Изневярата. Определяме я като тежко изпитание за съпрузите или партньорите

Изневярата. Определяме я като тежко тестване за съпрузите или сътрудниците в една връзка, изключително, в случай че нещата „ се разчуят “. Или не е чак толкоз важен „ феномен “?

Без коментар ви представяме историите на няколко дами, споделили за своите „ забежки “, без съпрузите им да научат за тях:

Преди шест години…

„ Тъкмо се бяхме оженили, само че към момента ми се струваше, че не съм се „ наживяла “, че не съм пробвала от всичко. Разбирате, допускам, какво е това неуместно чувство, че нещо си пропуснал, че се постанова да спазваш ограничавания, преди да им е пристигнало времето. Бяхме дружно с мъжа ми на вечерно празненство, само че той си потегли по-рано. А аз останах „ да си допия “… Бъбрихме с някакъв юноша. Гледам го и през главата ми минава концепцията „ за какво пък не? “. Обаче не желаех да си потеглям от заведението, тъй като брачният партньор ми можеше да реши да се върне и като не ме открие… Така че нещата се сведоха до „ класическото “ потребление на тоалетните. Не разбирам, какво други дами откриват в правенето на секс в тоалета?! Ужасно е! Тясно, неловко, няма място да се завъртиш. С две думи, това преживяване не ме впечатли. На брачна половинка си, несъмнено, не съм разказвала. Защо да го върша?! “

И до момента скърбя за изневярата…

„ Със брачна половинка ми преживявахме рецесия в отношенията; отнасяхме си хладно един към различен, всеки живееше своя си живот, а допирните ни точки ставаха все по-малко. Имах добър другар, за който бях наясно, че от дълго време е влюбен в мен. Постоянно ме е подкрепял, казвал ми е какъв брой съм неповторима, интелигентна, какъв брой огромен късметлия е брачният партньор ми, само че по какъв начин не ме оценява… От такива похвали се разтапях и в последна сметка нещата се развиха до разумното – секс. Но чувството беше за… нечистоплътност, за нещо неправилно. Огромно възприятие за виновност. После със брачна половинка ми успяхме да затоплим връзките си. Но изгубих приятеля… “

…мисля, че понякога, това се случва на всички

„ Наистина! Не разбирам, за какво това би трябвало да се отразява на връзките ми със брачна половинка ми. Лесно е да се отдели плявата от зърното, нали? На мен няколко пъти ми се е случвало с сътрудници от работното място. Единствено се тормозя, че това е рисково и може елементарно да бъда „ разкрита “, само че към този момент ми се разминава. Струва си, поради адреналина, който усещаш, когато го правиш в някой заключен кабинет, до момента в който в прилежащите пространства тече фирмен купон… Според мен, изневярата в този и тип е „ здравословна “ за фамилното благополучие “.

Случи се единствено един път

„ Класика в жанра – сама жена на отмора в друга страна. За пръв път потеглих на странствуване с другарка, без брачна половинка ми и детето. А там… се влюбих. Е, от тези „ влюбвания “, знаете… Просто ми се искаше да опитам нещо такова. А от метода, по който се развиваха обстановките, още повече се разпалвах. След това приятелката ми нееднократно ме е закачала на тематиката, дори се притеснявах, че в миналото ще изтърси нещо ненужно. За благополучие, до момента никой нищо не е схванал. Между другото, оня мъж към момента ми написа понякога и аз му давам отговор. Правя го ей по този начин, за многообразие, тъй като съм наясно, че там няма нищо съществено, само че въпреки всичко, единствено от мисълта, че мъжът ми може да прочете в миналото известията, които си разменяме, и се възбуждам… За този „ опит “ нямам капка страдание, даже мисля след година-две още веднъж да опитам нещо сходно “.

Знаех, че брачният партньор ми ми изневерява

„ Той не се стараеше да го крие, почтено казано. Например, до момента в който е в банята, звъни телефонът му и на екрана се изписва „ Антон Илиев “. Вдигам, а „ Антон “ с един обезпокоен женски гласец ми изяснява, че е неверно набиране и затваря. Антон, видите ли… Номера от детската градина! Тогава напряко помолих брачна половинка си да не ме унижава с сходни „ хитринки “. Ако желае бракоразвод, да го вършим, единствено да ги няма тези драматизации от ниско качество. Седнахме, поговорихме и стигнахме до извода, че желаеме да опитаме „ отворена връзка “. Най-важното изискване – да не си донесем нещо извън. Трябва да ви кажа, че това е най-хубавото, което се е случвало в фамилния ни живот. Съвсем отговорно го декларирам! “

Няма по-лошо от изневярата

„ Погледнато по-дълбоко, нещата не касаят единствено това, че на процедура допускаш човек в персоналното си пространство, разрешаваш му да „ нахлуе “ в теб – и безусловно физически, и метафорично в прочувствен проект. Накрая всичко опира до това, че заради някаква причина лъжеш индивида, който ти е безценен. Защото изневярата е разследване, а не причина. След нея вие към този момент сте непознати хора, само че отново заради някаква причина се държите един за различен. По-лесно и почтено е да си признаете един на различен. Когато аз изневерих, не постъпих по този начин. Държах до последно в себе си случилото се, по тази причина се укорявам, че още тогава трябваше почтено да поговоря с най-близкия си човек, без още веднъж да го неистина “.