Традиционните партии в Европа победиха
Изминаващата 2017 година се очакваше да бъде повратна за политиката на Стария континент поради опасенията, че крайнодесни партии може да побеждават на изборите в основни страни.
Опасенията се появиха откакто през последните две години Европа беше залята от вълна от ислямистки тероризъм и невиждан брой претенденти за леговище от Близкия изток и Северна Африка (1,3 милиона през 2015 година и 1,2 милиона през 2016 година, по данни на Евростат).
Въпреки че имиграцията не беше първостепенна грижа на гласоподавателите, дебатът за даването на леговище и заканите за сигурността, които поражда приемането на бежанци, беше най-ожесточен и получи най-голямо медийно отразяване.
Австрия зави надясно
Австрийските гласоподаватели избраха завой на дясно на парламентарни избори, като дадоха успеха на консервативната партия на младия политик с антиимигрантски позиции Себастиан Курц. Неговата Австрийска национална партия завоюва 31,6 на 100 от гласовете, което е със 7 на 100 повече от предходните избори през 2013 година
Политическите наблюдаващи са единомислещи, че решаващата роля са изиграли тематиките за мигрантите и за сигурността в предизборната акция.
31-годишният Себастиан Курц (АНП), определен за канцлер на страната, се трансформира публично в най-младия държавен водач в Европа.
Холандия
Холандците се явиха пред урните на 15 март да гласоподават на парламентарни избори, които бяха считани за показателни за настройките към антисистемните придвижвания в Европа след референдума за Брекзит и успеха на Доналд Тръмп в Съединени американски щати предходната година.
Под натиска на набралия огромна известност опозиционен политик националист Герт Вилдерс, който направи антиимигрантската и антиислямска изразителност своя запазена марка, холандският министър-председател Марк Рюте означи изразителен завой надясно.
Народната партия за независимост и народна власт на Марк Рюте съумя да съкруши с 21,3 на 100 от гласовете получилата 13,1 % Партия на свободата на крайнодесния Герт Вилдерс.
Месец и половина преди вота, Рюте разгласява намерено писмо "до всички холандци ", в което уточни, че болшинство от хора са "дошли в нашата страна " поради "свободата ", а "злоупотребяват " с нея, "отказват да се приспособят, отхвърлят нашите традиции и полезности ".
"Дръжте се обикновено или си вървете ", сподели Рюте, без да назове категорично за коя имигрантска общественост приказва в писмото, оповестено на уеб страницата на партията му.
Думите на Рюте бяха възприети като ход за обезвреждане на крайнодясната Партия на свободата, която съгласно социологически изследвания преди вота, имаше действителни шансове за победа.
Според анализатори една от аргументите за триумфа на Рюте е твърдостта, която той показва в избухналата преди изборите дипломатическа битка с Турция.
Конфликтът с Турция се развихри, когато на турския външен министър Мевлют Чавушоглу не бе разрешено да посети Холандия, с цел да пропагандира живеещите там към 400 000 турци да поддържат през април референдума за нова конституция на Турция, предопределена да направи президента Ердоган едноличен владетел на страната.
Франция
Президентските избори във Франция раздрусаха радикално статуквото в Петата република и политическата система, открита от Шарл дьо Гол през 1958 година.
Социалистът Беноа Амон отпадна на първия тур на 23 април, откакто водещи партийни фигури отхвърлиха да поддържат формалния претендент на Френската социалистическа партия и застанаха зад центриста и краен победител Еманюел Макрон.
Консервативният претендент Франсоа Фийон, който преди първия тур на вота бе любимец за собственик на Елисейския замък, бе забъркан в скандал с фиктивни назначения на брачната половинка и децата му. За това му бяха повдигнати публични обвинявания в корист с държавни средства, и той отпадна още на първи тур.
За множеството французи най-големите провокации, пред които е изправена страната им, са безработицата и терористичната опасност, демонстрират социологическите изследвания, а незаконната имиграция се подрежда надалеч зад тях.
Терористичните офанзиви против редакцията на сатиричното издание "Шарли ебдо " и в концертната зала "Батаклан ", които бяха осъществени от родени във Франция хора от арабски генезис, потомци на имигранти, демонстрира дълбоката бездна, зейнала сред тях и френското общество.
Германия
Миграцията се трансформира в оспорван политически въпрос в Германия след бежанската рецесия от 2015-2016 година, когато в страната влязоха към 1,2 милиона незаконни имигранти.
Благородното решение на канцлера Ангела Меркел да допусне в Германия хора, бягащи от принуждение и беднотия в родните им страни, бе помрачено от събития като новогодишната нощ в Кьолн, атентата с камион против Коледния базар в Берлин и още няколко набези, осъществени от претенденти за леговище и бежанци ислямисти.
Това, от своя страна, докара до различен отрицателен процес - за първи път от над 50 години в Бундестага влезе дясна националистическа партия с намерено ксенофобски възгледи - "Алтернатива за Германия ".
Десноцентристката партия на Меркел Християндемократически съюз (ХДС) и баварската партия Християнсоциален съюз (ХСС) реализираха най-слаб резултат на избори от 1949 година, само че задоволителен да останат първа политическа мощ в Народното събрание.
Меркел направи несполучлив опит да сформира коалиция "Ямайка " със свободните демократи и зелените, наречена по този начин освен поради комбинацията от цветовете на трите партии - черно, жълто и зелено - само че и тъй като е екзотична концепцията три толкоз разнообразни политически сили да се обединят в едно държавно управление. Преговорите за държавно управление в Германия към момента не престават.
Кой ще завоюва идващия тур?
Победата на президентските избори във Франция на 39-годишния центрист и някогашен капиталов банкер Еманюел Макрон и триумфът на неговата партия "Република, напред! ", донесе същинско облекчение за всички демократични сили на континента.
В допълнение с развоя на събитията в Холандия, където крайната десница не бе позволена до властта, и вота в Германия, извоюван от ХДС/ХСС, стана ясно, че е прекомерно рано да се произнася надгробно слово на европейската демократична народна власт и на самия Европейски съюз.
Същевременно обаче антисистемните придвижвания в трите страни означиха обилни триумфи, защото оферират решения на наболели публични проблеми, които обичайните партии премълчават от политическа уместност.
Опасенията се появиха откакто през последните две години Европа беше залята от вълна от ислямистки тероризъм и невиждан брой претенденти за леговище от Близкия изток и Северна Африка (1,3 милиона през 2015 година и 1,2 милиона през 2016 година, по данни на Евростат).
Въпреки че имиграцията не беше първостепенна грижа на гласоподавателите, дебатът за даването на леговище и заканите за сигурността, които поражда приемането на бежанци, беше най-ожесточен и получи най-голямо медийно отразяване.
Австрия зави надясно
Австрийските гласоподаватели избраха завой на дясно на парламентарни избори, като дадоха успеха на консервативната партия на младия политик с антиимигрантски позиции Себастиан Курц. Неговата Австрийска национална партия завоюва 31,6 на 100 от гласовете, което е със 7 на 100 повече от предходните избори през 2013 година
Политическите наблюдаващи са единомислещи, че решаващата роля са изиграли тематиките за мигрантите и за сигурността в предизборната акция.
31-годишният Себастиан Курц (АНП), определен за канцлер на страната, се трансформира публично в най-младия държавен водач в Европа.
Холандия
Холандците се явиха пред урните на 15 март да гласоподават на парламентарни избори, които бяха считани за показателни за настройките към антисистемните придвижвания в Европа след референдума за Брекзит и успеха на Доналд Тръмп в Съединени американски щати предходната година.
Под натиска на набралия огромна известност опозиционен политик националист Герт Вилдерс, който направи антиимигрантската и антиислямска изразителност своя запазена марка, холандският министър-председател Марк Рюте означи изразителен завой надясно.
Народната партия за независимост и народна власт на Марк Рюте съумя да съкруши с 21,3 на 100 от гласовете получилата 13,1 % Партия на свободата на крайнодесния Герт Вилдерс.
Месец и половина преди вота, Рюте разгласява намерено писмо "до всички холандци ", в което уточни, че болшинство от хора са "дошли в нашата страна " поради "свободата ", а "злоупотребяват " с нея, "отказват да се приспособят, отхвърлят нашите традиции и полезности ".
"Дръжте се обикновено или си вървете ", сподели Рюте, без да назове категорично за коя имигрантска общественост приказва в писмото, оповестено на уеб страницата на партията му.
Думите на Рюте бяха възприети като ход за обезвреждане на крайнодясната Партия на свободата, която съгласно социологически изследвания преди вота, имаше действителни шансове за победа.
Според анализатори една от аргументите за триумфа на Рюте е твърдостта, която той показва в избухналата преди изборите дипломатическа битка с Турция.
Конфликтът с Турция се развихри, когато на турския външен министър Мевлют Чавушоглу не бе разрешено да посети Холандия, с цел да пропагандира живеещите там към 400 000 турци да поддържат през април референдума за нова конституция на Турция, предопределена да направи президента Ердоган едноличен владетел на страната.
Франция
Президентските избори във Франция раздрусаха радикално статуквото в Петата република и политическата система, открита от Шарл дьо Гол през 1958 година.
Социалистът Беноа Амон отпадна на първия тур на 23 април, откакто водещи партийни фигури отхвърлиха да поддържат формалния претендент на Френската социалистическа партия и застанаха зад центриста и краен победител Еманюел Макрон.
Консервативният претендент Франсоа Фийон, който преди първия тур на вота бе любимец за собственик на Елисейския замък, бе забъркан в скандал с фиктивни назначения на брачната половинка и децата му. За това му бяха повдигнати публични обвинявания в корист с държавни средства, и той отпадна още на първи тур.
За множеството французи най-големите провокации, пред които е изправена страната им, са безработицата и терористичната опасност, демонстрират социологическите изследвания, а незаконната имиграция се подрежда надалеч зад тях.
Терористичните офанзиви против редакцията на сатиричното издание "Шарли ебдо " и в концертната зала "Батаклан ", които бяха осъществени от родени във Франция хора от арабски генезис, потомци на имигранти, демонстрира дълбоката бездна, зейнала сред тях и френското общество.
Германия
Миграцията се трансформира в оспорван политически въпрос в Германия след бежанската рецесия от 2015-2016 година, когато в страната влязоха към 1,2 милиона незаконни имигранти.
Благородното решение на канцлера Ангела Меркел да допусне в Германия хора, бягащи от принуждение и беднотия в родните им страни, бе помрачено от събития като новогодишната нощ в Кьолн, атентата с камион против Коледния базар в Берлин и още няколко набези, осъществени от претенденти за леговище и бежанци ислямисти.
Това, от своя страна, докара до различен отрицателен процес - за първи път от над 50 години в Бундестага влезе дясна националистическа партия с намерено ксенофобски възгледи - "Алтернатива за Германия ".
Десноцентристката партия на Меркел Християндемократически съюз (ХДС) и баварската партия Християнсоциален съюз (ХСС) реализираха най-слаб резултат на избори от 1949 година, само че задоволителен да останат първа политическа мощ в Народното събрание.
Меркел направи несполучлив опит да сформира коалиция "Ямайка " със свободните демократи и зелените, наречена по този начин освен поради комбинацията от цветовете на трите партии - черно, жълто и зелено - само че и тъй като е екзотична концепцията три толкоз разнообразни политически сили да се обединят в едно държавно управление. Преговорите за държавно управление в Германия към момента не престават.
Кой ще завоюва идващия тур?
Победата на президентските избори във Франция на 39-годишния центрист и някогашен капиталов банкер Еманюел Макрон и триумфът на неговата партия "Република, напред! ", донесе същинско облекчение за всички демократични сили на континента.
В допълнение с развоя на събитията в Холандия, където крайната десница не бе позволена до властта, и вота в Германия, извоюван от ХДС/ХСС, стана ясно, че е прекомерно рано да се произнася надгробно слово на европейската демократична народна власт и на самия Европейски съюз.
Същевременно обаче антисистемните придвижвания в трите страни означиха обилни триумфи, защото оферират решения на наболели публични проблеми, които обичайните партии премълчават от политическа уместност.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ