„Това е адски история'
Получаването на новини за смъртта на близък човек е трудно - и още повече, когато тази смърт е внезапна и насилствена.
Г-н Дандо казва, че не е виждал Джил около три седмици преди смъртта й, но след това получи телефонно обаждане, в което му казаха, че сестра му е била убита.
Той казва: „В рамките на няколко минути, наистина, след като чу, че Джил е починала, половината от мозъкът ми искаше да скърби за нейната загуба и да бъда близо до баща ми... Той беше на осемдесет и не беше в най-добро здраве. Така че ти имаше семейната страна на нещата."
Въпреки това, като колега журналист, г-н Дандо също включи втора част от ума си.
Той продължава: „Но, знаете ли, една от водещите телевизионни знаменитости в тази страна беше застреляна на собствения си праг. Това ще... Това е дяволска история. И някак знаеше какво ще последва.
„Опитвах се да се подготвя да се справя с това, знаейки, че имаш да се занимава с медиите. Но се опитвам да защитя баща си от всякакви ексцесии."
Разбира се, същата сила на историята привлече продуцента на истинските криминални прояви Ема Купър към случая и тя щеше да похарчи повече от година, оглавяваща документалния филм от три части.
Тя обяснява: „Акт, който е толкова насилствен с оръжие, случващ се в район на Лондон, би бил странно сега през 2023 г. Така че, да погледнем назад към това случване по това време е необикновено."
Но тя казва, че също така е било ключово да си спомним човека в сърцето на историята: „За всички нас беше много важно Джил да присъства много в сериала и че напомнихме на хора, които я познаваха и я помнят. Освен това [беше важно] го представихме на нова аудитория от млади хора, които не знаят непременно за Джил и не знаят непременно какво се е случило с нея и каква огромна част е тя в живота на всички ни."< /p>Изображение: Снимка: South Coast Press/Shutterstock
Коя беше Джил Дандо?
Родена в морския курорт Уестън-супър-Меър в Съмърсет, първата работа на Дандо беше като стажант при нея местен седмичен вестник, Weston Mercury, където баща й и брат й също са работили.
Бързо напредвайки от печатна журналистика към телевизия, талантът й, съчетан с ролята на момиче от съседната врата, я кара да се издига в ранговете на регионалните предава на националната телевизия, като впоследствие ще представя Holiday, Six O' Clock News и Crimewatch.
Само две години преди смъртта си тя е избрана за личност на годината на BBC.
На 26 април 1999 г. тя беше застреляна пред дома си на Gowan Avenue, Фулъм, югозападен Лондон. Тя трябваше да представи новините на Six O' Clock следващата вечер.
Изображение: Снимка: Архив на Ник Скот/Алами < p>Многото теории за убиеца на ДжилЕдна от теориите за възможния мотив зад нейното убийство е, че ролята й на представяне в Crimewatch я е направила уязвима за престъпници, които може да таят злоба срещу нея от нейна страна при свалянето им.
Друго беше, че сръбски убиец можеше да я убие, като отмъщение за бомбардировките на НАТО, след като я видя отпред с призив за помощ за косовски албански бежанци.
Въпреки това. , г-н Дандо не вярва, че подобни теории издържат на сериозно разследване, наричайки ги „интересни линии на разследване“, но които „никога не са стигнали доникъде“.
За връзката с Crimewatch той казва, че „нямаше доказателства, това беше просто някой, който се нахвърли върху бандата".
А относно теорията за връзките със сръбската мафия - г-н Дандо казва, че "няма реални доказателства за сръбски убиец".
Но той наистина има свои собствени мисли за това кой би могъл да стои зад смъртта на сестра му.
„Моята теория преди това да се случи и която беше подсилена след като гледах този документален филм, е, че Джил просто е била на грешното място в грешно време и че някой, който вървеше по улицата, държейки пистолет по някаква причина, я забеляза, независимо дали я познаваше или не знаеше коя е, и я застреля."
Г-н Дандо добавя, че някои от „теориите биха направили страхотни истории във художествената литература, но... Няма линия, която наистина да задържа огромно количество вода, освен разбирате ли, случайно убийство, което според мен беше.“
Изображение: Бари Джордж. Снимка: Полицейски лист без датаКой е Бари Джордж и как той се вписва в случая?
Местен човек, Бари Джордж, който е имал предишни присъди и история на преследване на жени, е арестуван за Джил убийство почти година след смъртта й и по-късно осъден и осъден на доживотен затвор.
Г-н Джордж прекарва седем години в затвора, но по-късно е оправдан поради ненадеждни съдебни доказателства, оставяйки случая отново неразрешен.
Говорейки за първоначалната присъда на г-н Джордж, г-н Дандо казва: „По това време мислех, че полицията е хванала правилния човек и съдебните заседатели се съгласиха с това мнение, защото той очевидно беше признат за виновен и осъден на доживотен затвор. Но съдебната система продължава."
Но г-н Дандо има едно притеснение - че г-н Джордж избра да не даде показания нито на процеса, нито на повторния процес.
Г-н Дандо казва : „Просто бих искал да го видя да разказва на журито какво точно е правил този ден, защото никога не е обяснявал всъщност къде е бил. Всичко е малко объркано. Би било интересно да го чуем да обяснява къде се намира и да бъде разпитан за движението си през този ден."
Въпреки че присъдата срещу г-н Джордж беше отменена, той беше отменен неуспешен в опитите си да получи обезщетение за неправомерно лишаване от свобода.
Г-н Джордж също е сътрудник на документалния филм на Netflix.
Изпълнителният продуцент Ема Купър казва, че смята, че е жизненоважно да има страна на историята във филма, за да представи "възможно по-ясна заоблена картина на всички събития от възможно най-много различни гледни точки".
В документалния филм тя пита г-н Джордж направо, " Убихте ли Джил Дандо", на което г-н Джордж отговаря: „Не".
Тя казва: „Мислех, че е важно да попитам, мислех, че публиката ще очаква от нас да го попитаме прав въпрос. И така го направихме."
Image:Pic: Michael Fresco/Evening Standard/ShutterstockЕдно от най-големите разследвания на убийства в британската история
Г-н Дандо казва, че не изпитва гняв към полицията заради липсата на присъда, като нарече разследването „трудна работа“ и добави: „Изобщо нямам никакви негативни чувства към полицията с техните разследвания. Тогава не го направих и с годините не го правя."
Както показва документалният филм, докато славата на Дандо гарантира, че новините за нейното убийство обиколиха надлъж и шир, тя също изигра роля за възпрепятстване на разследването.
Г-н Дандо казва, че полицаите са били наводнени с хора, които се опитват да „направят правилното нещо“, като предлагат информация, и резултатът е лавина от съвети, „претоварващи всички потенциални линии на постъпилото разследване".
Докато разследването беше преместено в "неактивна фаза" преди девет години, Met Police каза на Sky News детективите "ще разгледат всяка нова информация, предоставена" в наддаване, "за да определят дали това представляваше нова и реалистична линия на разследване".
Предлагайки допълнителна информация около комбинираната награда от £250 000, която първоначално беше предложена за информация, водеща до арест, Met каза пред Sky News, "Всяко обсъждане на всякакви награда ще трябва да се осъществи в случай, че излезе нова информация."
Наследството на Джил
Г-н Дандо казва, че все още се обръщат към него публично - в супермаркета, на килима магазин – от хора, „които искат да говорят за Джил“ и „как я помнят“.
Джил беше само на 37, когато почина, и на пет месеца оставаха да се омъжи за годеника си Алън Фартинг.
Г-н Дандо казва: „Тя вървеше по възходяща траектория... Дали семейният живот щеше да поеме ролята на телевизионната й кариера или можеше да съчетае двете неща. Кой знае какво щеше да се случи, къде щеше да е днес."
Изображение: Джил с колегата водещ на Crimewatch Ник Рос. Снимка: ANL/ShutterstockЩе получим ли някога отговор?
Г-жа Купър казва: „Наистина е важно споделената аудитория да погледне назад към това и новите хора да открият какво се е случило. И на по-възрастните хора да им се припомни за това и да им се напомни фактът, че все още не е разгадан."
Филмът документира аспекти от разследването, за които повечето - включително някои от семейството на Джил - никога не са чували преди.
Други участници във филма включват бившият партньор на Дандо, телевизионният продуцент Боб Уитън, нейният агент Джон Роузман и бившият главен детектив инспектор Хамиш Кембъл, който ръководи делото за убийството.
Г-жа Купър казва: „Ако някой успее да види нещо, което да събуди спомен, непотърсен от 20 години, това би било невероятен резултат за всички нас.“
Г-н Дандо също има надежди - дори и да са изчезващо слаби - че документалният филм може да доведе до някакъв отговор за него самия и всички онези, които обичаха и познаваха Джил.
Той казва: „Живяхме 24 години, без да знаем кой са го направили, но може би по-важното е защо са го направили. Защо ще отидеш при непознат и ще направиш това, което направи? Просто не знам. Така че би било хубаво да имаме някакво заключение от тази гледна точка, за да разберем защо този човек е натиснал спусъка.“
Той продължава: „Може би дори убиецът е там някъде и гледа този документален филм и тяхната съвест , дори след всичките тези години може да бъде убоден и може просто да ги насърчи да излязат, за да признаят какво са направили и да го махнат от гърдите си."
Кой уби Джил Дандо? е пуснат в Netflix на Вторник, 26 септември.
