Руски политолог: Изострената ситуация между Армения и Азербайджан може да доведе до нов конфликт
Изострената обстановка сред Армения и Азербайджан може да докара до нов спор. Това сподели особено за предаването " Светът и ние " по Българска национална телевизия Андрей Казанцев, съветски експерт по Южен Кавказ и Централан Азия.
Той напусна Московския институт за интернационалните връзки, както и Русия в символ на противоречие с външната политиката на Кремъл и войната в Украйна. Според него Армения почнала завой във външната си политика и защита, напускайки орбитата на Русия, тъй като вижда, че тя не може да и подсигурява дългогодишен мир в противоречивата зона Нагорни Карабах.
С Андрей Казанцев беседва Николай Кръстев.
Господин Казанцев, благодаря Ви, че приехте поканата на Българската национална телевизия да сте наш посетител! Нека стартираме с това, дали както преди три години Азербайджан и Армения са покрай нов спор?
Андрей Казанцев: Може да пламне спор, макар че към този момент няма 100% гаранция за това. По принцип в този момент към момента върви установяване кой от играчите при започването на спор на коя страна ще взе участие. Ето в този момент Съединените Щати организираха взаимни маневри с Армения– това е значителен нов детайл, който се прояви в последно време, т.е. Армения се преориентира от съюз с Русия към по-близки връзки със Съединени американски щати. Това до известна степен бави началото на спора, защото Съединени американски щати са сериозен участник. От друга страна да вземем за пример тези играчи, които по-сериозно подкрепяха Армения – Русия и Иран, в този момент в по-голяма степен се отдръпнаха от нея. На собствен ред се демонстрираха някои играчи, които поддържат Азербайджан – това, както постоянно, е Турция и напълно ненадейно Пакистан, който предизвести, че при положение на война сред Армения и Азербайджан ще поддържа Азербайджан. Това в действителност беше предизвестие към Иран, тъй като Пакистан е комшия на Иран, а Иран на собствен ред поддържаше Армения. Изобщо там се води една много сериозна дипломатическа игра, от която зависи дали ще става въпрос за война или страните ще се спогодят.
Господин Казанцев, министър председателят на Армения Никол Пашинян стартира да прави завой към доближаване със Запада, до каква степен това съгласно Вас е съществено и може ли да докара до излизане от ОДКБ (Организацията на Договора за групова сигурност)?
Андрей Казанцев: Сега това е въпрос, чийто отговор не знае и самият Пашинян, тъй като в неговата политика на такова демонстративно доближаване със Запада в този момент има два детайла. От една страна той в действителност се сближава със Запада и придвижване в тази посока направиха Франция и Съединени американски щати в отговор на неговото доближаване. Пример за това са последните изявления в Съединени американски щати във връзка на спора и извършените чувания в Конгреса, които би могло да се каже, че дават сигнали в отговор на Пашинян в смисъл: „ Давай, хвани тази посока! ” Но въпреки това Пашинян не просто по този начин провежда тези неща – това беше съответно предизвикателство към Путин: „ Нали сякаш си ни съдружник – тогава или гарантирай сигурността ни, или ние ще се преориентираме към Съединени американски щати и Франция, към Евросъюза ”. И това е много съществено предизвикателство към Путин. Как ще отговори на него Путин, дали като накаже Армения и персонално Пашинян поради това предизвикателство или в противен случай като опита по някакъв метод да избегне спора сред Армения и Азербайджан и по подобен метод да покаже, че е по-голям съдружник за Армения в сравнение с Съединени американски щати.
Тава следва да забележим. Фактически Пашинян потегли в посока на такова изостряне на връзките на първо място с Русия, а не с Азербайджан тъкмо с цел да принуди Путин да предприеме някакъв безапелационен ход. И съгласно това, какъв ще е този ход, Армения ще заеме избрана позиция, тъй като в случай че Путин предприеме ход против Армения, тогава Пашинян или този, който пристигна на негово място, ще може елементарно да убеди популацията на страната, че повече не може да се разчита на Русия. Засега тази визия към момента е маргинална в Армения, доста огромна част от популацията счита, че Русия постоянно е съдружник на Армения, а тюркските нации, на първо място Азербайджан и Турция постоянно са й врагове. Ако Путин направи някаква доста твърда стъпка против Армения, може да стартира образуването на нов консенсус измежду арменския хайлайф, за това към този момент приказва, че би трябвало да се работи в тази посока освен самият Пашинян, само че и първият президент на Армения Левон Тер Петросян. В подобен случай, в случай че събитията тръгнат в тази посока, Армения може да излезе от ОДКБ и напълно да се преориентира към съюз със Съединени американски щати и с Евросъюза.
Господин Казанцев, Путин тези дни сподели във Владивосток, че Русия няма проблеми с Армения. Изобщо по какъв начин би трябвало да бъдат възприемани тези думи?
Андрей Казанцев: Изобщо по никакъв начин, това изречение не дава отговор на съответното предизвикателство, което изпраща към Путин Пашинян в смисъл „ ще го подкрепиш ли или няма да го подкрепиш ”, а отговорът на Путин не в същата логичност, неговата логичност е, че няма подобен въпрос, „ няма проблеми ”. Засега тези думи нищо не значат.
Добре, тогава Пашинян по време на телефонния диалог с Макрон сподели, че Армения е изцяло подготвена да ратифицира Римския статут на Хагския съд. Дали това е сигнал за Путин, че в случай че отиде в Армения, ще го арестуват заради заповедта, която беше издадена против него?
Андрей Казанцев: Вижте, пресата в известна степен политизира този въпрос и ускори смисъла му. Всъщност нещата не са напълно такива – първо, Армения стартира този развой доста преди да бъде взето решението за привличане към отговорност на Путин и Лвова-Белова. В случай, че Путин изиска да отиде в Армения, управляващите на страната, даже и подписали статута, биха могли да намерят някакъв метод да не се пробват да го арестуват. Но по този начин или другояче Путин не се готви да върви в Армения в близко бъдеще и по тази причина този въпрос е много умозрителен.
Господин Казанцев, съгласно Вас има ли въздействие войната в Украйна върху дейностите на управлението на Армения?
Андрей Казанцев: Да, в действителност войната изостри обстановката дотам, че Пашинян в действителност сложи пред Путин ултиматум, защото по време на втората карабахска война Западът не можа да помогне на Армения, а Путин общо взето оказа помощ, като разположи в Карабах съветски миротворци, по-нататък управлението на Армения се разочарова от поддръжката на Русия, по-конкретно по въпрос за личните територии на Армения, когато в тях имаше конфликти. И когато Русия се впусна в пълномащабна война в Украйна, пред Армения породи въпросът, който Пашинян сложи пред своя народ: „ Какво ще вършат арменците, в случай че Русия се изтегли от Южен Кавказ защото не й доближават сили? ” И в действителност тъкмо този проблем към този момент поражда пред Армения с цялата си заостреност. Населението на Армения, даже не страната, а просто популацията, идентичността на арменците дълго беше изграждана по този начин, че турците и азербайджанците са врагове, а руснаците съдружници. По-голямата част от популацията счита по този начин, само че Пашинян постоянно е поставял пред народа си въпроса „ А какво ще вършиме, в случай че Русия се махне от Южен Кавказ? ” След началото на войната в Украйна този въпрос закупи доста огромно значение заради отслабването на Русия.
Господин Казанцев, последният ми въпрос: неотдавна напуснахте МГИМО заради несъгласието Ви с съветската външна политика във връзка поддръжката на Русия за режима на талибаните в Афганистан. Изобщо, могат ли експертите, като Вас, да въздействат върху решенията в областта на съветската външна политика, или всичко това се прави единствено от едно място, от Кремъл?
Андрей Казанцев: Леко ще Ви поправям, напуснах освен поради талибаните, не бях склонен с политиката на Русия във връзка с Казахстан. Русия доста съществено притиска Казахстан по някои въпроси, и също по този начин за политиката към Украйна, просто Украйна не беше в региона на моята експертна компетентност, занимавах се главно с азиатската политика като специалист, когато работех в МГИМО. Но в този момент мога изрично да отговоря на въпроса Ви: управляващите в Русия не ги интересува мнението на специалистите. Този развой стартира доста от дълго време. Както сподели един доста почитан наш посланик в частен диалог, няма да загатвам името му, тъй като се намира в Русия, че самите съветски управляващите в някакъв миг повярваха в картинката, която нарисуваха по тв приемника. Тоест самите те повярваха в личната си агитация и като резултат напълно изгубиха опция да прокарват някаква рационална външна политика.
Той напусна Московския институт за интернационалните връзки, както и Русия в символ на противоречие с външната политиката на Кремъл и войната в Украйна. Според него Армения почнала завой във външната си политика и защита, напускайки орбитата на Русия, тъй като вижда, че тя не може да и подсигурява дългогодишен мир в противоречивата зона Нагорни Карабах.
С Андрей Казанцев беседва Николай Кръстев.
Господин Казанцев, благодаря Ви, че приехте поканата на Българската национална телевизия да сте наш посетител! Нека стартираме с това, дали както преди три години Азербайджан и Армения са покрай нов спор?
Андрей Казанцев: Може да пламне спор, макар че към този момент няма 100% гаранция за това. По принцип в този момент към момента върви установяване кой от играчите при започването на спор на коя страна ще взе участие. Ето в този момент Съединените Щати организираха взаимни маневри с Армения– това е значителен нов детайл, който се прояви в последно време, т.е. Армения се преориентира от съюз с Русия към по-близки връзки със Съединени американски щати. Това до известна степен бави началото на спора, защото Съединени американски щати са сериозен участник. От друга страна да вземем за пример тези играчи, които по-сериозно подкрепяха Армения – Русия и Иран, в този момент в по-голяма степен се отдръпнаха от нея. На собствен ред се демонстрираха някои играчи, които поддържат Азербайджан – това, както постоянно, е Турция и напълно ненадейно Пакистан, който предизвести, че при положение на война сред Армения и Азербайджан ще поддържа Азербайджан. Това в действителност беше предизвестие към Иран, тъй като Пакистан е комшия на Иран, а Иран на собствен ред поддържаше Армения. Изобщо там се води една много сериозна дипломатическа игра, от която зависи дали ще става въпрос за война или страните ще се спогодят.
Господин Казанцев, министър председателят на Армения Никол Пашинян стартира да прави завой към доближаване със Запада, до каква степен това съгласно Вас е съществено и може ли да докара до излизане от ОДКБ (Организацията на Договора за групова сигурност)?
Андрей Казанцев: Сега това е въпрос, чийто отговор не знае и самият Пашинян, тъй като в неговата политика на такова демонстративно доближаване със Запада в този момент има два детайла. От една страна той в действителност се сближава със Запада и придвижване в тази посока направиха Франция и Съединени американски щати в отговор на неговото доближаване. Пример за това са последните изявления в Съединени американски щати във връзка на спора и извършените чувания в Конгреса, които би могло да се каже, че дават сигнали в отговор на Пашинян в смисъл: „ Давай, хвани тази посока! ” Но въпреки това Пашинян не просто по този начин провежда тези неща – това беше съответно предизвикателство към Путин: „ Нали сякаш си ни съдружник – тогава или гарантирай сигурността ни, или ние ще се преориентираме към Съединени американски щати и Франция, към Евросъюза ”. И това е много съществено предизвикателство към Путин. Как ще отговори на него Путин, дали като накаже Армения и персонално Пашинян поради това предизвикателство или в противен случай като опита по някакъв метод да избегне спора сред Армения и Азербайджан и по подобен метод да покаже, че е по-голям съдружник за Армения в сравнение с Съединени американски щати.
Тава следва да забележим. Фактически Пашинян потегли в посока на такова изостряне на връзките на първо място с Русия, а не с Азербайджан тъкмо с цел да принуди Путин да предприеме някакъв безапелационен ход. И съгласно това, какъв ще е този ход, Армения ще заеме избрана позиция, тъй като в случай че Путин предприеме ход против Армения, тогава Пашинян или този, който пристигна на негово място, ще може елементарно да убеди популацията на страната, че повече не може да се разчита на Русия. Засега тази визия към момента е маргинална в Армения, доста огромна част от популацията счита, че Русия постоянно е съдружник на Армения, а тюркските нации, на първо място Азербайджан и Турция постоянно са й врагове. Ако Путин направи някаква доста твърда стъпка против Армения, може да стартира образуването на нов консенсус измежду арменския хайлайф, за това към този момент приказва, че би трябвало да се работи в тази посока освен самият Пашинян, само че и първият президент на Армения Левон Тер Петросян. В подобен случай, в случай че събитията тръгнат в тази посока, Армения може да излезе от ОДКБ и напълно да се преориентира към съюз със Съединени американски щати и с Евросъюза.
Господин Казанцев, Путин тези дни сподели във Владивосток, че Русия няма проблеми с Армения. Изобщо по какъв начин би трябвало да бъдат възприемани тези думи?
Андрей Казанцев: Изобщо по никакъв начин, това изречение не дава отговор на съответното предизвикателство, което изпраща към Путин Пашинян в смисъл „ ще го подкрепиш ли или няма да го подкрепиш ”, а отговорът на Путин не в същата логичност, неговата логичност е, че няма подобен въпрос, „ няма проблеми ”. Засега тези думи нищо не значат.
Добре, тогава Пашинян по време на телефонния диалог с Макрон сподели, че Армения е изцяло подготвена да ратифицира Римския статут на Хагския съд. Дали това е сигнал за Путин, че в случай че отиде в Армения, ще го арестуват заради заповедта, която беше издадена против него?
Андрей Казанцев: Вижте, пресата в известна степен политизира този въпрос и ускори смисъла му. Всъщност нещата не са напълно такива – първо, Армения стартира този развой доста преди да бъде взето решението за привличане към отговорност на Путин и Лвова-Белова. В случай, че Путин изиска да отиде в Армения, управляващите на страната, даже и подписали статута, биха могли да намерят някакъв метод да не се пробват да го арестуват. Но по този начин или другояче Путин не се готви да върви в Армения в близко бъдеще и по тази причина този въпрос е много умозрителен.
Господин Казанцев, съгласно Вас има ли въздействие войната в Украйна върху дейностите на управлението на Армения?
Андрей Казанцев: Да, в действителност войната изостри обстановката дотам, че Пашинян в действителност сложи пред Путин ултиматум, защото по време на втората карабахска война Западът не можа да помогне на Армения, а Путин общо взето оказа помощ, като разположи в Карабах съветски миротворци, по-нататък управлението на Армения се разочарова от поддръжката на Русия, по-конкретно по въпрос за личните територии на Армения, когато в тях имаше конфликти. И когато Русия се впусна в пълномащабна война в Украйна, пред Армения породи въпросът, който Пашинян сложи пред своя народ: „ Какво ще вършат арменците, в случай че Русия се изтегли от Южен Кавказ защото не й доближават сили? ” И в действителност тъкмо този проблем към този момент поражда пред Армения с цялата си заостреност. Населението на Армения, даже не страната, а просто популацията, идентичността на арменците дълго беше изграждана по този начин, че турците и азербайджанците са врагове, а руснаците съдружници. По-голямата част от популацията счита по този начин, само че Пашинян постоянно е поставял пред народа си въпроса „ А какво ще вършиме, в случай че Русия се махне от Южен Кавказ? ” След началото на войната в Украйна този въпрос закупи доста огромно значение заради отслабването на Русия.
Господин Казанцев, последният ми въпрос: неотдавна напуснахте МГИМО заради несъгласието Ви с съветската външна политика във връзка поддръжката на Русия за режима на талибаните в Афганистан. Изобщо, могат ли експертите, като Вас, да въздействат върху решенията в областта на съветската външна политика, или всичко това се прави единствено от едно място, от Кремъл?
Андрей Казанцев: Леко ще Ви поправям, напуснах освен поради талибаните, не бях склонен с политиката на Русия във връзка с Казахстан. Русия доста съществено притиска Казахстан по някои въпроси, и също по този начин за политиката към Украйна, просто Украйна не беше в региона на моята експертна компетентност, занимавах се главно с азиатската политика като специалист, когато работех в МГИМО. Но в този момент мога изрично да отговоря на въпроса Ви: управляващите в Русия не ги интересува мнението на специалистите. Този развой стартира доста от дълго време. Както сподели един доста почитан наш посланик в частен диалог, няма да загатвам името му, тъй като се намира в Русия, че самите съветски управляващите в някакъв миг повярваха в картинката, която нарисуваха по тв приемника. Тоест самите те повярваха в личната си агитация и като резултат напълно изгубиха опция да прокарват някаква рационална външна политика.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ