Европа не е братство на влюбени нации
Изминалата 2018 година даде задоволително причини България да се елементарни с илюзията си за един Европейски съюз представляващ заедно и обично семейство.
Всъщност, бащите създатели на Европейски Съюз в никакъв случай не са го замисляли като единна страна, а по-скоро като общественост, построена върху ясни правила за конкуренция и единни механизми за външнополитическа активност.
През 1951 година европейската общественост за въглища и стомана не поделя естествените запаси сред шестте основателки, а основава общ пазар с единна регулация и правила, който да построи дълготрайна икономическа взаимозависимост сред водещите европейски сили и по този начин да направи бъдеща война стопански немислима.
През 1957 година общността ускорява икономическите и обществените си връзки и уголемява общия пазар и регулации над превоза, земеделието, отбраната на човешките права, и други. Едва през 1992 година с контракта от Маастрихт Европейският съюз се трансформира от един по-скоро стопански във към този момент икономико-политически съюз с обща валута. Но даже и по-късно съглашение, за Европа е немислимо да се трансформира в единна политическа нация.
Унищожаването на промишлеността в името на климата
Европа е политическият водач на напъните за понижаване на въглеродните излъчвания и задържане на климатичните промени. Тази идея несъмнено е разумно начинание за най-богатите народи в света, за които материалното облекчаване е приключило и те имат потребност от осмисляне на своето битие с по-абстрактни цели и дела (по пирамидата на Маслоу). Жертването на европейската промишленост в името на „ нещо по-голямо “се възприема от брюкселските служители като голямо достижение и симптом на достойнство.
Проблемът с тези политики е двоен.
Първо, рецесията с въглеродните излъчвания не е в Европа, а в Съединени американски щати, Китай и Индия, които изповядват изцяло друга философия за справяне с климатичните промени. Според тях, икономическото развиване ще докара по натурален път до понижаване на излъчванията през нови технологии и по-образовано население. Или казано в резюме, няма по какъв начин да бъдеш безпаричен и зелен. За Съединени американски щати, Китай и Индия замогването, а не обедняването посредством всеотдайност е пътят към по-зелена планета.
Второ, европейската всеотдайност, в действителност, е чуждо-жертва. Принасяйки европейската промишленост в хекатомба, брюкселските служители не саможертват своя самун и съществуване, а непознатата пита и къща. Жан Клод Юнкер не живее в Стара Загора и Перник, той самият и неговото семейство не работят в ТЕЦ-овете там и децата му не учат за енергетици, тъй че те също да стартират кариерата си в топлоенергийните централи и мини по стъпките на своите татковци и дядовци. Затварянето на българските ТЕЦ-ове и нуклеарни централи ще усили цените на електрическата енергия за бита и промишлеността, а нито българските жители, нито българските бизнесмени са на равнището на развиване на белгийските и немските корпорации, с цел да понесат тройно по-скъп ток. От наша позиция, Юнкер не всеотдайност, той българожертва.
Унищожаването на източноевропейския превоз в името на френските и немските синдикати
В началото на 2017 година стартира формалното напредване на тъй наречените пакет „ Макрон “, с който Франция, Германия и Белгия вкарват нови регулации за наземния превоз и под предлога отбрана на правата на водачите лишават забележителна част от опциите на източноевропейските транспортни компании да се конкурират със западните транспортни корпорации.
Макар „ тираджиите “ да са с надалеч по-значим дял от работещите в България и Румъния, мощните синдикати и корпоративни лобисти в западните страни са съумели да стимулират задоволително техните държавни управления за предприемането на сходен ход. За да сме почтени, би трябвало да признаем че и българската промишленост носи виновност, защото видя прекомерно късно ходовете на френските и немските си съперници. Българското държавно управление и евродепутати също разчитаха прекомерно доста на заявените европейски полезности на независимост, тъждество и приятелство.
И в последна сметка, 150 000 български водачи и фамилиите им се разсъниха към края на 2017 година и схванаха, че Франция, Германия и Белгия надалеч не милеят за техните работни места и заплати. А в противен случай, смятат ги за опасност и са заели своите държавни водачи с елиминирането й.
Преди дни българските евродепутати съумяха да реализират съвсем цялостен консенсус и с процедурни хватки да поведат ловко съединена коалиция от източно- и южноевропейски страни към блокиране и отсрочване на предложенията от пакета „ Макрон “. Безпрецедентната готовност на цялата администрация на Европейската комисия (останала скрита за необятната публика), която безусловно непрекъснато работи за бойкот на нашата тактика, сподели изрично, че Западна Европа е овладяла изцяло централната европейска администрация и постанова разпоредбите на мощния и огромния, когато са в неин интерес.
Чужди лобисти против капацитета за планински туризъм и рудодобив в България
Дългогодишният интерес на финансирани от алпийските страни НПО-та към екологичното законодателство в България докара до административна уредба, съгласно която построяването на един нов въжен превоз и стартирането му в употреба лишават към 14 години. И то без да броим политическите препирни и разправии до започването на процедурата.
Чуждестранният лобизъм против българския планински туризъм съумя да си създаде политическа легитимация и както наскоро министър председателят Борисов уточни, нито един български министър председател и президент не са имали смелостта да посочат този проблем и да се оправят с него. Напротив, наричайки тези лобисти „ еколози “ българските политици легитимираха активността им като екологична, а не като икономическа.
Маските, обаче, паднаха изцяло през 2017 и 2018, когато уж-еколозите организираха блиц-криг против плана за дребна ски зона над северозападното село Чупрене. И до момента в който причините са че Витоша, Рила и Пирин са национални и естествени паркове и в тях екологията би трябвало да е водеща, над село Чупрене няма нито естествен, нито народен парк.
Това е най-бедното село в най-бедната област в най-бедния район на Европа, където един деятелен кмет е съумял да завоюва 5-годишна правосъдна и административна борба против лобисти на най-богатата европейска и алпийска страна (БВП на глава от популацията в Швейцария е над 40 пъти по-високо от брутния вътрешен артикул в село Чупрене).
Аналогична е обстановката и с рудодобива и добива на нефт и газ у нас. Многократно сякаш екологични организации блокират и отсрочват с десетилетия планове на солидни интернационалните компании, които биха могли да възродят цели селски общини.
Такъв е въпросът с добива на злато в Трън, където локалните се подлъгаха по кухи обещания за еко туризъм; с добива на волфрам покрай Велинград, който искрено беше блокиран от друга европейска страна с монопол в бранша и с добива на шистов газ, който би могъл действително да диверсифицира енергийните доставки на България.
Единственият нов рудник за последните 30 години – Ада Тепе до Крумовград – ще се открие тази година с голямо забавяне още веднъж поради уж-еколози. Закъснението, обаче, значи, че цената на златото и медта ще са съвсем двойно по-ниски от плануваното по проект, което значи както по-ниски заплати и облаги, по този начин и по-малки вноски като концесионна такса в държавния и общински бюджет.
Във всички тези проблеми няма екология и цяла България най-сетне го видя ясно. Това е чисто и просто задграничен лобизъм против българския планински туризъм и рандеман на потребни изкопаеми. Навсякъде, когато и да е, при всеки кмет, концесионер и притежател.
Илюзията за обич и приятелство остава единствено измежду българските политици
Според скорошно социологическо изследване на организация „ Екзакта “, 2/3 от интервюираните поддържат митинга на българските превозвачи против пакета Макрон, а останалата 1/3 не са чули за проблема. Още по-смазваща е поддръжката измежду българите за развиване на планинския туризъм, където са и най-бедните общини в страната ни с де факто никакви други вероятности за развиване. В Стара Загора пък неодобрението за лицемерното затваряне на българските ТЕЦ-ове в името на брюкселските климатични делюзии евентуално ще приближи 100%.
Според българските политици, обаче, Макрон просто се е объркал за пакета подвижност, Жан Клод Юнкер е бил в болница с ишиас, до момента в който неговите комисари са писали безумните разпореждания за затварянето на ТЕЦ-овете, а швейцарското държавно управление единствено и само от обич към българската екология спонсорира НПО-та, блокиращи развиването на зимния туризъм у нас.
Първата стъпка към решаването на всеки проблем е да признаеш, че има подобен и да го назовеш по име.
Докато българските политици не кажат на всеослушание, че Европа не е приятелство на влюбени до давност джендър-нации, а общ пазар с безжалостна конкуренция, където мощните все по-често прибягват до закона на джунглата, България ще крета по инерция с има-няма 3% растеж на стопанската система. С който ще ни трябват има-няма 300 години да достигнем средноевропейското ниво.
Всъщност, бащите създатели на Европейски Съюз в никакъв случай не са го замисляли като единна страна, а по-скоро като общественост, построена върху ясни правила за конкуренция и единни механизми за външнополитическа активност.
През 1951 година европейската общественост за въглища и стомана не поделя естествените запаси сред шестте основателки, а основава общ пазар с единна регулация и правила, който да построи дълготрайна икономическа взаимозависимост сред водещите европейски сили и по този начин да направи бъдеща война стопански немислима.
През 1957 година общността ускорява икономическите и обществените си връзки и уголемява общия пазар и регулации над превоза, земеделието, отбраната на човешките права, и други. Едва през 1992 година с контракта от Маастрихт Европейският съюз се трансформира от един по-скоро стопански във към този момент икономико-политически съюз с обща валута. Но даже и по-късно съглашение, за Европа е немислимо да се трансформира в единна политическа нация.
Унищожаването на промишлеността в името на климата
Европа е политическият водач на напъните за понижаване на въглеродните излъчвания и задържане на климатичните промени. Тази идея несъмнено е разумно начинание за най-богатите народи в света, за които материалното облекчаване е приключило и те имат потребност от осмисляне на своето битие с по-абстрактни цели и дела (по пирамидата на Маслоу). Жертването на европейската промишленост в името на „ нещо по-голямо “се възприема от брюкселските служители като голямо достижение и симптом на достойнство.
Проблемът с тези политики е двоен.
Първо, рецесията с въглеродните излъчвания не е в Европа, а в Съединени американски щати, Китай и Индия, които изповядват изцяло друга философия за справяне с климатичните промени. Според тях, икономическото развиване ще докара по натурален път до понижаване на излъчванията през нови технологии и по-образовано население. Или казано в резюме, няма по какъв начин да бъдеш безпаричен и зелен. За Съединени американски щати, Китай и Индия замогването, а не обедняването посредством всеотдайност е пътят към по-зелена планета.
Второ, европейската всеотдайност, в действителност, е чуждо-жертва. Принасяйки европейската промишленост в хекатомба, брюкселските служители не саможертват своя самун и съществуване, а непознатата пита и къща. Жан Клод Юнкер не живее в Стара Загора и Перник, той самият и неговото семейство не работят в ТЕЦ-овете там и децата му не учат за енергетици, тъй че те също да стартират кариерата си в топлоенергийните централи и мини по стъпките на своите татковци и дядовци. Затварянето на българските ТЕЦ-ове и нуклеарни централи ще усили цените на електрическата енергия за бита и промишлеността, а нито българските жители, нито българските бизнесмени са на равнището на развиване на белгийските и немските корпорации, с цел да понесат тройно по-скъп ток. От наша позиция, Юнкер не всеотдайност, той българожертва.
Унищожаването на източноевропейския превоз в името на френските и немските синдикати
В началото на 2017 година стартира формалното напредване на тъй наречените пакет „ Макрон “, с който Франция, Германия и Белгия вкарват нови регулации за наземния превоз и под предлога отбрана на правата на водачите лишават забележителна част от опциите на източноевропейските транспортни компании да се конкурират със западните транспортни корпорации.
Макар „ тираджиите “ да са с надалеч по-значим дял от работещите в България и Румъния, мощните синдикати и корпоративни лобисти в западните страни са съумели да стимулират задоволително техните държавни управления за предприемането на сходен ход. За да сме почтени, би трябвало да признаем че и българската промишленост носи виновност, защото видя прекомерно късно ходовете на френските и немските си съперници. Българското държавно управление и евродепутати също разчитаха прекомерно доста на заявените европейски полезности на независимост, тъждество и приятелство.
И в последна сметка, 150 000 български водачи и фамилиите им се разсъниха към края на 2017 година и схванаха, че Франция, Германия и Белгия надалеч не милеят за техните работни места и заплати. А в противен случай, смятат ги за опасност и са заели своите държавни водачи с елиминирането й.
Преди дни българските евродепутати съумяха да реализират съвсем цялостен консенсус и с процедурни хватки да поведат ловко съединена коалиция от източно- и южноевропейски страни към блокиране и отсрочване на предложенията от пакета „ Макрон “. Безпрецедентната готовност на цялата администрация на Европейската комисия (останала скрита за необятната публика), която безусловно непрекъснато работи за бойкот на нашата тактика, сподели изрично, че Западна Европа е овладяла изцяло централната европейска администрация и постанова разпоредбите на мощния и огромния, когато са в неин интерес.
Чужди лобисти против капацитета за планински туризъм и рудодобив в България
Дългогодишният интерес на финансирани от алпийските страни НПО-та към екологичното законодателство в България докара до административна уредба, съгласно която построяването на един нов въжен превоз и стартирането му в употреба лишават към 14 години. И то без да броим политическите препирни и разправии до започването на процедурата.
Чуждестранният лобизъм против българския планински туризъм съумя да си създаде политическа легитимация и както наскоро министър председателят Борисов уточни, нито един български министър председател и президент не са имали смелостта да посочат този проблем и да се оправят с него. Напротив, наричайки тези лобисти „ еколози “ българските политици легитимираха активността им като екологична, а не като икономическа.
Маските, обаче, паднаха изцяло през 2017 и 2018, когато уж-еколозите организираха блиц-криг против плана за дребна ски зона над северозападното село Чупрене. И до момента в който причините са че Витоша, Рила и Пирин са национални и естествени паркове и в тях екологията би трябвало да е водеща, над село Чупрене няма нито естествен, нито народен парк.
Това е най-бедното село в най-бедната област в най-бедния район на Европа, където един деятелен кмет е съумял да завоюва 5-годишна правосъдна и административна борба против лобисти на най-богатата европейска и алпийска страна (БВП на глава от популацията в Швейцария е над 40 пъти по-високо от брутния вътрешен артикул в село Чупрене).
Аналогична е обстановката и с рудодобива и добива на нефт и газ у нас. Многократно сякаш екологични организации блокират и отсрочват с десетилетия планове на солидни интернационалните компании, които биха могли да възродят цели селски общини.
Такъв е въпросът с добива на злато в Трън, където локалните се подлъгаха по кухи обещания за еко туризъм; с добива на волфрам покрай Велинград, който искрено беше блокиран от друга европейска страна с монопол в бранша и с добива на шистов газ, който би могъл действително да диверсифицира енергийните доставки на България.
Единственият нов рудник за последните 30 години – Ада Тепе до Крумовград – ще се открие тази година с голямо забавяне още веднъж поради уж-еколози. Закъснението, обаче, значи, че цената на златото и медта ще са съвсем двойно по-ниски от плануваното по проект, което значи както по-ниски заплати и облаги, по този начин и по-малки вноски като концесионна такса в държавния и общински бюджет.
Във всички тези проблеми няма екология и цяла България най-сетне го видя ясно. Това е чисто и просто задграничен лобизъм против българския планински туризъм и рандеман на потребни изкопаеми. Навсякъде, когато и да е, при всеки кмет, концесионер и притежател.
Илюзията за обич и приятелство остава единствено измежду българските политици
Според скорошно социологическо изследване на организация „ Екзакта “, 2/3 от интервюираните поддържат митинга на българските превозвачи против пакета Макрон, а останалата 1/3 не са чули за проблема. Още по-смазваща е поддръжката измежду българите за развиване на планинския туризъм, където са и най-бедните общини в страната ни с де факто никакви други вероятности за развиване. В Стара Загора пък неодобрението за лицемерното затваряне на българските ТЕЦ-ове в името на брюкселските климатични делюзии евентуално ще приближи 100%.
Според българските политици, обаче, Макрон просто се е объркал за пакета подвижност, Жан Клод Юнкер е бил в болница с ишиас, до момента в който неговите комисари са писали безумните разпореждания за затварянето на ТЕЦ-овете, а швейцарското държавно управление единствено и само от обич към българската екология спонсорира НПО-та, блокиращи развиването на зимния туризъм у нас.
Първата стъпка към решаването на всеки проблем е да признаеш, че има подобен и да го назовеш по име.
Докато българските политици не кажат на всеослушание, че Европа не е приятелство на влюбени до давност джендър-нации, а общ пазар с безжалостна конкуренция, където мощните все по-често прибягват до закона на джунглата, България ще крета по инерция с има-няма 3% растеж на стопанската система. С който ще ни трябват има-няма 300 години да достигнем средноевропейското ниво.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ