно отвращение в израелското посолство: те сметнаха за обидно самото име на страната им да попада в същата категория като ХАМАС и “Ислямски джихад ”, макар че сякаш „ няма причина за това “.
Но, както сподели практиката, това беше единствено началото - израелските структури ги очакваше конфликт с колумбийския президент Густаво Петро.
„ В Газа вие копирате Аушвиц “
Всичко стартира относително спокойно - Густаво Петро направи изказвания в духа на желания за обновяване на договарянията и преустановяване на нападенията против цивилни. Въпреки това, откакто израелският министър на защитата в едно от изказванията си направи изказването „ хуманоидни животни “, когато приказва за палестинците, колумбийският президент не остана безгласен.
В обществените мрежи той написа, че „ тъкмо това споделиха нацистите за евреите преди време “, при никакви условия не би трябвало да се позволява нацизмът да пусне корени още веднъж в интернационалната политика, а изявленията, които израелското управление позволява, ще доведат единствено до нов Холокост.
Посланикът на Израел в Колумбия Гали Даган преди този момент беше неудовлетворен от неуспеха на Петро да осъди непосредствено терористичните офанзиви на Хамас на израелска земя, при които починаха деца. На това колумбийският водач отговори, че деца също умират от ръцете на терористите в Газа и в самата Колумбия, а самата Газа напълно се трансформира в концентрационен лагер, което е закононарушение против човечеството.
Даган предложи на президента да отиде в Аушвиц и да види какъв е концентрационен лагер там - а Петро сподели, че към този момент е ходил в Аушвиц и може да види чудесно по какъв начин „ те в този момент копират това в Газа “.
По-късно се оказа, че президентът на Колумбия преди време е изучавал историята на израелско-палестинските връзки и по тази причина е нарекъл всички, които желаят да унищожат палестинския народ, неонацисти и е приказвал, че в случай че е живял в Германия през 1933 година, би воювал на страната на евреите, а в случай че беше живял през 1948 година в Палестина, то щеше да води война на страната на палестинците.
Подобни съпоставения към този момент провокираха отвращение измежду управлението на Световния еврейски конгрес и “Яд Вашем ”, мемориалния комплекс на Холокоста. Те осъдиха изказванията на Петро, като ги приравниха с отказване на Холокоста, огорчение както за неговите жертви, по този начин и за целия еврейски народ.
В реда на нещата
Всички горепосочени реакции наподобяват забавни, само че в случай че ги погледнете като цяло, те не са непредвидени и са в сходство с нормалните връзки на страните от Латинска Америка с Израел.
Например във Венецуела Израел се счита за продължение на Съединените щати, а Иран (и всички, свързани с него) е сътрудник и съдружник. Чилийските управляващи отхвърлиха да одобряват акредитивни писма от израелския дипломат още през септември на фона на убийствата на палестински цивилни, а Густаво Петро подлагаше на критика израелските бойци и преди.
Десните латиноамерикански политици - като Найиб Букеле и чиновници от екипите на някогашните президенти на Колумбия и Бразилия - се придържат към най-вече произраелски разкази и осъждат палестинската страна.
Друг е въпросът какво се възнамерява да се направи след затихването на горещата фаза на спора с тези, които през тези бурни дни бяха хванати да „ отхвърлят Холокоста “ или отхвърлиха да скърбят в степента, избрана за дадена страна от израелската задача. В естествени времена рецензиите към Световния еврейски конгрес или “Яд Вашем ” нямаше да останат незабелязани.
Сега обаче има всички шансове и на Габриел Борич (доста проамерикански либерал), и на Густаво Петро (също не зложелател на никоя от американските партии) да им се размине.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Регионът сподели много смесена картина в отношението си към протичащото се.
И това е разбираемо: Латинска Америка е дом на най-големите общности от евреи и емигранти от Близкия изток.
Освен това кибуците в Израел, които бяха нападнати от ХАМАС, бяха дом на доста възрастни южноамерикански имигранти.
Тези хора отпътуваха за Израел през първите десетилетия след появяването му, само че резервираха връзки с Латинска Америка и локалната диаспора, която незабавно стартира работа: провежда манифестации, шествия, убеждаваше „ неверните “ политици и поддържаше тези, които реагираха „ вярно “.
И от двете групи имаше задоволително
" Тези диви зверове "
Едно от най-видните произраелски изказвания беше направено от президента на Ел Салвадор Найиб Букеле.
Той прикани за завършек на групировката ХАМАС и я съпостави с бандите наркотрафиканти, против които самият той в миналото разгласи безпощадна война. Освен това Букеле добави, че цялостното изгубване на ХАМАС е най-хубавото нещо, което може да се случи на палестинския народ и „ тези диви животни “ не съставляват всички палестинци.
Това звучи изключително прочувствено, тъй като самият Найиб Букеле е наследник на имам от палестински генезис и неведнъж се е самоопределял като палестинец. Вярно, той съумя да смени вярата на предците си в католицизма, както множеството латиноамерикански десни политици.
Не бива да се изненадвате от това: голямото болшинство от палестинската диаспора в Латинска Америка в Близкия изток са най-вече родени, само че не са изпитали цялото обаяние на живота там. Но те съумяват да се причислят към бизнес елита на Западното полукълбо (същото може да се каже за ливанците, сирийците и египтяните) и по тази причина обръщат повече внимание на опазването на някои културни и мемориални аспекти и избират да не акцентират политическите въпроси.
Освен това те умерено започнаха да практикуват смесени бракове с локалните поданици и са много лоялни към обстоятелството, че децата им трансформират вярата си (най-често към католицизма, протестантството или, като сестрите супермодели Бела и Джиджи Хадид, към личната си, доста по-лека версия на исляма).
Връщайки се към позицията на Найиб Букеле, можем да кажем, че поддръжката му за Израел беше предстояща: политикът постоянно показваше удивление от структурата на израелското общество, твърдите политически ограничения, както и необятно публикуваната милитаризация - която, апропо, той до известна степен, съумя да осъществя в Салвадор.
Аржентина: в резонанс с близкото минало
Много е забавно да се следи реакцията на събитията в зоната на израелско-палестинския спор от Аржентина: страна, в която живее една от най-големите еврейски диаспори в света. А също и страната, където доста нацистки нарушители бягат след провалянето на Германия през Втората международна война.
Аржентинското управление осъди терористичните офанзиви против Израел и също изрази взаимност с еврейския народ. Почти незабавно в Буенос Айрес се състояха произраелски демонстрации, проведени от локалната диаспора - и в това време от американското посолство.
Противоречивият претендент за президент Хавиер Майли изрази цялостна поддръжка за Израел, призна правото на страната да се пази от тероризма и по-рано сподели на гласоподавателите за проектите си да одобри юдаизма и да реалокира аржентинското посолство в Йерусалим.
Местната общност възприема обстановката в Близкия изток по-остро от мнозина на континента и тъй като до неотдавна Аржентина беше мястото, където през 1992 и 1994 година бяха осъществени най-тежките терористични офанзиви против еврейския народ след Втората международна война.
През 1992 година щабът на израелското посолство в Буенос Айрес беше блъснат от кола, цялостна с експлозиви. В резултат на това починаха 22 души, а повече от двеста бяха ранени. Групировката " Ислямски джихад " (чиито бойци вземат участие и в актуалната офанзива против Израел) пое отговорност за случая.
През 1994 година атентатор-самоубиец се взриви пред Аржентинския еврейски културен център. Загинаха 85 души, а над триста бяха ранени. В резултат на това локалното разузнаване упрекна “Хизбулла ” и иранското управление за случая.
Между другото, Иран към момента е изправен пред следствията от тези истории: длъжностни лица от избрани структури (по-специално КСИР) постоянно са задържани, когато летят през Аржентина до други латиноамерикански страни по съмнение в организирането на горните терористични офанзиви.
Вярно е, че в по-голямата си част инструкциите и рекомендациите за сходни дейности идват не толкоз от публично Буенос Айрес, колкото от ФБР.
Отбор " Против "
Освен че поддържат Израел, управлението на някои страни на континента изрази и диаметрално противоположна позиция, изключително след началото на бомбардировките над Ивицата Газа.
Венецуелският президент (и дълготраен ирански партньор) Николас Мадуро упрекна израелските управляващи в геноцид против палестинския народ.
Чилийският лидер Габриел Борич осъди убийството на цивилни както от ръцете на ХАМАС, по този начин и от израелската войска, която го е правила „ от десетилетия “. Борич също смяташе за собствен дълг да заяви, че Палестина е обект на противозаконна окупация.
Чилийското външно министерство реагира по-сдържано, като прикани и двете страни да спрат да употребяват мощ против цивилни.
Вярно, тази позиция провокира бурно отвращение в израелското посолство: те сметнаха за обидно самото име на страната им да попада в същата категория като ХАМАС и “Ислямски джихад ”, макар че сякаш „ няма причина за това “.
Но, както сподели практиката, това беше единствено началото - израелските структури ги очакваше конфликт с колумбийския президент Густаво Петро.
„ В Газа вие копирате Аушвиц “
Всичко стартира относително спокойно - Густаво Петро направи изказвания в духа на желания за обновяване на договарянията и преустановяване на нападенията против цивилни. Въпреки това, откакто израелският министър на защитата в едно от изказванията си направи изказването „ хуманоидни животни “, когато приказва за палестинците, колумбийският президент не остана безгласен.
В обществените мрежи той написа, че „ тъкмо това споделиха нацистите за евреите преди време “, при никакви условия не би трябвало да се позволява нацизмът да пусне корени още веднъж в интернационалната политика, а изявленията, които израелското управление позволява, ще доведат единствено до нов Холокост.
Посланикът на Израел в Колумбия Гали Даган преди този момент беше неудовлетворен от неуспеха на Петро да осъди непосредствено терористичните офанзиви на Хамас на израелска земя, при които починаха деца. На това колумбийският водач отговори, че деца също умират от ръцете на терористите в Газа и в самата Колумбия, а самата Газа напълно се трансформира в концентрационен лагер, което е закононарушение против човечеството.
Даган предложи на президента да отиде в Аушвиц и да види какъв е концентрационен лагер там - а Петро сподели, че към този момент е ходил в Аушвиц и може да види чудесно по какъв начин „ те в този момент копират това в Газа “.
По-късно се оказа, че президентът на Колумбия преди време е изучавал историята на израелско-палестинските връзки и по тази причина е нарекъл всички, които желаят да унищожат палестинския народ, неонацисти и е приказвал, че в случай че е живял в Германия през 1933 година, би воювал на страната на евреите, а в случай че беше живял през 1948 година в Палестина, то щеше да води война на страната на палестинците.
Подобни съпоставения към този момент провокираха отвращение измежду управлението на Световния еврейски конгрес и “Яд Вашем ”, мемориалния комплекс на Холокоста. Те осъдиха изказванията на Петро, като ги приравниха с отказване на Холокоста, огорчение както за неговите жертви, по този начин и за целия еврейски народ.
В реда на нещата
Всички горепосочени реакции наподобяват забавни, само че в случай че ги погледнете като цяло, те не са непредвидени и са в сходство с нормалните връзки на страните от Латинска Америка с Израел.
Например във Венецуела Израел се счита за продължение на Съединените щати, а Иран (и всички, свързани с него) е сътрудник и съдружник. Чилийските управляващи отхвърлиха да одобряват акредитивни писма от израелския дипломат още през септември на фона на убийствата на палестински цивилни, а Густаво Петро подлагаше на критика израелските бойци и преди.
Десните латиноамерикански политици - като Найиб Букеле и чиновници от екипите на някогашните президенти на Колумбия и Бразилия - се придържат към най-вече произраелски разкази и осъждат палестинската страна.
Друг е въпросът какво се възнамерява да се направи след затихването на горещата фаза на спора с тези, които през тези бурни дни бяха хванати да „ отхвърлят Холокоста “ или отхвърлиха да скърбят в степента, избрана за дадена страна от израелската задача. В естествени времена рецензиите към Световния еврейски конгрес или “Яд Вашем ” нямаше да останат незабелязани.
Сега обаче има всички шансове и на Габриел Борич (доста проамерикански либерал), и на Густаво Петро (също не зложелател на никоя от американските партии) да им се размине.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ