За дявола и детайлите
Изминалото време след идването на администрацията на Тръмп на власт недвусмислено сподели, че следва, в случай че не прекрояване на света, то прекрояване на мислите за това по какъв начин да се опази той. Всяка от заинтригуваните страни създаде и стартира да ползва своите подходи за присъединяване си в решаването на този проблем най-много обвързван с войната в Украйна.
Не изключително автентичен в това отношение, по-скоро закостенял като идея се оказа Тръмп, макар че при него желанието да се реализира дълготраен мир е към момента най-силно. От първия ден той не приема разните поднесени му от европартньорите формули за помирение, за краткотрайно прекъсване на огъня, комбинирани с разнообразни финтове и разправии. Да не приказваме за размяната на пленници и трупове, което се прави едвам се отбие номера. Целта му остана само безапелационното прекъсване на войната. Добрите му планове обаче за жалост не можаха към този момент да бъдат осъществени на първо място поради неналичието на подобаващия инструментариум и систематичен метод за реализирането им. Не можеш да постигнеш задачата си, представяйки се в делата си безалтернативно единствено като военномразец, посланик и търговец, в случай че твоите сътрудници са твой противовес. Тоест, те също толкоз настойчиво се потвърждават единствено че като военолюбци, не като дипломати и надалеч не като търговци. Сред въобразилите се за водачи на Европа група от няколко страни, които, както миналите дни демонстрираха, могат към себе си да принудят да вземат участие и още други страни, се образува различен тип метод. Нека го назовем с съображение не толкоз антипутински, а по-скоро „ антитръмповски “. В основата му е заложена антиидеята, че мир може да се реализира единствено със мощ.
Цялата тази кашкавица от ескалиращи
планове, съчетана с твърдоглавието и голословното с никакво обикновено мислене твърдоглавие на брюкселските еднодневни политици, която ни се появява в друг театрален прорез от две, до три, до осем, че и до 26 страни, образно ни показва, че всеки опит да се допрян противостоящите страни с благословията от Съединени американски щати намира ответния ход за съсипване на желанието. Периодично се одобряват решения, които привидно наподобяват надали не в действителност ориентирани към прекратяване на спора в Украйна, а даже с просто око човек може да разграничи в тях белезите на това обзело ги гневно предпочитание да създадат всичко с цел да потвърдят, че няма да разрешат на великите сили да се договорят, че няма да позволен спорът в Украйна да се реши с отчитане на ползите на всички заинтригувани страни. Страшничко звучат гарнираните с хули и проклятия послания, че няма да стане нищо друго също така, което те желаят.
Това се видя и на следващото заседание извършено скоротечно като отзив от парада на успеха в Пекин. Изтърваното от Тръмп в поздравленията му към Пекин, че двете велики сили са се събрали с цел да кроят проекти против Съединени американски щати, безусловно разсъни измежду запалянковците в Париж параноичното въображение, че е настъпил техния миг за деяние. Уж се събраха единствено с цел да осведомят останалите страни, до каква степен са стигнали с решаването на украинския спор, а се оказа, че небрежно са забъркали следващия коктейл от реваншистки мечти. За да се разбере вярно това, което беше изложено като резултат от съвещанието, е значимо не какво тъкмо им е подсказал дяволът, а съпътстващите официалното съобщение елементи, които издават същинските планове.
Най-важното решение огласено на съвещанието е, че, щом се „ замрази “ спора, незабавно и неотложно би трябвало да се вкарат войски на подбраните европейски страни в „ Западна Украйна “!!!, с цел да могат те да обезпечат „ превъоръжаването на украинската войска “ за възобновяване й като съответна за противоборство мощ против Русия. Толкова – ни повече, ни по-малко. Дори най-непредвзетият, или дано да бъда по-конкретен, най-неграмотният политически четец би разпознал същината на това съшито с бели конци обръщение към европейските нации. Желанието да се покаже непременно, че един тип ние, вашите водачи като европейско управление стоим твърдо на своята позиция и изрично с крайни ограничения ще се опълчим против агресора даже и без да се надяваме на помощта от Съединени американски щати. Ако човек обаче се вгледа в признатото решение даже единствено, да вземем за пример, употребявайки аналитичните благоприятни условия на нашите обичани български политикани от селските кръчми, незабавно ще му стане ясно каква величайша нелепост е сътворена на това оповестено за извънредно значимо заседание. Чакаш, един път, да се замрази спора по някакъв недействителен сега метод в случай, че ти е казано категорично, че ще се спре огъня единствено при съществуване на дълготраен контракт за мир, т.е. на процедура мечтаното няма да се случи. След това заявяваш, че щом се замрази спора, в случай че речем че стане, незабавно ще бъдат вкарани войски, забележете, в Западна Украйна, с други думи ти авансово се съгласяваш с обстоятелството, че в Източна Украйна няма да стъпи натовски крайник заради една основна причина – към този момент си приел, че 2/3 от нея ще минат към съветската федерация. А най-после заявяваш, че тяхната задача в Украйна ще бъде да се превъоръжи украинската войска и се приготви за съответен отпор против Русия. И тук комбинацията от дяволските елементи лъсва, а точно че първичното ти заявление, че би трябвало първо да се замрази спора, е неистина сходна на тази от минските съглашения. Че всичките приказки са единствено за едно само нещо - да може да се опази и довъоръжи украинската войска, с цел да добавиш към нея натовските инструктори като поддръжка, след което да се размрази спора. Ерго, да стартират още веднъж военните дейности към този момент с „ нови сили “.
Като слуша всичкото това, всеки естествен европеец би си задал един единствен въпрос, какво в този случай би станало, в случай че се „ размрази “ спорът в новия тип обстановка, която се допуска че ще настъпи. Отговорът е пределно елементарен - ще стане отново война. Но към този момент напълно друга. Към отговора има обаче един подвъпрос - кой е този добряк от другата страна, който ще допусне това? Защото в най-популярните учебници за военна тактичност и тактика е казано, че при положение, че се откри подготовка на противниковата страна за война, неотложно, превантивно и изрично се подхваща изпреварващ удар. Което в действителност единствено преди ден Путин към този момент им го сподели. Засега Тръмп е съобщил на заинтригуваните, че приема откачения проект единствено за сведение, само че няма да вземе безапелационна позиция. Сигурно е почувствал противен сърбеж по дланите си, незабавно щом е чул, какво са решили да вършат неговите сътрудници в Европа, без изобщо да се съобразят с договореностите от Аляска.
За нас, българите също стартира да става все по-интересно. Преди два дни по моя стратегия взех решение да мина през комфортния проход Омуртаг- Котел за към южна България. И ми се случи преживелица. От натовския полигон до „ Петолъчката “ прелестният до неотдавна асфалтов път не беше единствено изчегъртан, той напряко беше демонтиран. Там към този момент няма път, има трошляк, т.е. издълбан е докрай, сякаш че се прави незабавен ремонт. Когато се прави незабавен ремонт, компрометирана асфалтова настилка се маха и се поставя нова. Когато обаче се разкопае път до земята, до чакъла, това значи, че се приготвя някаква изключително настилка. Така постепенно и бавно цялата ни страна за наша сметка ще бъде прекопана и трасирана с прелестни, устойчиви на всевъзможен тип тежки оръжия, магистрални, маршрутни пътища, с полигонни паркове, с логистични центрове, с военни пристанища, с цел да сме подготвени щом пристигна оня миг на замразяването на спора с бързия трен да изпратим и първите си бригади в Украйна. И да зачакаме съветските ракети да съсипят всичко това, което е останало от нашата хубава страна. Невероятен сюжет, който съм уверен, че няма да се случи, само че изкопаният път ми подухва доста тъжни мисли.
Източник:
{ " @context ": " http://schema.org ", " @type ": " NewsArticle ", " mainEntityOfPage ": { " @type ": " WebPage ", " @id ": " https://pogled.info/svetoven/za-dyavola-i-detailite.185151 " }, " headline ": " За дявола и дет
Не изключително автентичен в това отношение, по-скоро закостенял като идея се оказа Тръмп, макар че при него желанието да се реализира дълготраен мир е към момента най-силно. От първия ден той не приема разните поднесени му от европартньорите формули за помирение, за краткотрайно прекъсване на огъня, комбинирани с разнообразни финтове и разправии. Да не приказваме за размяната на пленници и трупове, което се прави едвам се отбие номера. Целта му остана само безапелационното прекъсване на войната. Добрите му планове обаче за жалост не можаха към този момент да бъдат осъществени на първо място поради неналичието на подобаващия инструментариум и систематичен метод за реализирането им. Не можеш да постигнеш задачата си, представяйки се в делата си безалтернативно единствено като военномразец, посланик и търговец, в случай че твоите сътрудници са твой противовес. Тоест, те също толкоз настойчиво се потвърждават единствено че като военолюбци, не като дипломати и надалеч не като търговци. Сред въобразилите се за водачи на Европа група от няколко страни, които, както миналите дни демонстрираха, могат към себе си да принудят да вземат участие и още други страни, се образува различен тип метод. Нека го назовем с съображение не толкоз антипутински, а по-скоро „ антитръмповски “. В основата му е заложена антиидеята, че мир може да се реализира единствено със мощ.
Цялата тази кашкавица от ескалиращи
планове, съчетана с твърдоглавието и голословното с никакво обикновено мислене твърдоглавие на брюкселските еднодневни политици, която ни се появява в друг театрален прорез от две, до три, до осем, че и до 26 страни, образно ни показва, че всеки опит да се допрян противостоящите страни с благословията от Съединени американски щати намира ответния ход за съсипване на желанието. Периодично се одобряват решения, които привидно наподобяват надали не в действителност ориентирани към прекратяване на спора в Украйна, а даже с просто око човек може да разграничи в тях белезите на това обзело ги гневно предпочитание да създадат всичко с цел да потвърдят, че няма да разрешат на великите сили да се договорят, че няма да позволен спорът в Украйна да се реши с отчитане на ползите на всички заинтригувани страни. Страшничко звучат гарнираните с хули и проклятия послания, че няма да стане нищо друго също така, което те желаят.
Това се видя и на следващото заседание извършено скоротечно като отзив от парада на успеха в Пекин. Изтърваното от Тръмп в поздравленията му към Пекин, че двете велики сили са се събрали с цел да кроят проекти против Съединени американски щати, безусловно разсъни измежду запалянковците в Париж параноичното въображение, че е настъпил техния миг за деяние. Уж се събраха единствено с цел да осведомят останалите страни, до каква степен са стигнали с решаването на украинския спор, а се оказа, че небрежно са забъркали следващия коктейл от реваншистки мечти. За да се разбере вярно това, което беше изложено като резултат от съвещанието, е значимо не какво тъкмо им е подсказал дяволът, а съпътстващите официалното съобщение елементи, които издават същинските планове.
Най-важното решение огласено на съвещанието е, че, щом се „ замрази “ спора, незабавно и неотложно би трябвало да се вкарат войски на подбраните европейски страни в „ Западна Украйна “!!!, с цел да могат те да обезпечат „ превъоръжаването на украинската войска “ за възобновяване й като съответна за противоборство мощ против Русия. Толкова – ни повече, ни по-малко. Дори най-непредвзетият, или дано да бъда по-конкретен, най-неграмотният политически четец би разпознал същината на това съшито с бели конци обръщение към европейските нации. Желанието да се покаже непременно, че един тип ние, вашите водачи като европейско управление стоим твърдо на своята позиция и изрично с крайни ограничения ще се опълчим против агресора даже и без да се надяваме на помощта от Съединени американски щати. Ако човек обаче се вгледа в признатото решение даже единствено, да вземем за пример, употребявайки аналитичните благоприятни условия на нашите обичани български политикани от селските кръчми, незабавно ще му стане ясно каква величайша нелепост е сътворена на това оповестено за извънредно значимо заседание. Чакаш, един път, да се замрази спора по някакъв недействителен сега метод в случай, че ти е казано категорично, че ще се спре огъня единствено при съществуване на дълготраен контракт за мир, т.е. на процедура мечтаното няма да се случи. След това заявяваш, че щом се замрази спора, в случай че речем че стане, незабавно ще бъдат вкарани войски, забележете, в Западна Украйна, с други думи ти авансово се съгласяваш с обстоятелството, че в Източна Украйна няма да стъпи натовски крайник заради една основна причина – към този момент си приел, че 2/3 от нея ще минат към съветската федерация. А най-после заявяваш, че тяхната задача в Украйна ще бъде да се превъоръжи украинската войска и се приготви за съответен отпор против Русия. И тук комбинацията от дяволските елементи лъсва, а точно че първичното ти заявление, че би трябвало първо да се замрази спора, е неистина сходна на тази от минските съглашения. Че всичките приказки са единствено за едно само нещо - да може да се опази и довъоръжи украинската войска, с цел да добавиш към нея натовските инструктори като поддръжка, след което да се размрази спора. Ерго, да стартират още веднъж военните дейности към този момент с „ нови сили “.
Като слуша всичкото това, всеки естествен европеец би си задал един единствен въпрос, какво в този случай би станало, в случай че се „ размрази “ спорът в новия тип обстановка, която се допуска че ще настъпи. Отговорът е пределно елементарен - ще стане отново война. Но към този момент напълно друга. Към отговора има обаче един подвъпрос - кой е този добряк от другата страна, който ще допусне това? Защото в най-популярните учебници за военна тактичност и тактика е казано, че при положение, че се откри подготовка на противниковата страна за война, неотложно, превантивно и изрично се подхваща изпреварващ удар. Което в действителност единствено преди ден Путин към този момент им го сподели. Засега Тръмп е съобщил на заинтригуваните, че приема откачения проект единствено за сведение, само че няма да вземе безапелационна позиция. Сигурно е почувствал противен сърбеж по дланите си, незабавно щом е чул, какво са решили да вършат неговите сътрудници в Европа, без изобщо да се съобразят с договореностите от Аляска.
За нас, българите също стартира да става все по-интересно. Преди два дни по моя стратегия взех решение да мина през комфортния проход Омуртаг- Котел за към южна България. И ми се случи преживелица. От натовския полигон до „ Петолъчката “ прелестният до неотдавна асфалтов път не беше единствено изчегъртан, той напряко беше демонтиран. Там към този момент няма път, има трошляк, т.е. издълбан е докрай, сякаш че се прави незабавен ремонт. Когато се прави незабавен ремонт, компрометирана асфалтова настилка се маха и се поставя нова. Когато обаче се разкопае път до земята, до чакъла, това значи, че се приготвя някаква изключително настилка. Така постепенно и бавно цялата ни страна за наша сметка ще бъде прекопана и трасирана с прелестни, устойчиви на всевъзможен тип тежки оръжия, магистрални, маршрутни пътища, с полигонни паркове, с логистични центрове, с военни пристанища, с цел да сме подготвени щом пристигна оня миг на замразяването на спора с бързия трен да изпратим и първите си бригади в Украйна. И да зачакаме съветските ракети да съсипят всичко това, което е останало от нашата хубава страна. Невероятен сюжет, който съм уверен, че няма да се случи, само че изкопаният път ми подухва доста тъжни мисли.
Източник:
{ " @context ": " http://schema.org ", " @type ": " NewsArticle ", " mainEntityOfPage ": { " @type ": " WebPage ", " @id ": " https://pogled.info/svetoven/za-dyavola-i-detailite.185151 " }, " headline ": " За дявола и дет
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ