Фереро: В договора с Алкарас имаше неща, които не можех да приема
Изненадващата разлъка на Хуан Карлос Фереро и Карлос Алкарас продължава да бъде най-коментираната тематика в света на тениса в последните дни от годината. Изминалият сезон бе най-успешният в кариерата на Алкарас, който завоюва 8 трофеи, в това число две от Големия шлем и приключи годината като №1. Въпреки това обаче доскоро повече от седмица той разгласи, че двамата с Фереро приключват взаимната си работа.
След като преди няколко дни даде, в този момент Фереро застана пред микрофона на „ Radio Nacional Espanola “, като още веднъж показа своята позиция за случилото се.
„ С всеки минал ден се помирявам от ден на ден със случилото се. Тъжно е, несъмнено, само че би трябвало да го приема. Хората отдават заслуженото на свършената работа и всички триумфи, които постигнахме, както и че аз съм неделима част от тях. Това ми оказва помощ да приема по-лесно нещата “ – сподели някогашният №1.
Фереро описа и по какъв начин се е стигнало до изненадващата за всички развръзка.
„ Изпратиха ми новия контракт и в него имаше някои неща, с които не бях склонен. Казах това на Карлос и хората към него, само че за жалост по този начин и не успяхме да реализираме консенсус. След завръщането ни от Болоня въобще не чаках това да се случи, поради всичко, което постигнахме през годината. Изобщо не сме се карали през целия сезон – нито с Алкарас, нито с хората към него “ – показа първенецът от Ролан Гарос 2003.
„ В оферти ми контракт нямаше доста клаузи, които да са в моя изгода. Аз съм правилен на моите полезности и имаше неща, които не можех да приема поради индивида, който съм. Нямам проблем с това. Всички сме разнообразни и когато се случи нещо сходно, би трябвало да го приемем “.
Фереро е безапелационен, че желае да резервира положителните връзки с към този момент някогашния си ученик.
„ С Алкарас не сме разговаряли от известно време. За него най-важното сега е да бъде спокоен, с цел да може да се концентрира върху подготовката си за Australian Open. На по-нататъшен стадий ще се свържа още веднъж с него, с цел да съм сигурен, че всичко е наред и няма неприятни усеща “.
След напускането на Фереро единственият треньор в екипа на Алкарас остана Самуел Лопес. Фереро се изрече ласкаво за своя съотечественик и сътрудник, заявявайки, че неговото идване е имало доста положителен резултат.
„ Когато взаимоотношенията са дългогодишни, те неизбежно стартират да се износват, в случай че мога да се изразя по този метод. Точно по тази причина съществуването на помощник-треньор беше значимо за нас. Имахме потребност от пресен взор и нови хрумвания. Седмиците, в които Самуел бе в бокса на Карлос, ми позволяваха да извозвам повече време със фамилията ми и по-късно да се завърна отпочинал и стимулиран. Бих желал връзките ми с Лопес също да останат непроменени. Ще отнеме време, до момента в който свикнем със създалата се обстановка, само че считам, че в последна сметка всичко ще бъде наред “.
„ Дали Лопес също ще наеме помощник-треньор? Може би не незабавно. Той е задоволително умел, с цел да управлява Карлос самичък. След две или три години обаче на него също ще му е нужна повече отмора и може би тогава ще забележим нов човек в екипа “.
Фереро не изключва опцията някой ден още веднъж да работи с Алкарас.
„ Вече споделих, че не изключвам опцията един ден двамата с Карлос още веднъж да работим дружно. Не мога да затворя тази врата с лека ръка поради другарството, което съм построил освен с него, само че и с останалите в екипа. Той няма да загуби пътя си, тъй като знам що за човек е. Алкарас обожава тениса и не мисля, че съществува заплаха да загуби мотивация. След 10 години – може би, само че не и в този момент. Ситуацията преди Australian Open не е идеална за него, само че поради уменията и гения му въобще няма да се изненадам, в случай че завоюва купата в Мелбърн “.
В умозаключение, Фереро бе запитан какви са неговите професионални проекти.
„ След седем дълго години, в този момент на първо време бих желал да си умря и да преоткрия силата и ентусиазма, които ще са ми нужни за новия план, когато времето за него настъпи. Искам да се насладя на времето, което ще прекарам със фамилията си. Както споделих, с Карлос си оставаме другари и когато цялата тази история отшуми, ще си спомняме с усмивка за постигнатото дружно “.
