Изложба с 90 творби на Стефан Георгов
Изминали са тъкмо 100 години от първата независима галерия на художника Стефан Георгов в София през 1924 година Музей-галерия " Анел " в столицата показва до 16 декември независима галерия на именития художник с над 90 творби живопис и рисунки. Изложбата и каталогът към нея се осъществят в чест на 125 години от рождението на Стефан Георгов.
" Стефан Георгов - откровен и лоялен съзерцател на своето време " е насловът на юбилейната галерия, по време на която е показан и каталогът на български и британски език, осъществен по план на Министерството на културата. Куратор е Пламена Димитрова-Рачева.
Стефан Георгов (1899 - 1987) е български художник, чието творчество майсторски съчетава прочувствена дълбочина и документална стойност. Роден във Варна, в семейство с дълбоки корени в културния и публичния живот, той развива гений, въодушевен от учители като художниците Никола Петров и Виктория (Вита) Георгова. През 1928 година приключва Художествената академия в София, компетентност " Живопис " при проф. Цено Тодоров, проф. Иван Ангелов и проф. Димитър Гюдженов. Още като студент взе участие в влиятелни изложения, в това число Биеналето на изкуствата в Прага.
Георгов оставя трайна диря в българското изкуство със своя необятен тематичен диапазон. За себе си споделя: " Аз съм един от художниците, които първи са рисували промишлен пейзаж в България. " Неговите пейзажи от мини " Перник ", основани сред 1931 - 1948 година, включват подиуми от откритите рудници и миньорския живот, наситени със мощен обществен заряд. Те са основани с дълбока сензитивност към всекидневието на хората и отразяват преломните исторически промени, които настъпват в живота след 9 септември 1944 година В този интервал и други български художници, измежду които Никола Танев, Васил Бараков, Златю Бояджиев и други, основават творби с трудова тема от мини " Перник " и Куциян, отразяващи обекти от строителството на новия социализъм.
В сериите с рисунки и живопис на Георгов от бригадирското придвижване и новите индустриални градежи на Перник са отразени програмни тематики, присъщи за изкуството на соцреализма. Те носят документална стойност и мощно прочувствено влияние на трудовия юношески възторг при строителството на жп линията Ловеч - Троян, жп линията Перник - Волуяк и новите фабрики в Перник. В други - със сюжети от бригадирския живот, художникът търси хармонията сред труд и природа.
В градските пейзажи от Варна и София Георгов улавя неповторимата атмосфера на своето време - здания, улици и паркове, които носят духа на модернизиращия се градски живот. Особено внимание заслужават творбите му от Морската градина във Варна, Борисовата градина, улиците, пазарите и храмовете в София. Пейзажите от хълмовете към София, Искърското дефиле и Своге (1941 - 1947), както и от Варна и Балчик (1930, 1943), показват умеенето му да пресъздава природата в разнообразни положения - от тихата потиснатост на зимния пейзаж до топлите багри на лятото и на есенните полета. В тях е отразена " Поезията на природата ", както са посочени изложбите му.
Георгов основава и многочислени селски пейзажи - беритба, коситба, извори и остарели къщи, които съчетават идиличната хубост на природата с битовия живот. В тях се откроява неговата майсторска работа с колорита - меките преходи сред топли и студени цветове, постоянно в духа на импресионизма, основават чувство за придвижване и живот.
Тематичното и стиловото благосъстояние в творчеството на Стефан Георгов го вършат забележима фигура в историята на българското изкуство.
" Стефан Георгов - откровен и лоялен съзерцател на своето време " е насловът на юбилейната галерия, по време на която е показан и каталогът на български и британски език, осъществен по план на Министерството на културата. Куратор е Пламена Димитрова-Рачева.
Стефан Георгов (1899 - 1987) е български художник, чието творчество майсторски съчетава прочувствена дълбочина и документална стойност. Роден във Варна, в семейство с дълбоки корени в културния и публичния живот, той развива гений, въодушевен от учители като художниците Никола Петров и Виктория (Вита) Георгова. През 1928 година приключва Художествената академия в София, компетентност " Живопис " при проф. Цено Тодоров, проф. Иван Ангелов и проф. Димитър Гюдженов. Още като студент взе участие в влиятелни изложения, в това число Биеналето на изкуствата в Прага.
Георгов оставя трайна диря в българското изкуство със своя необятен тематичен диапазон. За себе си споделя: " Аз съм един от художниците, които първи са рисували промишлен пейзаж в България. " Неговите пейзажи от мини " Перник ", основани сред 1931 - 1948 година, включват подиуми от откритите рудници и миньорския живот, наситени със мощен обществен заряд. Те са основани с дълбока сензитивност към всекидневието на хората и отразяват преломните исторически промени, които настъпват в живота след 9 септември 1944 година В този интервал и други български художници, измежду които Никола Танев, Васил Бараков, Златю Бояджиев и други, основават творби с трудова тема от мини " Перник " и Куциян, отразяващи обекти от строителството на новия социализъм.
В сериите с рисунки и живопис на Георгов от бригадирското придвижване и новите индустриални градежи на Перник са отразени програмни тематики, присъщи за изкуството на соцреализма. Те носят документална стойност и мощно прочувствено влияние на трудовия юношески възторг при строителството на жп линията Ловеч - Троян, жп линията Перник - Волуяк и новите фабрики в Перник. В други - със сюжети от бригадирския живот, художникът търси хармонията сред труд и природа.
В градските пейзажи от Варна и София Георгов улавя неповторимата атмосфера на своето време - здания, улици и паркове, които носят духа на модернизиращия се градски живот. Особено внимание заслужават творбите му от Морската градина във Варна, Борисовата градина, улиците, пазарите и храмовете в София. Пейзажите от хълмовете към София, Искърското дефиле и Своге (1941 - 1947), както и от Варна и Балчик (1930, 1943), показват умеенето му да пресъздава природата в разнообразни положения - от тихата потиснатост на зимния пейзаж до топлите багри на лятото и на есенните полета. В тях е отразена " Поезията на природата ", както са посочени изложбите му.
Георгов основава и многочислени селски пейзажи - беритба, коситба, извори и остарели къщи, които съчетават идиличната хубост на природата с битовия живот. В тях се откроява неговата майсторска работа с колорита - меките преходи сред топли и студени цветове, постоянно в духа на импресионизма, основават чувство за придвижване и живот.
Тематичното и стиловото благосъстояние в творчеството на Стефан Георгов го вършат забележима фигура в историята на българското изкуство.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ