Вторичните мита - новото икономическо оръжие на Тръмп
Изобретателността на американския президент в региона на глобите заслужава възторженостти. Последната му самодейност от 24 март е следващото икономическо оръжие: опасността да наложи, по неговото определение „ вторични мита “ на страните, които купуват необработен нефт от Венецуела, с цел да пресуши търговията й с други народи.
Заплахата, отправена посредством персоналната му обществена мрежа Truth Social и доказана след това от изпълнителна заповед, гласи, че Белият дом ще таксува с 25% митнически ставки всички артикули, внасяни в страната му от страните, които се доставят непосредствено или индилектно посредством трети страни с нефт и газ от Каракас, който към този момент е обект на тежки наказания от Съединените щати. Целта на мярката е да упражни напън върху Венецуела за „ десетките хиляди високопоставени и други нарушители “, които Въшингтон върна на южноамериканската страна.
В президентската заповед се споделя, че държавното управление на Николас Мадуро – венецуелски водач и разбойник от венецуелската тайфа „ Трен де Арагуа “, съставлява опасност за националната сигурност и за външната политика на Съединените щати. И че на или след 2 април митнически ставки от
Новаторският метод добавя възходящия лист от оръжия, които Тръмп има предпочитание да употребява като част от устрема си да употребява икономическото въздействие на Америка като лост за реализиране на политическите си цели зад граница и вкъщи. Идеята сигурно ще нанежи напрежението с латиноамериканските народи в областта на имиграцията и на външната политика.
„ Това е нова идея в икономическата война “, разяснява Франциско Моналди – шеф за енергийната политика на Латинска Америка в Институт Бейкър за социална политика към Университета Райс в Хюстън. Моналди добавя, че към този момент не е ясно дали тя е изпълнима.
С следващата си опасност стопанинът на Белия дом наподобява е изобретил композиция от митнически ставки и вторични наказания – финансови санкции, които могат да се постановат на други страни или физически лица, разрастващи активност със глобени субекти. Мишените на неговите „ вторични мита “ могат да варират в необятен диапазон, според от това дали венецуелското гориво отива в Съединените щати, Испания, Индия и на черния пазар. Първите три страни са обезпечени с американски лицензи на „ Шеврон “, „ Репсол “ и „ Рилайънс индъстрийз “. Черният пазар се господства от Китай. Което допуска, че Пекин е главният съперник на новата фронтова линия.
Изпълнителната заповед на Тръмп дава на държавния секретар Марко Рубио, на финансовото ведомство, на министерството на търговията и вътрешната сигурност и на комерсиалния представител правото да вземат решение по свое убеждение по какъв начин да работят от 2 април нататък: дали и какви мита да въведет на страна вносител на венецуелски нефт непосредствено или косвено. В тези укази не се показва съответно коя ще е целта на тези вторични данъци, само че се прецизира, че в случай че това е Китай, те ще са в действие освен за континенталната му територия, само че също и за Хонконг и Макао. Още повече, в заповедта с изключение на Венецуела е представен само Китай.
Експерти разясняват, че мярката на Тръмп е разбираема, тъй като се допуска, че той не е чак толкоз податлив на финансови наказания. През предишния септември тогава бъдещият президент на Съединените щати разяснява, че глобите имат капацитет да убият $ и „ всичко, което символизират зелените пари “. И съобщи, че митата могат да се употребяват и като средство за договаряния и като мярка, вкарваща доходи в хазната.
Митническите ставки оферират опция да качват или понижават размера на наказването, което допуска, че Тръмп може да усили стойностите за страните, които купуват горива от Венецуела до 30% и повече, в случай че те не престават да неглижират американската политика. Или постепенно да смъкват процентите, в случай че целите реализират прогрес в осъществяването на щатските условия.
Джош Липски – старши шеф на центъра по геоикономика на Атлантическия съвет, показва, че „ от време на време Тръмп счита митата като форма на наказания “ и „ е уверен, че безусловно явен за тях от началото на акцията, че финансовите наказания водят до дедоларизация “. Липски добавя, че някогашният президент Джо Байдън може и да е разширил използването на инструментите за икономическа война, само че сегашният собственик на Белия дом „ основава напълно нови принадлежности “. 
Финансовият министър на Съединените щати Скот Бесънт разказва потреблението на митата от Тръмп като попадащо в три категории – средство за реализиране на въздействие в договарянията, мярка за генериране на доходи за компенсиране на разноските за уголемение на данъчните редукции от 2017-а и като метод за ребалансиране на търговията в интерес на Съединените щати.
Стопанинът на Белия дом към този момент сподели интерес към всяка от тези три хрумвания, от време на време по едно и също време. В началото на втория му мандат той заплаши Колумбия със наказания, мита, визови ограничавания и цялостен набор от други санкции за отхвърли да одобри депортирани мигранти. И колумбийското държавно управление бързо се съобщи пред вероятността за продължителна и скъпо струваща комерсиална война със Съединените щати.
Нетрадиционното потребление на митата може да разстрои още повече световната търговия на черно злато, тъй като купувачите на венецуелската суровина ще търсят други възможности. По данни на компанията за изследвания и съвещания Rystad Energy, Съединените щати и Китай са били най-едрите купувачи на необработен нефт от Венецуела през последните месеци. Индия и Испания също са купували дребни количества черно злато от южноамериканската страна.
Междувременно, администрацията на Тръмп удължи на 24 март с още два месеца лиценза на „ Шеврон “ – втората по величина петролна американска компания, да създава необработен нефт във Венецуела и да го продава на Съединените щати. Предишното предписание на Белия дом беше „ Шеврон “ да приключи венецуелския си бизнес до 3 април.
