Парадоксите на вярата: откъде идва доверието ни в невидимото?
Изненадващо мъчно е да се откри поредно и ясно определение на понятието " религия ".
Речникът на Мириам-Уебстър го дефинира като " нещо, което се приема, смята за правилно или е възприемано като мнение " и " увереност в достоверността на несъмнено изказване или действителното битие на някакво създание или събитие, изключително когато се основава на разглеждане на доказателства. "
Но дали " религия " наистина е същото като " мнение "?
В множеството случаи вярата не се показва или възприема просто като мнение. Много постоянно тя е в нашето човепко ядро и я държим в себе си с цялостна убеденост в нея.
Колко постоянно вярванията ни в действителност се основават на доказателства? Това зависи от това какво разбираме под " доказателства ".
Всъщност думата " доказателства " може да има разнообразни смисли.
В идната книга на Джозеф М. Пиер - " Лъжата в нас: по какъв начин недоверието, дезинформацията и желанието да имаме вяра ни подвеждат " (False: How Mistrust, Disinformation, and Motivated Reasoning Make Us Believe Things That Aren’t True) създателят изрича изказванията, че съществуват поне четири типа " доказателства ", които хората употребяват, с цел да оправдаят вярванията си. Всяко от тях, обаче, има своите недостатъци.
Интуиция. Много от нашите вярвания се основават на инстинкт, предусещане или нюх. Комикът Стивън Колберт сътвори термина " truthiness ", с цел да опише този тип " доказателства ". През 2006 година Мириам-Уебстър го разгласи за " Дума на годината ", определяйки го като " истина, която идва от вътрешното ни чувство, а не от книгите; качеството да избираме концепции или обстоятелства, които желаеме да бъдат правилни, пред тези, които знаем, че са правилни. " Нужно е да се означи, че макар че постоянно разчитаме на интуицията, с цел да създадем преценки за другите – да вземем за пример за бъдещи съпрузи, бизнес сътрудници, политици, вложения – това не всеки път е благонадежден метод да установим истината или да вземем най-хубавото решение. Високите равнища на разводи и неприятните капиталови резултати свидетелстват за това, написа Psychology Today.
Вяра. Библията дефинира вярата като " убеденост в предстоящото, доказателство за невидимото. " С други думи, вярата включва религия при липса на доказателства. Макар и да съществува някаква съгласуваност, това е по-активен развой от интуицията или инстинкта, само че също като тях може елементарно да ни подведе. Всъщност " парадоксът на вярата " е, че нормално усещаме най-голяма пристрастеност към своите вярвания, когато те са минимум подкрепени с доказателства.
Личен опит. В сходство с поговорката " вярвай единствено на това, което виждаш ", няма подозрение, че личният ни опит постоянно дефинира в какво имаме вяра. Макар опитът да е необработен преподавател, той е предразположен на неточности: единствено тъй като считаме, че сме видели фантом, не значи, че в действителност сме го видели. Точно както това, че имаме чувство, че хоризонтът е " плосък ", никога не значи, че Земята е. Личната истина, учредена на индивидуален опит, не е еквивалент на обективната истина.
Доверие. Има доста неща, за които не разчитаме нито на вътрешен глас, нито опит. Например, по какъв начин да изправим домашен апарат или какъв брой градуса е в Калкута сега. По такива въпроси би трябвало да разчитаме на знанията и свидетелствата от други хора, изключително на тези, които считаме за специалисти по дадена тематика. В днешно време доста хора заклеймяват експертните отзиви като ненадеждни, до момента в който се афишират сами за най-големите специалисти. По този метод рисковете да се доверяваме на неверни източници се усилват неимоверно. Съвременният информативен безпорядък, в който истината и измамата живеят врата до врата, постоянно основава „ приказка за две паралелни действителности “: една, в която нашите доверени източници ни водят напред, и друга, - с противоположни вярвания, възприети от други източници на информация. Това неизбежно основава бездна сред хората.
Научният способ е фиктивен, с цел да доближи до обективната истина посредством събиране на доказателства, учредени на многократни наблюдения и строго следени опити, които ни защищават откапаните на интуицията, сляпата религия, субективните прекарвания и подвеждащото ни често доверие. Но ние не сме родени да мислим по този начин. Този способ би трябвало да бъде усвоен, упражняван и прилаган още веднъж и още веднъж, да се достигат нови изводи. Тоест, да умеем да променяме своите вярвания, съгласно новите открития.
Дори и най-великите учени не употребяват научния способ, с цел да решат кого да обичат или дали имат вяра в Бог. Тъй като разчитаме на вътрешен глас, религия, персонален опит и доверие за огромна част от това, в което имаме вяра, елементарно е да разберем за какво толкоз доста от нашите вярвания може да са неправилни.
Източници:
1. Mirriam-Webster. Belief.
2. Pierre J. False: How mistrust, disinformation, and motivated reasoning make us believe things that aren’t true. New York: Oxford University Press, 2025.
3. Alfano S. The truth of truthiness. CBS News. December 12, 20206. cbsnews.com/news/the-truth-of-truthiness/
4. Hebrews 11:1.
5. OFlaherty W. Experience that most brutal. Essential C.S. Lewis. September 12, 2015.
