Изминаха пет десетилетия от смъртта на диктатора Франсоа Дювалие, по

...
Изминаха пет десетилетия от смъртта на диктатора Франсоа Дювалие, по
Коментари Харесай

50 години след смъртта на Папа Док Хаити продължава да тъне в криза

Изминаха пет десетилетия от гибелта на диктатора Франсоа Дювалие, по прякор " Папа Док ", само че подкопаното от неустановеност и политическа неустойчивост Хаити още се затруднява да заличи оставените от режима белези и да излезе от безкрайната рецесия, неотдавнашен образец на която стана отвличането на духовни лица.

Отвличането на 11 април на 10 души, измежду които седем духовници, посочи какъв безпорядък царува в тази карибска страна и провокира гнева на популацията, което принуди президента Жовенел Моиз да направи промени в държавното управление предходната седмица.

Католическата черква, която заема централно място в тази мощно набожна страна, осъди " бездействието " на държавното управление пред " насилието на въоръжените банди " и прикани към протестни дейности, които получиха необятна поддръжка.

Контролът на незаконните банди над най-бедните квартали се е усилил през последните месеци, само че не е нещо ново. Тези квартали са подценявани от политическата класа и от години са оставени в ръцете на въоръжени групировки.

Това е следващият белег на рецесията в Хаити, най-бедната страна на американския континент, която 50 години след гибелта на диктатора Франсоа Дювалие на 21 април 1971 година продължава да лекува раните си.

Тридесет години тирания

Франсоа Дювалие беше определен за пръв път през 1957 година, само че когато през 1971 година синът му Жан-Клод, по прякор " Бейби Док ", който тогава е единствено на 19 години, получава в завещание пожизнения президентски пост, жителите нямат думата по въпроса.

Това се случва със единодушието на интернационалната общественост, по-специално на Съединени американски щати, чието въздействие постоянно се е усещало, сподели социологът Лаенек Юрбон.

" Помня по какъв начин американският дипломат (Клинтън) Нокс носеше тениска с лика на Жан-Клод Дювалие, с цел да покаже ясно на опозицията, и в страната, и отвън нея, че това е техният избор ", спомня си историкът Пиер Бюто.

Хаити е комшия на Куба и ръководещото семейство Дювалие игра антикомунистическата карта през американците през цялата Студена война, с цел да се задържи на власт.

След като публичното неодобрение обгръща и главните гладове на Хаити, Съединени американски щати се вземат решение през 1986 година да прекратят поддръжката си за Жан-Клод Дювалие, който е признат в заточение от Франция.

Обаче " не е допустимо да се излезе от през днешния ден за на следващия ден от траяла 30 години тирания ", която се е внедрила във всички институции, счита Лаенек Юрбон.

Ненаказани закононарушения

Макар и признатата през 1987 година конституция да не разрешава на всявалите боязън въоръжени отряди на Дювалие " тонтон макут " и на всеки помощник на диктатурата да взе участие в политическия живот в продължение на 10 години, след рухването на режима не е проведен никакъв огромен правосъден развой.

При отсъствието на стандартното правораздаване стартира да се показва " националното правораздаване ", сподели Пиер Бюто, споменавайки по какъв начин обвинени членове на милициите на режима са били изгаряни живи.

Мълчанието за закононарушенията на диктатурата, което даже позволената от демокрацията независимост на словото не е съумяла да наруши, е усилило незнанието на хаитяните.

По-голямата част от популацията е родена след рухването на диктатурата през 1986 година, а учебниците по история в междинното обучение стигат до 1957 година

" Диктатурата едва се помни ", сподели със страдание Лаенек Юрбон, който отбелязва, че " доста хора не престават да споделят, че ситуацията е било по-добро през 1986 година "

Демократичната победа, която настъпи с края на еднопартийната система при рухването на Жан-Клод Дювалие, има като нездравословно следствие пръкването на безчет политически партийки.

" Човек може да направи партия с 20 души. Днес несъмнено има над 250 политически партии ", сподели с въздишка Лаенек Юрбон.

Загуба на интерес към политиката

Това разпокъсване на политическата сцена докара до присъединяване на 54 претенденти на последните президентски избори и е влошено от неналичието на вероятности за претовареност в частния бранш.

" Много хора си мислят, че могат да подобрят икономическото си положение с държавна работа ", което усилва корупцията, сподели Юрбон.

Хаитянските политици най-често не оферират съответни предизборни стратегии и това обезсърчава гласоподавателите: на последните избори през 2016 година изборната интензивност не е надхвърлила 21 %.

Създаването на придвижването " Петрокариб чалъндж " през лятото на 2018 година от млади хаитяни беше страхливо събуждане на гражданска интензивност и интерес към политиката.

Движението е взело името си от програмата за помощ, която Венецуела е предложила на редица страни, в това число Хаити, сред 2008 и 2016 година Управлението на помощите от нея беше мощно подложено на критика и придвижването упорства да узнае по какъв начин парите са били изразходвани.

Върховната счете палата проверява въпроса, само че през 2020 година пълномощията й бяха орязани от президента Жовенел Моиз, който е упоменат в един от оповестените й отчети.

Днес " към този момент няма всеобщи демонстрации, тъй като хората са гладни и изтощени, премазани са от мизерията. И ги е боязън от несигурността ", сподели историкът Пиер Бюто.

Превод БТА
Източник: dir.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР