Лято 2025 – третото най-горещо от 95 години, а годината – поредна топла за България
Изминалата 2025 година е една от най-топлите за България от началото на XXI век. Средната температура надвишава климатичните правила с 1,2 градуса по Целзий, оповестиха от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ). Топлинният връх е съпоставим с този от 2019 година, само че е с към 0,8 градуса по Целзий по-нисък от рекордната 2024 година
Лятото на 2025 година е било изключително горещо – третото най-топло от 1930 година насам, след летата на 2024 и 2012 година Зимата, пролетта и есента също записаха междинни температури над нормата, въпреки и с по-малки отклонения. Месеците февруари (–2,4°C), април (–0,3°C), май (–1,0°C) и октомври (–1,1°C) бяха единствените с температури под климатичните правила.
Валежите през 2025 година приблизително за страната са покрай климатичните правила, само че с огромни месечни вариации. Лятото на 2025 година е най-сухото от 1930 година насам, до момента в който останалите сезони регистрират междинни превалявания над нормата. Най-голям валежен недостиг е регистриран през юни (минус 74%), юли (минус 68%) и септември (минус 67%). Октомври (плюс 172%) и ноември (плюс 64%) са месеците с най-вече превалявания. Годишната сума на преваляванията за 2025 година е 616 мм, което е единствено към 7% под климатичната норма.
През 2025 година са регистрирани редица рискови метеорологични феномени, предизвикали обилни вреди и човешки жертви. През февруари Североизточна България е обхваната от студени талази. На 10 април мощен снеговалеж и плевел вятър оставят над 100 обитаеми места без ток. В края на април поройни наводнения засягат общините Вълчедръм, Бойчиновци и Хайредин.
През юни, юли и август съвсем цялата равнинна и полупланинска част на страната (без Черноморието) е обхваната от горещи талази. През юли 2025 година температури над 40 градуса са достигани по-често и на повече места, като на 22 и 26 юли са регистрирани в 33 и 35 метеорологични станции. В Сандански и Първомай са регистрирани 6 и 7 следващи дни с над 40°C. В началото на октомври проливни дъждове предизвикват поройни наводнения по Южното Черноморие, като във вилно населено място „ Елените “ умират четирима души.
Речните равнища през зимата 2024-2025 година са под месечните правила. През пролетта също са най-вече ниски, само че с краткотрайни покачвания. През лятото водните количества на всички реки са под нормите, а реките Лебница, Факийска и Ропотамо пресъхват през юли и август. През есента водните равнища са към и под нормите, като през септември още веднъж пресъхват Факийска, Ропотамо и Лебница. Интензивните превалявания през октомври и ноември провокират наводнения в разнообразни басейни.
Агрометеорологичната конюнктура през 2025 година включва слани сред 6 и 14 април, които нанасят вреди до 80-90% на костилковите овощни типове (кайсия, череша, слива) и до 90% на ореха в Северна България. Засегнатите площи надвишават 84 000 кв. км.
В международен мащаб, 2025 година е измежду трите най-топли години от началото на инструменталните измервания. Средната световна температура за последните три години трайно надвишава прага от 1,5°C над прединдустриалните равнища, заложен в Парижкото съглашение. Климатолози от World Weather Attribution (WWA) показват, че рисковите горещи талази през 2025 година – в това число в Югоизточна Европа и Балканите – са към 10 пъти по-чести поради климатичните промени. Ноември 2025 година в България също е измежду най-топлите за последните 15 години, с температури сред 1,5 и 4,5 градуса над нормата.
Глобалните данни демонстрират, че зимата 2024–2025 година е втората най-топла зима в света, което слага българските аномалии в подтекста на извънредно затоплен декор. Интересен контрастност е, че февруари 2025 година у нас е най-студеният февруари от 2013 година насам, което демонстрира по какъв начин местни студени епизоди се вписват в общо затоплящ се климат. Анализите за януари 2025 година демонстрират по-сух и по-топъл месец, което е предвестител на рекордно сухото лято.
Учените свързват честите рискови феномени през 2025 година с продължаващото изгаряне на изкопаеми горива и повишението на концентрациите на парникови газове. Тази поредност от извънредно топли години усилва риска от трайно пренареждане на водния режим, което е от основно значение за земеделието, горите и хидроенергийните запаси. Климатолози акцентират, че без „ доста и доста бързо “ понижаване на изгарянето на изкопаеми горива ще бъде извънредно мъчно да се съблюдава задачата за ограничение на стоплянето до 1,5°C.
В българския публичен спор неправителствени организации и експертни групи по климатична политика употребяват данните на Национален институт по метеорология и хидрология за 2025 година, с цел да упорстват за по-бързо въвеждане на адаптационни ограничения, като рационализация на напоителните системи и по-добро ръководство на водите. От друга страна, бизнес организации и част от индустриалните консуматори на сила показват терзания, че ускореното осъществяване на климатични задължения може да увеличи разноските за електрическа енергия и да утежни конкурентоспособността.
