Износ и фискални стимули движат икономиките в Централна Европа
Износът продължава да бъде водещ съставен елемент при образуването на централноевропейския Брутният вътрешен продукт
Цикличното възобновяване от рецесията е в ход и увеличаващото се търсене на артикули и услуги от еврозоната оказва помощ за високия растеж на Брутният вътрешен продукт в отворените, насочени към износа страни от района. Още по тематиката
Брутният вътрешен продукт пораства с 3.6% през второто тримесечие на годината
16 авг 2017
Централна и Източна Европа, както и Германия са главен мотор в Европейски Съюз
16 авг 2017
Краят на полугодието поведе със себе си рекорден за последните 6 години растеж в еврозоната от 2.1%
4 авг 2017
Вероятно завършва епохата на на ниска цена труд, само че не се вижда различен модел
26 юли 2017
Рекордният немски остатък по настоящата сметка и (предполагаемият) му резултат върху международната стопанска система
21 юли 2017 Брутният вътрешен артикул (БВП) на страните от Централна и Източна Европа продължава да пораства с рекордни за Европа темпове и през второто тримесечие на 2017 година При приблизително покачване от 2.3% за стопанската система на Европейския съюз през второто тримесечие на годишна база Румъния наподобява като стопански тигър - растежът на Брутният вътрешен продукт на северната ни съседка е над два пъти по-голям - с 5.9%. След нея остават Чехия и Полша надлежно с 4.5% и 4.4% растеж по отношение на второто тримесечие на 2016 година, Унгария с 3.6% и Словакия с 3.1%. За съпоставяне, българската стопанска система набъбна с 3.6% през второто тримесечие в съпоставяне със същия интервал година по-рано и се вижда, че изостава от множеството страни от Централна и Източна Европа.
На какво се дължи
Цикличното възобновяване от рецесията е в ход и увеличаващото се търсене на артикули и услуги от еврозоната оказва помощ за високите равнища на растежа в отворените, насочени към износа страни от района. Тези стопански системи, изключително унгарската и словашката, са тясно свързани с веригите за доставки на немската стопанска система, която също отбелязва високи темпове на напредък и най-хубавите резултати от 2014 година насам. Други фактори, които важат за множеството страни от района, са намаляването на безработицата, комбинирано с увеличение на заплатите над равнищата на инфлацията в тези страни, написа Financial Times.
В някои от страните обаче растежът в потреблението идва и от въвеждането на държавни фискални тласъци. В Полша държавното управление стартира обществената демографска стратегия " 500+ ", която дава 500 злоти (117 евро) за всяко второ и следващо дете в фамилията. В Румъния пък смяната на данъчната система и въвеждането на налог върху оборота вместо плоската 16% ставка също тревожи вложителите, написа в своя позиция румънският клон на американската комерсиална камара AmCham. Освен това Букурещ усили минималната работна заплата с 20% до 1450 румънски леи (360 евро) през февруари, което увеличи покупателната дарба на работещите в държавния бранш.
Ръст с помощта на фискални тласъци
Според Financial Times няма по какъв начин да се чака този растеж да продължава постоянно на вълната от фискални тласъци и парична политика на ниски лихви. Чешката централна банка да вземем за пример за пръв път усили лихвите от рецесията насам.
Демографската обстановка на страните от района обаче продължава да бъде най-сериозният риск пред продължаващото им разгръщане. В композиция с обещаната от полското държавно управление политика за понижаване на възрастта за пенсиониране 200 хиляди поляци се чака да излязат от пазара на труда по-рано от предстоящото. Украинските служащи запълват частично празнините в полския трудов пазар, само че с облекчаването на визовия режим на Европейски Съюз към Украйна това може да ги притегли по на запад.
Остава под въпрос по какъв начин политическите турбуленции в някои от страните (Румъния, Полша) ще се отразят на доверието на вложителите. Към първата половина на годината и двете страни страдат от стеснен частен инвеститорски интерес и разчитат главно на еврофондовете.
Цикличното възобновяване от рецесията е в ход и увеличаващото се търсене на артикули и услуги от еврозоната оказва помощ за високия растеж на Брутният вътрешен продукт в отворените, насочени към износа страни от района. Още по тематиката
Брутният вътрешен продукт пораства с 3.6% през второто тримесечие на годината
16 авг 2017
Централна и Източна Европа, както и Германия са главен мотор в Европейски Съюз
16 авг 2017
Краят на полугодието поведе със себе си рекорден за последните 6 години растеж в еврозоната от 2.1%
4 авг 2017
Вероятно завършва епохата на на ниска цена труд, само че не се вижда различен модел
26 юли 2017
Рекордният немски остатък по настоящата сметка и (предполагаемият) му резултат върху международната стопанска система
21 юли 2017 Брутният вътрешен артикул (БВП) на страните от Централна и Източна Европа продължава да пораства с рекордни за Европа темпове и през второто тримесечие на 2017 година При приблизително покачване от 2.3% за стопанската система на Европейския съюз през второто тримесечие на годишна база Румъния наподобява като стопански тигър - растежът на Брутният вътрешен продукт на северната ни съседка е над два пъти по-голям - с 5.9%. След нея остават Чехия и Полша надлежно с 4.5% и 4.4% растеж по отношение на второто тримесечие на 2016 година, Унгария с 3.6% и Словакия с 3.1%. За съпоставяне, българската стопанска система набъбна с 3.6% през второто тримесечие в съпоставяне със същия интервал година по-рано и се вижда, че изостава от множеството страни от Централна и Източна Европа.
На какво се дължи
Цикличното възобновяване от рецесията е в ход и увеличаващото се търсене на артикули и услуги от еврозоната оказва помощ за високите равнища на растежа в отворените, насочени към износа страни от района. Тези стопански системи, изключително унгарската и словашката, са тясно свързани с веригите за доставки на немската стопанска система, която също отбелязва високи темпове на напредък и най-хубавите резултати от 2014 година насам. Други фактори, които важат за множеството страни от района, са намаляването на безработицата, комбинирано с увеличение на заплатите над равнищата на инфлацията в тези страни, написа Financial Times.
В някои от страните обаче растежът в потреблението идва и от въвеждането на държавни фискални тласъци. В Полша държавното управление стартира обществената демографска стратегия " 500+ ", която дава 500 злоти (117 евро) за всяко второ и следващо дете в фамилията. В Румъния пък смяната на данъчната система и въвеждането на налог върху оборота вместо плоската 16% ставка също тревожи вложителите, написа в своя позиция румънският клон на американската комерсиална камара AmCham. Освен това Букурещ усили минималната работна заплата с 20% до 1450 румънски леи (360 евро) през февруари, което увеличи покупателната дарба на работещите в държавния бранш.
Ръст с помощта на фискални тласъци
Според Financial Times няма по какъв начин да се чака този растеж да продължава постоянно на вълната от фискални тласъци и парична политика на ниски лихви. Чешката централна банка да вземем за пример за пръв път усили лихвите от рецесията насам.
Демографската обстановка на страните от района обаче продължава да бъде най-сериозният риск пред продължаващото им разгръщане. В композиция с обещаната от полското държавно управление политика за понижаване на възрастта за пенсиониране 200 хиляди поляци се чака да излязат от пазара на труда по-рано от предстоящото. Украинските служащи запълват частично празнините в полския трудов пазар, само че с облекчаването на визовия режим на Европейски Съюз към Украйна това може да ги притегли по на запад.
Остава под въпрос по какъв начин политическите турбуленции в някои от страните (Румъния, Полша) ще се отразят на доверието на вложителите. Към първата половина на годината и двете страни страдат от стеснен частен инвеститорски интерес и разчитат главно на еврофондовете.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ