Износът на етерични масла от България се ускорява значително и

Износът на етерични масла от България се форсира доста и доближава 700 тона за календарната 2021 година Около 11 на 100 от това количество е реекспорт, което значи, че маслата с генезис България на интернационалните пазари са достигнали 621 тона, като главната част е лавандулово масло. Това демонстрира отчетът " Производство на етерично-маслени култури и масла 2022 ", направен от " ИнтелиАгро " по поръчка на Сдружение " Дестилирано в България ", получен през днешния ден в Българска телеграфна агенция.

Въпреки сложната 2022 година, белязана от войната в Украйна и от високата потребителска инфлация, данните демонстрират, че България продължава да бъде един от главните производители на лавандулово и розово масло в света. В същото време обаче, секторът е изправен пред редица провокации.

След две сложни години при розопроизводителите се следи позитивна наклонност и излизане на облага, откакто търсенето на розово масло се засилва и изкупните цени на маслото набъбнаха с 60-70 на 100. Проблемите в бранша с работната ръка и грижата за насажденията обаче не престават да се задълбочават. Растящите разноски за развъждане – торове, препарати, горива, както и ниските изкупни цени на розовия цвят през акции 2020 и 2021 демотивираха производителите, вследствие на което доста насаждения са занемарени. Това води до добиви на цвят от единица повърхност доста по-ниски от софтуерните, надлежно и до по-ниски финансови резултати от единица повърхност. 

" Розопроизводството минава през сложен интервал през последните няколко години. Пазарът се пренасити, а финансовата рецесия забави потреблението на нишови артикули. Всички от сектора би трябвало да търсим нови благоприятни условия за развиване, като да вземем за пример влагането на суровината във фармацевтичния бранш ", счита Николай Ненков, притежател на " Гален-Н " и член на УС на " Дестилирано в България ". 

Противоречиви са мненията на сектора по отношение на въздействието на прелюдия през 2020 година Закон за розата, както и за ролята на страната в бранша. През последните три години (от 2019 досега), площите с маслодайна роза са се свили с едвам 9 на 100, което не е задоволително, с цел да се стабилизира секторът, считат анализаторите от " ИнтелиАгро ". Количествата цвят, нужни за преправка, могат да се добият от по-малко площи, които да се отглеждат по-ефективно. Това евентуално би икономисало и работна ръка.

Другият емблематичен бранш – лавандулопроизводството, също минава през сложен интервал. Глобалният пазар на лавандула и лавандин се намира в дисбаланс и са налице всички сигнали за свръх предложение. Производството на лавандулово масло в България също е на исторически връх. Данните сочат, че при реколтирани над 68 хиляди тона цвят и рандемани от 80-100 кг цвят за 1 кг масло са създадени 600 тона масло по най-консервативни оценки. Цените на вътрешния и външния пазар не престават да спадат, а търсенето се забавя. В същото време спадът в площите в България, който е 16 на 100 на годишна база, не е задоволителен, с цел да балансира пазара. В допълнение положителните климатични условия са довели до над 50 на 100 растеж в добивите на масло от единица повърхност. 

Наред с всички разтърсвания на пазара, промишлеността е изправена и пред друга опасност – преразглеждането на европейското законодателство по отношение на класификацията на рисковите химикали. Съгласно регламента на Европейски Съюз, избрани химични молекули, присъстващи в етеричните масла, ще бъдат количествено избрани, класифицирани и етикетирани като рискови.

" Оцеляването на лавандулопроизводството в България минава през наложително понижаване на засадените площи. Въпрос на държавна политика и интервенция е този развой да протече по-малко мъчително за селскостопанските производители. Например, смяна в държавната политики от даване на дотации за засаждане, към даване на дотации за премахване би била по-лесно призната от производителя. Ако страната не се намеси и не промени политиката си -  пазарът ще наложи своето. Свръхпроизводството ще докара до спад на цените под себестойност и неизбежни загуби за лавандулопроизводителите ", сподели Константин Шаламанов, изпълнителен шеф на " Лавена " АД и член на УС на " Дестилирано в България ".

Свръхзапаси се следят и в бранша на нишовите масла. В началото на 2022 година запасът от масла, разнообразни от розово и лавандулово, е бил към 18 тона. Изправени сред растящите разноски за произвеждане и несигурните пазарни вероятности, производителите на нишови масла също се отхвърлят или свиват производството си. Процесите се следят при производителите на лайка, маточина, хизоп и други

Данните от отчета сочат, че процесът на излизане на производители от бранша на етерично-маслените култури ще продължи и през пазарната 2022/23 година, до момента в който площите се стабилизират на здравословни равнища.