Нова изложба в Музей-галерия "Анел"
Изминали са тъкмо 100 години от първата независима галерия на художника Стефан Георгов в София през 1924 година От 27 ноември до 16 декември 2024 година Музей-галерия „ Анел " в София показва независимата галерия на именития художник с над 90 творби живопис и рисунки. Изложбата и каталогът към нея се осъществят в чест на 125 години от рождението на Стефан Георгов.
Стефан Георгов - откровен и лоялен съзерцател на своето време
Каталогът на български и британски език се осъществя по план на Министерство на културата на Република България.
Куратор: Пламена Димитрова-Рачева
Стефан Георгов (1899-1987) е български художник, чието творчество майсторски съчетава прочувствена дълбочина и документална стойност. Роден във Варна в семейство с дълбоки корени в културния и публичния живот, той развива гений, въодушевен от учители като художниците Никола Петров и Виктория /Вита/ Георгова. През 1928 година приключва Художествената академия в София, компетентност „ Живопис " при проф. Цено Тодоров, проф. Иван Ангелов и проф. Димитър Гюдженов. Още като студент взе участие в влиятелни изложения, в това число Биеналето на изкуствата в Прага.
Георгов оставя трайна диря в българското изкуство със своя необятен тематичен диапазон. За себе споделя: „ Аз съм един от художниците, които първи са рисували промишлен пейзаж в България ". Неговите пейзажи от мини Перник, основани сред 1931 - 1948 година, включват подиуми от откритите рудници и миньорския живот, наситени със мощен обществен заряд. Те са основани с дълбока сензитивност към всекидневието на хората и отразяват преломните исторически промени, които настъпват в живота след 9-ти септември 1944 година В този интервал и други български художници, измежду които са Никола Танев, Васил Бараков, Златю Бояджиев и други, основават творби с трудова тема от мини Перник и Куциян, отразяващи обекти от строителството на новия социализъм.
В сериите с рисунки и живопис на Георгов от бригадирските придвижвания и новите индустриални градежи на Перник са отразени програмни тематики, присъщи за изкуството на соцреализма. Те носят документална стойност и мощно прочувствено влияние на трудовия юношески възторг при строителството на ж.п. линията Ловеч - Троян, ж.п. линията Перник - Волуяк и новите фабрики в Перник. В други - със сюжети от бригадирския живот - художника търси хармонията сред труд и природа.
В градските пейзажи от Варна и София Георгов улавя неповторимата атмосфера на своето време - здания, улици и паркове, които носят духа на модернизиращия се градски живот. Особено внимание заслужават творбите му от Морската градина във Варна, Борисовата градина, улиците, пазарите и храмовете в София. Пейзажите от хълмовете към София, Искърското дефиле и Своге (1941 - 1947), както и от Варна и Балчик (1930, 1943), показват умеенето му да пресъздава природата в разнообразни положения - от тихата потиснатост на зимния пейзаж до топлите багри на лятото и на есенни полета. В тях е отразена „ Поезията на природата ", както са посочени изложбите му.
Георгов основава и многочислени селски пейзажи - беритба, коситба, извори и остарели къщи, които съчетават идиличната хубост на природата с битовия живот. В тях се откроява неговата майсторска работа с колорита - меките преходи сред топли и студени цветове, постоянно в духа на импресионизма, основават чувство за придвижване и живот.
Сред автопортретите и портретите на членове на фамилията му се разкрива дълбоката му дарба да изследва логиката на психиката на индивида. В рисунки и ескизи той запечатва както околните си, по този начин и облиците на служащи, интелектуалци и значими фигури от своето време. Георгов е документирал и сцените на трудовото всекидневие в разнообразни огромни инфраструктурни планове, както и моменти от ежедневния живот на хората в града и селото.
Една от най-интересните тематики в творчеството му е обвързвана с Народния спектакъл и актьорското изкуство. Георгов основава серия портрети на артисти, уловени в естествени и театрални моменти - в гримьорните, на сцената или в другарски диалози след театър. Сред тези портрети се открояват изразителни облици на актьори, които запечатват техните жестове, театрални костюми и силата на лицата им. Георгов изобразява и самия живот към театъра - именити подиуми, като тези с Иван Вазов и проф. Иван Шишманов пред кафенето в парка на театъра, които през днешния ден се възприемат като документални свидетелства за културния хайлайф на България.
Живописният прийом на Стефан Георгов като откровен и лоялен съзерцател на своето време е различим и новаторски. От академичната суровост в ранните му произведения той минава към внимателно преливащи тонове, подчертаващи светлината и придвижването в природата. Прецизното потребление на линии и изчистената комбинация му разрешават да сътвори произведения с изключителна естетика и емоционалност. Попаднал в ранните си години под въздействие на изкуството на Никола Петров, Георгов основава собствен жанр, сравняван от рецензията с френския импресионизъм, което акцентира европейския му дух и жанр.
Неговите рисунки и живопис, отличаващи се с хроматична тактичност и импресионистични въздействия, са представяни в голям брой изложения, в това число независими експозиции в София, Перник и чужбина.
Член на „ Дружеството на самостоятелните художници " от 1927 година и един от съучредителите на Съюза на българските художници през 1944 година, Георгов посвещава живота си на изкуството и взе участие интензивно в художествения живот и в ОХИ до края на 70-те години на ХХ в. Произведенията му през днешния ден са част от сбирки в България и чужбина, отразявайки духа на един изменчив и динамичен исторически интервал. Те освен отразяват историческия дух на времето, само че и вълнуват със своята естетическа мощ и човешка дълбочина. Тематичното и стиловото благосъстояние в творчеството на Стефан Георгов го вършат забележима фигура в историята на българското изкуство.
***
Биографични данни:
Стефан Петров Георгов - роден на 6 март 1899 година във Варна, умрял на 3 ноември 1987 година в София;
Образование:
1916: Завършва III-та мъжка гимназия в София. Негов преподавател по изобразяване е художникът Никола Петров (1913 - 1914);
1917-1926: Учи в Художествена академия, София, компетентност „ Живопис " (при проф. Цено Тодоров, проф. Иван Ангелов и проф. Димитър Гюдженов);
1928: Завършва специфичен курс по живопис през 1928 г.;
Професионална биография:
1931-1946: Учител по изобразяване в Мъжката и девическа гимназия в гр. Димитрово, (дн. Перник);
1946-1956: Учител по изобразяване в 23-то смесено приблизително учебно заведение в София;
1927: Член на „ Дружеството на самостоятелните художници ", София;
1931: Член на Дружеството на „ Художниците в България " и съучредител на Съюза на българските художници (1944);
Самостоятелни изложения:
1924: София, Градското казино;
1935: Салона на Мъжката и девическата смесена гимназия, гр. Димитрово (дн. Перник);
1936: Галерия „ Аксаков ", София;
1938: Гр. Димитрово (дн. Перник);
1948: Гр. Перник;
2015: ХГ „ Любен Гайдаров ", Перник;
Участия в изложения:
1926: Биенале на изкуствата, Прага;
1927: VIII художествена галерия на Софийските художници, „ Студентски дом ", София;
1933: Колективна галерия с Н. Евров, Вл. Генадиев и М. Кецкаров, София;
Редовен участник в Общи художествени изложения на СБХ в България.
По-важни участия в тематични изложения с индустриални и исторически сюжети след 1960 година до 1976 г.;
1962: Обща художествена галерия, София;
1963: ОХИ`63 „ Освободителната война в творчеството на българските художници ", София;
1966: ОХИ`66 - отдадена на Априлското въстание;
1966, 1970, 1975: Обща галерия на художниците от София, СБХ, София;
1957: ОХИ`67 - отдадена на 50-ата годишнината на ВОСР, София;
1969: ОХИ`69 - отдадена на 25 години от 9.09.1944, София;
1975: ОХИ`75 - отдадена на 50 години от Септемврийското антифашистко въстание през 1923 година, София;
1976: ОХИ`76 „ Човекът и трудът ", София;
1976: ОХИ`76 „ Ястребино " - отдадена на битката срещу фашизма и капитализма, Търговище.
Награди:
1969: Орден „ Св. св. Кирил и Методий " II степен.
Произведения в сбирки:
Галерия „ Любен Гайдаров ", Перник; Софийска градска художествена изложба, София; Чуждестранни галерии в Лондон, Локарно и Брюж, Шкодовите фабрики в Чехия, каменовъглените фабрики в Горни Шлонке в Полша, в Управлението на мини Перник. Частни сбирки в България и чужбина.
Стефан Георгов - откровен и лоялен съзерцател на своето време
Каталогът на български и британски език се осъществя по план на Министерство на културата на Република България.
Куратор: Пламена Димитрова-Рачева
Стефан Георгов (1899-1987) е български художник, чието творчество майсторски съчетава прочувствена дълбочина и документална стойност. Роден във Варна в семейство с дълбоки корени в културния и публичния живот, той развива гений, въодушевен от учители като художниците Никола Петров и Виктория /Вита/ Георгова. През 1928 година приключва Художествената академия в София, компетентност „ Живопис " при проф. Цено Тодоров, проф. Иван Ангелов и проф. Димитър Гюдженов. Още като студент взе участие в влиятелни изложения, в това число Биеналето на изкуствата в Прага.
Георгов оставя трайна диря в българското изкуство със своя необятен тематичен диапазон. За себе споделя: „ Аз съм един от художниците, които първи са рисували промишлен пейзаж в България ". Неговите пейзажи от мини Перник, основани сред 1931 - 1948 година, включват подиуми от откритите рудници и миньорския живот, наситени със мощен обществен заряд. Те са основани с дълбока сензитивност към всекидневието на хората и отразяват преломните исторически промени, които настъпват в живота след 9-ти септември 1944 година В този интервал и други български художници, измежду които са Никола Танев, Васил Бараков, Златю Бояджиев и други, основават творби с трудова тема от мини Перник и Куциян, отразяващи обекти от строителството на новия социализъм.
В сериите с рисунки и живопис на Георгов от бригадирските придвижвания и новите индустриални градежи на Перник са отразени програмни тематики, присъщи за изкуството на соцреализма. Те носят документална стойност и мощно прочувствено влияние на трудовия юношески възторг при строителството на ж.п. линията Ловеч - Троян, ж.п. линията Перник - Волуяк и новите фабрики в Перник. В други - със сюжети от бригадирския живот - художника търси хармонията сред труд и природа.
В градските пейзажи от Варна и София Георгов улавя неповторимата атмосфера на своето време - здания, улици и паркове, които носят духа на модернизиращия се градски живот. Особено внимание заслужават творбите му от Морската градина във Варна, Борисовата градина, улиците, пазарите и храмовете в София. Пейзажите от хълмовете към София, Искърското дефиле и Своге (1941 - 1947), както и от Варна и Балчик (1930, 1943), показват умеенето му да пресъздава природата в разнообразни положения - от тихата потиснатост на зимния пейзаж до топлите багри на лятото и на есенни полета. В тях е отразена „ Поезията на природата ", както са посочени изложбите му.
Георгов основава и многочислени селски пейзажи - беритба, коситба, извори и остарели къщи, които съчетават идиличната хубост на природата с битовия живот. В тях се откроява неговата майсторска работа с колорита - меките преходи сред топли и студени цветове, постоянно в духа на импресионизма, основават чувство за придвижване и живот.
Сред автопортретите и портретите на членове на фамилията му се разкрива дълбоката му дарба да изследва логиката на психиката на индивида. В рисунки и ескизи той запечатва както околните си, по този начин и облиците на служащи, интелектуалци и значими фигури от своето време. Георгов е документирал и сцените на трудовото всекидневие в разнообразни огромни инфраструктурни планове, както и моменти от ежедневния живот на хората в града и селото.
Една от най-интересните тематики в творчеството му е обвързвана с Народния спектакъл и актьорското изкуство. Георгов основава серия портрети на артисти, уловени в естествени и театрални моменти - в гримьорните, на сцената или в другарски диалози след театър. Сред тези портрети се открояват изразителни облици на актьори, които запечатват техните жестове, театрални костюми и силата на лицата им. Георгов изобразява и самия живот към театъра - именити подиуми, като тези с Иван Вазов и проф. Иван Шишманов пред кафенето в парка на театъра, които през днешния ден се възприемат като документални свидетелства за културния хайлайф на България.
Живописният прийом на Стефан Георгов като откровен и лоялен съзерцател на своето време е различим и новаторски. От академичната суровост в ранните му произведения той минава към внимателно преливащи тонове, подчертаващи светлината и придвижването в природата. Прецизното потребление на линии и изчистената комбинация му разрешават да сътвори произведения с изключителна естетика и емоционалност. Попаднал в ранните си години под въздействие на изкуството на Никола Петров, Георгов основава собствен жанр, сравняван от рецензията с френския импресионизъм, което акцентира европейския му дух и жанр.
Неговите рисунки и живопис, отличаващи се с хроматична тактичност и импресионистични въздействия, са представяни в голям брой изложения, в това число независими експозиции в София, Перник и чужбина.
Член на „ Дружеството на самостоятелните художници " от 1927 година и един от съучредителите на Съюза на българските художници през 1944 година, Георгов посвещава живота си на изкуството и взе участие интензивно в художествения живот и в ОХИ до края на 70-те години на ХХ в. Произведенията му през днешния ден са част от сбирки в България и чужбина, отразявайки духа на един изменчив и динамичен исторически интервал. Те освен отразяват историческия дух на времето, само че и вълнуват със своята естетическа мощ и човешка дълбочина. Тематичното и стиловото благосъстояние в творчеството на Стефан Георгов го вършат забележима фигура в историята на българското изкуство.
***
Биографични данни:
Стефан Петров Георгов - роден на 6 март 1899 година във Варна, умрял на 3 ноември 1987 година в София;
Образование:
1916: Завършва III-та мъжка гимназия в София. Негов преподавател по изобразяване е художникът Никола Петров (1913 - 1914);
1917-1926: Учи в Художествена академия, София, компетентност „ Живопис " (при проф. Цено Тодоров, проф. Иван Ангелов и проф. Димитър Гюдженов);
1928: Завършва специфичен курс по живопис през 1928 г.;
Професионална биография:
1931-1946: Учител по изобразяване в Мъжката и девическа гимназия в гр. Димитрово, (дн. Перник);
1946-1956: Учител по изобразяване в 23-то смесено приблизително учебно заведение в София;
1927: Член на „ Дружеството на самостоятелните художници ", София;
1931: Член на Дружеството на „ Художниците в България " и съучредител на Съюза на българските художници (1944);
Самостоятелни изложения:
1924: София, Градското казино;
1935: Салона на Мъжката и девическата смесена гимназия, гр. Димитрово (дн. Перник);
1936: Галерия „ Аксаков ", София;
1938: Гр. Димитрово (дн. Перник);
1948: Гр. Перник;
2015: ХГ „ Любен Гайдаров ", Перник;
Участия в изложения:
1926: Биенале на изкуствата, Прага;
1927: VIII художествена галерия на Софийските художници, „ Студентски дом ", София;
1933: Колективна галерия с Н. Евров, Вл. Генадиев и М. Кецкаров, София;
Редовен участник в Общи художествени изложения на СБХ в България.
По-важни участия в тематични изложения с индустриални и исторически сюжети след 1960 година до 1976 г.;
1962: Обща художествена галерия, София;
1963: ОХИ`63 „ Освободителната война в творчеството на българските художници ", София;
1966: ОХИ`66 - отдадена на Априлското въстание;
1966, 1970, 1975: Обща галерия на художниците от София, СБХ, София;
1957: ОХИ`67 - отдадена на 50-ата годишнината на ВОСР, София;
1969: ОХИ`69 - отдадена на 25 години от 9.09.1944, София;
1975: ОХИ`75 - отдадена на 50 години от Септемврийското антифашистко въстание през 1923 година, София;
1976: ОХИ`76 „ Човекът и трудът ", София;
1976: ОХИ`76 „ Ястребино " - отдадена на битката срещу фашизма и капитализма, Търговище.
Награди:
1969: Орден „ Св. св. Кирил и Методий " II степен.
Произведения в сбирки:
Галерия „ Любен Гайдаров ", Перник; Софийска градска художествена изложба, София; Чуждестранни галерии в Лондон, Локарно и Брюж, Шкодовите фабрики в Чехия, каменовъглените фабрики в Горни Шлонке в Полша, в Управлението на мини Перник. Частни сбирки в България и чужбина.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ