Пророкуваш смъртта си в ефир, но какво от това: Иван Владимиров, който можеше да живее, но нямаше кой да чуе
Изминаха повече от 24 часа от убийството на Иван Владимиров - Нав, само че към момента е мъчно да приемем, че един млад и толкоз логичен човек си отиде, тъй като правото му да живее беше отнето от съседски патрон...и да, би трябвало да го кажем за следващ път, въпреки и да горчи. Едва ли някой е сюрпризиран от обстоятелството, че един човешки живот в България е можело да бъде избавен. Всъщност, доста животи на почтени хора можеха да бъдат избавени. Ако имаше кой да чуе тези хора, преди да се трансфорат в част от черната статистика.
Колко убийства би трябвало да се случат, с цел да може гласовете на евентуалните жертви на принуждение да бъдат чувани? Ама в точния момент, преди да стане " белята ", както споделяме. Колко пъти би трябвало да заявиш в народен ефир " в блока ми живее човек с психологични отклонения, който бие съседите и размахва револвер, нищо чудно аз да съм идващия погубен ", с цел да бъдеш признат насериозно, с цел да бъдат взети ограничения? Докога ще плащаме за това, че няма задоволително добре открити ограничения, с най-ценното - човешкия живот.
И не, не става дума за елементарна съседска кавга, в която двама пияни се карат, тъй като някой е надул чалгата на макс, въпреки и в подобен миг убийството да е немислимо. Става дума за Иван Владимиров - психолог, публицист, пацифист, който просто е имал неприятния шанс да живее в една и съща постройка с Румен Тонев, който към този момент по публична информация, се е възприел като заместител на ориста и е решил, че Нав няма да живее повече. Ей по този начин, тъй като вратата му била нацапана. Буквално. Защото психологът и публицист няколко пъти, до момента в който беше жив и имаше по какъв начин да чуем гласа му, съобщи, че даже няма уредба в дома си. Защото живее безшумно. Обаче съгласно съседа с револвера, Иван му е пречел.
Друг мъж от блока, възрастен и изплашен, също пречел на Румен. Затова и бил набит по време на едно от общите събрания. Само че индивидът си замълчал, тъй като знаел, че няма да получи поддръжка от съответните институции и решил да не рискува да бъде убит. Иван Владимиров обаче показал нужната храброст и няколко пъти е подавал сигнали в полицията. Имало и експертизи, три на брой. Отговорът, който получил бил: " Ами, доста е комплицирано да бъде освидетелстван или да бъде изселен ", по-късно, евентуално от боязън и ужасяващо предчувствие какво може да му се случи, психологът употребява телевизионните си изявленията, с цел да показа в какъв пъкъл живее поради Румен Тонев. Но какво от това? Човекът с револвера, някогашен служител на реда, отхвърлен от работа преди 23 години, е жив, въпреки и арестуван. А пък Иван, който след сполучлива кариера зад граница, която можеше да развие, само че се прибра в България, с цел да бъде потребен в родината си, следва да бъде изпратен по последния му земен път. И остана единствено загатна за него, както и книгите му... Колко по-жалко може да бъде?
Да, комплицирано е да водиш борба с човек, който заплашва живота на съседите си. Да, доста по-лесно е да погребеш един от тях. Само че от ден насам една майка ще би трябвало да се научи да живее с мисълта, че синът ѝ към този момент не е сред живите.
Знаете ли кое е най-страшното - да живееш с мисълта, че съседа от долния етаж може да те гръмне, просто ей по този начин, безусловно да го изкрещиш пред света и най-много полицията и да схванеш, че няма кой да те избави. Но Иван е бил образован човек с възприятие за комизъм и даже когато преди три месеца за следващ път показа в народен ефир, че се опасява за живота си, той имаше сили да се усмихне. Дори имаше сили да подходи със състрадание и да каже, че Румен Тонев има потребност от професионална помощ. Но уви - отиде си от патрона му. Защото нямаше кой да го чуе.
Бдение пред Министерство на вътрешните работи поради гибелта на Иван Владимиров - Нав
„ И Иван това им беше споделил на служителите на реда, че е въпрос на време да го простреля “, сподели Димитър Цветков, комшия пред медиите през днешния ден. Други съседи и майката на Владимиров удостоверяват, че в този блок на другояче прелестната централна улица " Черковна " царува цялостен смут. Свидетели, колкото искаш. Жалби също. И какво?
Система, която не работи. Някъде бях прочела, че България е като майка, която изяжда най-хубавите си деца и отглежда най-уродливите. Отчайващо правилно, тъй като тази майка разрешава уродливите да убиват положителните и дублирам, имало е по какъв начин да не го прави. Само в случай че имаше по какъв начин един човек да изясни, че е в сериозна заплаха, че е въпрос на време да бъде убит и насреща да получаваше реакция друга от " комплицирано е, няма по какъв начин да стане ".
Това е страната, в която е срамно да имаш душевен проблем и да потърсиш професионална помощ. Това е страната, в която може да те бият от заран до вечер, до момента в който не спреш да дишаш и никой да не ти подаде ръка преди да е станало късно. Това е страната, в която " да си някой " ти дава правото да решаваш кой ще посрещне утрешния ден и кой не. Страната на човешкото изтощение...
Наистина - шегувате ли сте? Наистина ли, съгласно законите през днешния ден, няма какво да се направи против някой, който размахва револвер и заплашва съседите си пред личните им домове? О, неточност - тук към този момент не приказваме за опасност, а за осъществено закононарушение. Ужасяващо добре планувано. Извършителят е някогашен служител на реда, доста добре е знаел къде стреля и какво ще последва. Той го е желал и това е явно. Чакал е моментът да настъпи.
Слава Иванова - майка на убития Иван Владимиров - Нав
И може би ще се запитате по какъв начин човек, изхвърлен от системата на Министерство на вътрешните работи към момента има оръжие. Ами, доста просто, евентуално револверът му въобще не е бил лишен. Пък и през днешния ден прочетох забавна информация, а точно че към този момент не е належащо да бъдат полагани психотестове при възобновяване на разрешителното за оръжие. И по този начин на едни така и така рискови хора им дават свободата да бъдат още по-опасни.
Иван е знаел, че ще си отиде по допустимо най-нелепия метод. Не е желал да го повярва, до момента в който не идват последните секунди от живота му. Хубаво, пазачите ни вардя. Ама от тях кой ще ни опази?
Колко убийства би трябвало да се случат, с цел да може гласовете на евентуалните жертви на принуждение да бъдат чувани? Ама в точния момент, преди да стане " белята ", както споделяме. Колко пъти би трябвало да заявиш в народен ефир " в блока ми живее човек с психологични отклонения, който бие съседите и размахва револвер, нищо чудно аз да съм идващия погубен ", с цел да бъдеш признат насериозно, с цел да бъдат взети ограничения? Докога ще плащаме за това, че няма задоволително добре открити ограничения, с най-ценното - човешкия живот.
И не, не става дума за елементарна съседска кавга, в която двама пияни се карат, тъй като някой е надул чалгата на макс, въпреки и в подобен миг убийството да е немислимо. Става дума за Иван Владимиров - психолог, публицист, пацифист, който просто е имал неприятния шанс да живее в една и съща постройка с Румен Тонев, който към този момент по публична информация, се е възприел като заместител на ориста и е решил, че Нав няма да живее повече. Ей по този начин, тъй като вратата му била нацапана. Буквално. Защото психологът и публицист няколко пъти, до момента в който беше жив и имаше по какъв начин да чуем гласа му, съобщи, че даже няма уредба в дома си. Защото живее безшумно. Обаче съгласно съседа с револвера, Иван му е пречел.
Друг мъж от блока, възрастен и изплашен, също пречел на Румен. Затова и бил набит по време на едно от общите събрания. Само че индивидът си замълчал, тъй като знаел, че няма да получи поддръжка от съответните институции и решил да не рискува да бъде убит. Иван Владимиров обаче показал нужната храброст и няколко пъти е подавал сигнали в полицията. Имало и експертизи, три на брой. Отговорът, който получил бил: " Ами, доста е комплицирано да бъде освидетелстван или да бъде изселен ", по-късно, евентуално от боязън и ужасяващо предчувствие какво може да му се случи, психологът употребява телевизионните си изявленията, с цел да показа в какъв пъкъл живее поради Румен Тонев. Но какво от това? Човекът с револвера, някогашен служител на реда, отхвърлен от работа преди 23 години, е жив, въпреки и арестуван. А пък Иван, който след сполучлива кариера зад граница, която можеше да развие, само че се прибра в България, с цел да бъде потребен в родината си, следва да бъде изпратен по последния му земен път. И остана единствено загатна за него, както и книгите му... Колко по-жалко може да бъде?
Да, комплицирано е да водиш борба с човек, който заплашва живота на съседите си. Да, доста по-лесно е да погребеш един от тях. Само че от ден насам една майка ще би трябвало да се научи да живее с мисълта, че синът ѝ към този момент не е сред живите.
Знаете ли кое е най-страшното - да живееш с мисълта, че съседа от долния етаж може да те гръмне, просто ей по този начин, безусловно да го изкрещиш пред света и най-много полицията и да схванеш, че няма кой да те избави. Но Иван е бил образован човек с възприятие за комизъм и даже когато преди три месеца за следващ път показа в народен ефир, че се опасява за живота си, той имаше сили да се усмихне. Дори имаше сили да подходи със състрадание и да каже, че Румен Тонев има потребност от професионална помощ. Но уви - отиде си от патрона му. Защото нямаше кой да го чуе.
Бдение пред Министерство на вътрешните работи поради гибелта на Иван Владимиров - Нав
„ И Иван това им беше споделил на служителите на реда, че е въпрос на време да го простреля “, сподели Димитър Цветков, комшия пред медиите през днешния ден. Други съседи и майката на Владимиров удостоверяват, че в този блок на другояче прелестната централна улица " Черковна " царува цялостен смут. Свидетели, колкото искаш. Жалби също. И какво?
Система, която не работи. Някъде бях прочела, че България е като майка, която изяжда най-хубавите си деца и отглежда най-уродливите. Отчайващо правилно, тъй като тази майка разрешава уродливите да убиват положителните и дублирам, имало е по какъв начин да не го прави. Само в случай че имаше по какъв начин един човек да изясни, че е в сериозна заплаха, че е въпрос на време да бъде убит и насреща да получаваше реакция друга от " комплицирано е, няма по какъв начин да стане ".
Това е страната, в която е срамно да имаш душевен проблем и да потърсиш професионална помощ. Това е страната, в която може да те бият от заран до вечер, до момента в който не спреш да дишаш и никой да не ти подаде ръка преди да е станало късно. Това е страната, в която " да си някой " ти дава правото да решаваш кой ще посрещне утрешния ден и кой не. Страната на човешкото изтощение...
Наистина - шегувате ли сте? Наистина ли, съгласно законите през днешния ден, няма какво да се направи против някой, който размахва револвер и заплашва съседите си пред личните им домове? О, неточност - тук към този момент не приказваме за опасност, а за осъществено закононарушение. Ужасяващо добре планувано. Извършителят е някогашен служител на реда, доста добре е знаел къде стреля и какво ще последва. Той го е желал и това е явно. Чакал е моментът да настъпи.
Слава Иванова - майка на убития Иван Владимиров - Нав
И може би ще се запитате по какъв начин човек, изхвърлен от системата на Министерство на вътрешните работи към момента има оръжие. Ами, доста просто, евентуално револверът му въобще не е бил лишен. Пък и през днешния ден прочетох забавна информация, а точно че към този момент не е належащо да бъдат полагани психотестове при възобновяване на разрешителното за оръжие. И по този начин на едни така и така рискови хора им дават свободата да бъдат още по-опасни.
Иван е знаел, че ще си отиде по допустимо най-нелепия метод. Не е желал да го повярва, до момента в който не идват последните секунди от живота му. Хубаво, пазачите ни вардя. Ама от тях кой ще ни опази?
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ