Изниквайки от задимените задни стаи на Poverty Row студиата, Карол

Изниквайки от задимените задни стаи на Poverty Row студиата, Карол Боман издълба къса, само че хипнотизираща ниша като една от най-загадъчните съдбовни дами на филмовия ноар.Тя се промъква през забравени трилъри като Сянката на подземния свят (1947) и Измамата в среднощ (1949), играейки такива дами, които могат да дерайлират живота на мъжа с единствен взор.За разлика от A-list noir богините (Станвик, Търнър), очарованието на Боман е по-грубо – героините ѝ постоянно се разминават сред жертва и изверг, претекстовете им са замъглени от сенките на нискобюджетната кинематография.Директорите ценяха способността ѝ да допуска покруса, дебнеща под закоравелия искра, умеене, усъвършенствано през ранните ѝ години като певица в нощен клуб в Чикаго.През 50-те години на предишния век Боман изчезва от екраните толкоз внезапно, колкото се появява, нейното завещание оцелява единствено в мрачни VHS прехвърляния.Завихряха се клюки: обречена спекулация с женен продуцент, срив след изгубена бременност, кариера на джаз вокалист в Европа.Истината, както и най-хубавите ѝ осъществявания, остава вълнуващо отвън фокус.Днес шепата ѝ оживели филми са паметни обекти измежду ноар историята – фрагменти от кариера, която изгаря бързо и оставя единствено ехото.В една преследваща сцена от Дамата лъже (1948) тя пали цигара и издишва постепенно, до момента в който камерата се отдалечава; като че ли се разтваря в тъмнината, от която е пристигнала, съвършена метафора за неуловимото ѝ място в историята на Холивуд.