Експерт: Ликвдиране на частните лотарии-пресъхване на огромни финансови потоци
Изненадваща вест от през днешния ден – Б. Борисов се бил съгласил с предлагането на Валери Симеонов за ликвидирането на частните лотарии. Ако бъде доказано и осъществено – това ще е най-важното управническо решение през мандата на настоящето държавно управление, тъй като ще провокира пренасочване и пресъхване на големи финансови потоци.
Големите медии, най-много малките екрани, ще изгубят доста сериозна част от приходите си и това може да докара до сензитивна смяна в медийния пейзаж в страната, респективно до преструктуриране на информационните канали за политически маркетинг и реклама.
Хазартния бизнес е мощно подвластен от политическа поддръжка. Както се вижда, без нея приходите на притежателите на лотарии могат да паднат до нула, а с благословията на политиците са големи за българските мащаби. Само една от двете лотарии на Васил Божков признава публично за годишна облага от 100 млн. лева, а импровизирано евентуално става дума за още по-голяма сума. За съпоставяне – държавната дотация за всички партии, взети дружно е под 30 млн. лева
Темата има морално-философски аспект. Участието в хазартни игри е една от най-разпространените форми на ирационално икономическо държание. Лотарийни билетчета нормално си купуват хора от по-ниските обществени пластове без финансова просветеност, които не могат да управляват пристрастеността към порока. Въпросът е има ли право страната да се намесва в персоналния живот на тези хора, с цел да ги защищити от изкушения?
Еднозначен отговор няма. През XIX век да вземем за пример някои балкански страни са забранявали откриването на кръчми и магазини по селата, с цел да не тласкат селяните към пиене и ненужни разходи. Но в този момент сме XXI век и надали удачно да имаме такава патерналистична страна. След 1989 година мислехме, че пазарната стопанска система ще бъде повсеместен и обективен регулатор за финансовите връзки в обществото, само че се оказа, че не е тъкмо по този начин. Пазарната стопанска система прави работа единствено на хората с рационално икономическо държание. А те надали са повече от 60-65% от популацията на днешна България. От друга страна хората, които търкат билетчета, не вредят на своите съграждани с нищо друго с изключение на с неприятния си образец.
Така че решението да бъдат неразрешени частните лотарийни игри, само че да бъде оставена държавната, може би е най-удачно. Хем простолюдието ще може да си начеше хазартната краста, хем това няма да е толкоз натрапчиво, тъй като държавните хазартни босове надали ще се втурнат толкоз въодушевено да завладяват прайм-тайма на малките екрани, както го прави Васил Божков. Друг е въпросът, че облагата от държавния хазарт се насочват най-вече за подкрепяне на частни спортни клубове, което е цялостен парадокс – няма никаква връзка сред хазарта и спорта.
Пламен Димитров, фейсбук
Големите медии, най-много малките екрани, ще изгубят доста сериозна част от приходите си и това може да докара до сензитивна смяна в медийния пейзаж в страната, респективно до преструктуриране на информационните канали за политически маркетинг и реклама.
Хазартния бизнес е мощно подвластен от политическа поддръжка. Както се вижда, без нея приходите на притежателите на лотарии могат да паднат до нула, а с благословията на политиците са големи за българските мащаби. Само една от двете лотарии на Васил Божков признава публично за годишна облага от 100 млн. лева, а импровизирано евентуално става дума за още по-голяма сума. За съпоставяне – държавната дотация за всички партии, взети дружно е под 30 млн. лева
Темата има морално-философски аспект. Участието в хазартни игри е една от най-разпространените форми на ирационално икономическо държание. Лотарийни билетчета нормално си купуват хора от по-ниските обществени пластове без финансова просветеност, които не могат да управляват пристрастеността към порока. Въпросът е има ли право страната да се намесва в персоналния живот на тези хора, с цел да ги защищити от изкушения?
Еднозначен отговор няма. През XIX век да вземем за пример някои балкански страни са забранявали откриването на кръчми и магазини по селата, с цел да не тласкат селяните към пиене и ненужни разходи. Но в този момент сме XXI век и надали удачно да имаме такава патерналистична страна. След 1989 година мислехме, че пазарната стопанска система ще бъде повсеместен и обективен регулатор за финансовите връзки в обществото, само че се оказа, че не е тъкмо по този начин. Пазарната стопанска система прави работа единствено на хората с рационално икономическо държание. А те надали са повече от 60-65% от популацията на днешна България. От друга страна хората, които търкат билетчета, не вредят на своите съграждани с нищо друго с изключение на с неприятния си образец.
Така че решението да бъдат неразрешени частните лотарийни игри, само че да бъде оставена държавната, може би е най-удачно. Хем простолюдието ще може да си начеше хазартната краста, хем това няма да е толкоз натрапчиво, тъй като държавните хазартни босове надали ще се втурнат толкоз въодушевено да завладяват прайм-тайма на малките екрани, както го прави Васил Божков. Друг е въпросът, че облагата от държавния хазарт се насочват най-вече за подкрепяне на частни спортни клубове, което е цялостен парадокс – няма никаква връзка сред хазарта и спорта.
Пламен Димитров, фейсбук
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ