Любомир Стефанов: Политическата ни система има нужда от сериозно раздрусване
Изминаващата 2020-та се оказа сложна и непредсказуема година, година на пандемия и политически земетресения в България и света. Какви са изводите - потърси за коментар политолога Любомир Стефанов.
Какво научихме и какво не научихме през тази година?
Годината в действителност беше по - скоро изненадваща по отношение на това, че респираторен вирус съумя да сложи цялата планета на нокти, поради извънредно огромното количество хора, които се разболяха, доста хора си отидоха прибързано. Това ни сподели, че сме уязвими и сме на първо място хора, а не консуматори или политици, или водачи. Трябва да бъдем на първо място хора, да имаме на първо място развита прочувствена просветеност и емпатия. Годината ни сподели, че обществото е мощно тогава, когато е интегрирано и консолидирано, другояче се разпада.
Това, което не научихме, е, че би трябвало да взимаме насеризно учените и науката. Науката е фактор, който в 21 век е все по-решаващ, той ще ни помогне да станем и повече хора. Трябва да слушаме учените в точния момент, а не, когато стане късно. Научихме, че научният напредък през 21 век може да създава и бързо резултати на база насъбрани познания и умения. Това във връзка всички тайни теории по отношение на имунизациите и всичко, което вирее в интернет пространството. Не си научихме урока да не имаме вяра на обществените мрежи, а да имаме вяра на тествани източници. Не си научихме урока, че сме зависи едни от други и би трябвало да гледаме на хората с други очи, а освен с неприязън. Може би главното значение на 2020 година е да бъдем по-смирени, да внимаваме какво си пожелаваме, защото повече глобализация води до такива опасности. Не научихме, че би трябвало да бъдем по-конструктивно настроени, да чуваме другите отзиви и да сме подготвени да търсим пресечни точки, а не спор непременно.
Какви проблеми се оголиха през тази година?
В България и в света фундаменталният проблем е недоверието в науката – сякаш имаме потребност от ново Просвещение, защото патриотизмът и популизмът доближиха връх, само че този връх докара до подозрения в науката – съмняваме се в неща, потвърдени отпреди повече от 200 години. Такъв е казусът с имунизациите. Тези неща за мен са притеснителни, тъй като рационалното отстъпва на прочувственото, на постистинното говорене. Говори се за самото говорене, с цел да се провокират страсти и свалянето на гарда на разсъдъка и прочувственото взима връх над рационалното. Това води и да доста проблематични последствия в политически и стопански аспект. В България виждаме, че разказът се трансформира в доста гротестно обстановка на полиитческо равнище, където се мерят персони и персонални отзиви и качества, а не политики, камо ли визии. От там и последствията. За страдание, ни заливат трагични прояви на ниска институционална политическа просвета, те се трансформират в норма и биват повтаряни от всички, които желаят да станат играчи. Това докара до митинга, до криворазбрирането му и след това затихването му. Това докара до гротеската с така наречен смяна в Конституцията, до проблемите в здравната система, до счупената връзка да не се чуваме и разбираме, до парцелирането на обществото, до загубата на връзка с действителността - всеки претендира, че приказва от името на жителите, само че сякаш пропуща това, че жителите нямат това чувство.
Какво очаквате от новата 2021-ва година на избори в България?
Избори ще има освен тук, а и в Германия - канцлерът Меркел ще отстъпи поста на собствен правоприемник. За България ще бъде най-малкото забавна година.
Надявам се българското общество да си е научило урока от митингите от последната година и да има все по-голяма непоносимост както като общество, по този начин и като партиен електорат и ползи към този непоносим повече модел на взаимоотношение и ръководство на страната. Искаме повече бистрота, повече отчетност, повече услуги в интерес на жителите. Възможно е да влезем и в серпантина от избори, само че това не би трябвало да ни тормози. Българската политическа система е достигнала стадий в своето развиване, в който има потребност от съществено разтърсване от страна на българските жители, от суверена. Това чувство за незаменимост е доста притеснително и нездравословно за демокрацията. Демокрацията се основава на действително показване на действителни цивилен ползи. Когато партиите не срещат схващане с електората, жителите дават доверието си на нови партии. В този смисъл няма нищо неприятно партиите да бъдат малко раздрусани, с цел да усетят, че са изгубили връзката с електората.
По материала работиха Галя Георгиева и Константин Веков
Какво научихме и какво не научихме през тази година?
Годината в действителност беше по - скоро изненадваща по отношение на това, че респираторен вирус съумя да сложи цялата планета на нокти, поради извънредно огромното количество хора, които се разболяха, доста хора си отидоха прибързано. Това ни сподели, че сме уязвими и сме на първо място хора, а не консуматори или политици, или водачи. Трябва да бъдем на първо място хора, да имаме на първо място развита прочувствена просветеност и емпатия. Годината ни сподели, че обществото е мощно тогава, когато е интегрирано и консолидирано, другояче се разпада.
Това, което не научихме, е, че би трябвало да взимаме насеризно учените и науката. Науката е фактор, който в 21 век е все по-решаващ, той ще ни помогне да станем и повече хора. Трябва да слушаме учените в точния момент, а не, когато стане късно. Научихме, че научният напредък през 21 век може да създава и бързо резултати на база насъбрани познания и умения. Това във връзка всички тайни теории по отношение на имунизациите и всичко, което вирее в интернет пространството. Не си научихме урока да не имаме вяра на обществените мрежи, а да имаме вяра на тествани източници. Не си научихме урока, че сме зависи едни от други и би трябвало да гледаме на хората с други очи, а освен с неприязън. Може би главното значение на 2020 година е да бъдем по-смирени, да внимаваме какво си пожелаваме, защото повече глобализация води до такива опасности. Не научихме, че би трябвало да бъдем по-конструктивно настроени, да чуваме другите отзиви и да сме подготвени да търсим пресечни точки, а не спор непременно.
Какви проблеми се оголиха през тази година?
В България и в света фундаменталният проблем е недоверието в науката – сякаш имаме потребност от ново Просвещение, защото патриотизмът и популизмът доближиха връх, само че този връх докара до подозрения в науката – съмняваме се в неща, потвърдени отпреди повече от 200 години. Такъв е казусът с имунизациите. Тези неща за мен са притеснителни, тъй като рационалното отстъпва на прочувственото, на постистинното говорене. Говори се за самото говорене, с цел да се провокират страсти и свалянето на гарда на разсъдъка и прочувственото взима връх над рационалното. Това води и да доста проблематични последствия в политически и стопански аспект. В България виждаме, че разказът се трансформира в доста гротестно обстановка на полиитческо равнище, където се мерят персони и персонални отзиви и качества, а не политики, камо ли визии. От там и последствията. За страдание, ни заливат трагични прояви на ниска институционална политическа просвета, те се трансформират в норма и биват повтаряни от всички, които желаят да станат играчи. Това докара до митинга, до криворазбрирането му и след това затихването му. Това докара до гротеската с така наречен смяна в Конституцията, до проблемите в здравната система, до счупената връзка да не се чуваме и разбираме, до парцелирането на обществото, до загубата на връзка с действителността - всеки претендира, че приказва от името на жителите, само че сякаш пропуща това, че жителите нямат това чувство.
Какво очаквате от новата 2021-ва година на избори в България?
Избори ще има освен тук, а и в Германия - канцлерът Меркел ще отстъпи поста на собствен правоприемник. За България ще бъде най-малкото забавна година.
Надявам се българското общество да си е научило урока от митингите от последната година и да има все по-голяма непоносимост както като общество, по този начин и като партиен електорат и ползи към този непоносим повече модел на взаимоотношение и ръководство на страната. Искаме повече бистрота, повече отчетност, повече услуги в интерес на жителите. Възможно е да влезем и в серпантина от избори, само че това не би трябвало да ни тормози. Българската политическа система е достигнала стадий в своето развиване, в който има потребност от съществено разтърсване от страна на българските жители, от суверена. Това чувство за незаменимост е доста притеснително и нездравословно за демокрацията. Демокрацията се основава на действително показване на действителни цивилен ползи. Когато партиите не срещат схващане с електората, жителите дават доверието си на нови партии. В този смисъл няма нищо неприятно партиите да бъдат малко раздрусани, с цел да усетят, че са изгубили връзката с електората.
По материала работиха Галя Георгиева и Константин Веков
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ