Дел Потро: Леброн Джеймс искаше позволение да се снима с мен
Изминаха няколко седмици, откогато един от най-обичаните играчи в актуалния тенис – Хуан Мартин Дел Потро, постави завършек на своята професионална кариера. Макар да е безапелационен, че водещият приоритет за него е да излекува коляното си и още веднъж да живее без болежка, първенецът на US Open за 2009 година изрази вяра, че един ден още веднъж ще се завърне на корта.
Стрийминг платформата Star+ снима документален филм, отдаден на Дел По, в който някогашният към този момент тенисист даде много дълго и забавно изявление пред журналиста Мариано Сабалета. Кулата от Тандил описа за някои от най-щастливите и най-тъжните моменти от своя живот, като описа доста забавна преживелица от часовете след триумфалния за него край в Ню Йорк и разкри защо съжалява най-вече.
„Скромността е нещо естествено за мен. Научих я от фамилията си, от средата, в която израснах, и от всички хора, които бяха към мен в ранните години от живота ми. Те ме възпитаха да се придържам към своите полезности, в основата на които са скромността и упоритата работа, и да приказвам с играта си на корта. Този метод на мислене постоянно ми е помагал и ми е давал огромна независимост, когато играя. В бъдеще обаче ще се опитам да съм по-отворен и социален“ – показа Дел По.
Като всеки аржентинец, Хуан Мартин е влюбен във футбола от дете, само че идва моментът, в който би трябвало да направи предопределен избор.
„Като дребен водещият ми приоритет постоянно беше футболът. Тенисът беше странично занятие, едвам подкрепям форма и да си запълвам времето. Като спорт ми беше доста по-скучен, в сравнение с футболът. Освен това треньорите там бяха доста по-строги. След подготовка би трябвало да събираш топките, тъй като другояче идващия път те изпращаха да удряш самичък на стената. Тази моя позиция обаче се промени изцяло, когато се качих на аероплан за Бразилия, с цел да вземам участие в континентален шампионат. Изживяването беше ужасно и си споделих, че въобще не бих възразил, в случай че това е животът ми в бъдеще“.
Аржентинецът тазкри, че поддръжката от страна на родителите му е една от главните аргументи да има толкоз сполучлива кариера и съобщи, че самият той би желал да сътвори семейство.
„Професионалният тенисист е напрегнат от първия до последния ден от кариерата си, въпреки да е правилно, че равнището на стрес варира според от това в каква обстановка си, финансова или житейска. Подписах контракт с Nike на 14 години и си припомням, че индивидът, който отговаряше за ракетите, ме попита какъв брой желая. Казаха, че цифрата няма значение, не е проблем. В това отношение бях доста привилегирован“.
„Разбира се, бих желал да имам деца след няколко години, само че в този момент моментът не е подобаващ. Често съм си мислел за това, само че постоянно стигам до извода, че първо би трябвало да се изцелявам, тъй като другояче по какъв начин бих могъл да карам колело или да играя тенис с детето си? Искам да съм деен татко. Това, в което съм сигурен, е че желая да прекарам остатъка от живота си в Тандил. Винаги се усещам добре там и имам доста идеализирана визия за това място“.
Безспорно най-паметният миг от кариерата на Дел Потро е купата му на US Open през 2009 година Аржентинецът описа доста любопитна преживелица от вечерта след мача, която го е предиздвикала да осъзнае, че кариерата му е минала на напълно друго равнище.
„Помня, че след церемонията по награждаването и формалната вечеря, ми се обади Джъстин Тимбърлейк и ме предложения на празненство в дома си. Цял Холивуд беше там – артисти, артисти, звезди. Въпреки това обаче звездата на вечерта бях аз. Моментът, който в никакъв случай няма да не помни, е по какъв начин Леброн Джеймс искаше разрешение от охранителите да се снима с мен. Беше нереално, просто невероятно“.
Кулата от Тандил си спомни и за паметния успех на Аржентина в шампионата за купа „Дейвис“ през 2016 година
„След като победихме Англия на полуфинала желаех да провеждам среща с всички играчи, на която им обясних какво сме създали добре и къде сме срешили в предходните финали. Казах им, че въпреки ние да желаеме най-вече купата, би трябвало да мислят и за това какво би означавала тя за аржентинския тенис. Момчетата ме схванаха изцяло. В Глазгоу победих Мъри, след което Гуидо Пея и Лео Майер също способстваха за успеха. В Загреб спечелихме с помощта на Федерико Делбонис. Нямаше да стигнем до купата без Феде. Когато се прибрахме в Аржентина, споделих, „Ето я купата, в този момент най-сетне ще дремя спокойно“. За да стигна до този миг обаче трябваше да мина през доста премеждия и да преживея в действителност неприятни неща“.
Не всичко в живота на Дел Потро обаче е популярност и успеху. Миналата година аржентинецът загуби татко си, който не съумя да се възвърне след тежка интервенция на сърцето.
„Когато татко ми беше зле, прекарвах всяка нощ пред вратата на болничната му стая. По това време Covid-19 върлуваше, тъй че трябваше да поставям по три чифта ръкавици, маска, даже пликове на обувките си. Всичко това единствено с цел да мога да го видя от 2 метра или през стъкло. Най-много съжалявах за това, че по този начин и не съумях да взема татко си с мен на US Open или Уимбълдън, с цел да може да види какъв статут съм достигнал“.
Разговорът със Сабалета доближи до своята естествена кулминационна точка – тазгодишният ATP 250 шампионат в Буенос Айрес, където Дел Потро изигра последния мач в своята професионална кариера.
„Беше ми доста мъчно да взема решението да играя на този шампионат, само че трябваше да стисна зъби и да го направя. Беше належащо да направя това, което желаех и усещах. Реших, че е време да сложа завършек на страданията си и на кошмара, в който пребивавам след последната интервенция. Прегръдката с майка ми след мача беше един от най-специалните моменти в моя живот. Плаках в ръцете ѝ, като че ли още веднъж бях на 10 години. Никога до момента не бях усещал толкоз обич и успокоение наведнъж“.
На въпроса дали счита, че е допустимо още веднъж да се завърне на корта някой ден, двукратният олимпийски медалист отговори „Оценявам всички препоръки и рекомендации, които получих през последните години, само че в този момент беше нужно да подхваща тази стъпка. Никой не го знае по-добре от мен. Не желая да затварям вратата изцяло. Може би някой ден и с мен ще се случи знамение като това с Анди Мъри. Тенисът към момента е и постоянно ще бъде най-голямата ми страст“.
