Може ли в България да стане по-лошо, отколкото е сега? Да видим:
Изминаха над 50 дни от началото на митингите, а един въпрос продължава настойчиво да тегне над тях: каква опция ще произведат те? И няма ли заплаха тази опция да се окаже по-опасна от днешното ръководство?
Въпросът, несъмнено, е значим. Разбира се, че би трябвало да се мисли и приказва за това, което може да последва след възможните оставки и предварителни избори. Разбира се, че рискове дебнат отвред. Но прекомерното съсредоточаване върху този въпрос е ненапълно безплодно и безсмислено. Защото митингът не е някакъв първокласен клуб с входни карти. Няма по какъв начин да бъде направляван и моделиран, тъй че да се попречи на който и да било да се прикачи към него, с цел да се опита да извлече от гражданското неодобрение някакви политически дивиденти за себе си.
А и заплахите са ненапълно пресилени, тъй като, каквото и да става, е доста противоречиво дали въобще е допустимо днешното състояние да се утежни още повече.
Сянката на митингите от 2013
Онези, които се тревожат най-силно от вероятните бъдещи развития, акцентират две съществени закани. Първата е обвързвана със сянката на събитията от 2013-2014. Тоест, с вероятността и сегашните митинги да родят политическа композиция, която, вместо да се заеме с промени, да запази днешните подмолни властови схеми, зависимости и въздействия и да възпроизведе настоящия олигархично-корупционен модел.
Демонтирането на този модел, несъмнено, е сложна задача, която няма бързо и елементарно решение. Но дословното му повтаряне надали е допустимо. Защото крепящата го политическа настройка бе по този начин разтърсена, че във властовата структура се появиха мъчно възстановими пукнатини. Затова може да се каже, че и без оставки митингите отчасти към този момент реализираха триумф.
Във всеки случай е мъчно да си представим някакво развиване, при което нещата могат да станат по-зле, в сравнение с са сега. Държавата така и така е захваната в мъртва хватка, институциите ѝ са обезсилени и подчинени, стълбовете на демокрацията като върховенството на закона, частната благосъстоятелност и свободата на словото са мощно подкопани.
Геополитическата ориентировка
Втората посочена опасност, обвързвана с митингите, е да не би те да доведат на власт сили, близки до Русия и Кремъл, които да слагат под подозрение геополитическата ориентировка на страната. По принцип тук такава заплаха постоянно съществува. Но вторачването в нея точно по отношение на митингите значи да си затворим очите, че геополитическата ни ориентировка така и така е мощно компрометирана и е по-скоро на пропагандно-декларативно, в сравнение с същностно равнище. Заради събитията, за които към този момент стана дума, ръководството в България наподобява повече на путинската авторитарно-олигархична система, в сравнение с европейския либерален модел. Колкото до ползите на Кремъл и Русия: макар лозунгите и символичните жестове, те и до момента на процедура са доста добре предпазени: в енергийните планове да вземем за пример. Тъй че и във връзка с втората опасност ситуацията надали може да се утежни.
Какво да се прави
Предупреждаващите за тези закани в действителност най-малко на думи поддържат митингите. Но се опасяват от бъдещето, ако те реализиран задачите си. По тази логичност обаче излиза, че всички би трябвало да скръстим ръце и да изчакаме, до момента в който алтернативата, която ни харесва, укрепне задоволително, с цел да опустоши статуквото. Нещата обаче в никакъв случай не се случват по този метод и гаранции за триумф няма. А статуквото единствено това чака.
Източник:
Въпросът, несъмнено, е значим. Разбира се, че би трябвало да се мисли и приказва за това, което може да последва след възможните оставки и предварителни избори. Разбира се, че рискове дебнат отвред. Но прекомерното съсредоточаване върху този въпрос е ненапълно безплодно и безсмислено. Защото митингът не е някакъв първокласен клуб с входни карти. Няма по какъв начин да бъде направляван и моделиран, тъй че да се попречи на който и да било да се прикачи към него, с цел да се опита да извлече от гражданското неодобрение някакви политически дивиденти за себе си.
А и заплахите са ненапълно пресилени, тъй като, каквото и да става, е доста противоречиво дали въобще е допустимо днешното състояние да се утежни още повече.
Сянката на митингите от 2013
Онези, които се тревожат най-силно от вероятните бъдещи развития, акцентират две съществени закани. Първата е обвързвана със сянката на събитията от 2013-2014. Тоест, с вероятността и сегашните митинги да родят политическа композиция, която, вместо да се заеме с промени, да запази днешните подмолни властови схеми, зависимости и въздействия и да възпроизведе настоящия олигархично-корупционен модел.
Демонтирането на този модел, несъмнено, е сложна задача, която няма бързо и елементарно решение. Но дословното му повтаряне надали е допустимо. Защото крепящата го политическа настройка бе по този начин разтърсена, че във властовата структура се появиха мъчно възстановими пукнатини. Затова може да се каже, че и без оставки митингите отчасти към този момент реализираха триумф.
Във всеки случай е мъчно да си представим някакво развиване, при което нещата могат да станат по-зле, в сравнение с са сега. Държавата така и така е захваната в мъртва хватка, институциите ѝ са обезсилени и подчинени, стълбовете на демокрацията като върховенството на закона, частната благосъстоятелност и свободата на словото са мощно подкопани.
Геополитическата ориентировка
Втората посочена опасност, обвързвана с митингите, е да не би те да доведат на власт сили, близки до Русия и Кремъл, които да слагат под подозрение геополитическата ориентировка на страната. По принцип тук такава заплаха постоянно съществува. Но вторачването в нея точно по отношение на митингите значи да си затворим очите, че геополитическата ни ориентировка така и така е мощно компрометирана и е по-скоро на пропагандно-декларативно, в сравнение с същностно равнище. Заради събитията, за които към този момент стана дума, ръководството в България наподобява повече на путинската авторитарно-олигархична система, в сравнение с европейския либерален модел. Колкото до ползите на Кремъл и Русия: макар лозунгите и символичните жестове, те и до момента на процедура са доста добре предпазени: в енергийните планове да вземем за пример. Тъй че и във връзка с втората опасност ситуацията надали може да се утежни.
Какво да се прави
Предупреждаващите за тези закани в действителност най-малко на думи поддържат митингите. Но се опасяват от бъдещето, ако те реализиран задачите си. По тази логичност обаче излиза, че всички би трябвало да скръстим ръце и да изчакаме, до момента в който алтернативата, която ни харесва, укрепне задоволително, с цел да опустоши статуквото. Нещата обаче в никакъв случай не се случват по този метод и гаранции за триумф няма. А статуквото единствено това чака.
Източник:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ