Изминаха 30 години от олимпийската титла на Ивайло Маринов. Пред „Петел” той се върна към спомени от знаменития финал
Изминаха 30 години от олимпийската купа по бокс на Ивайло Маринов. На днешния ден през 1988 година той побеждава американеца Майкъл Карбахал във финала в категория до 48 кг на Игрите в Сеул и реализира нещо, което надали ще бъде в миналото повторено – състезател от Варна да вземе олимпийско злато като настоящ играч на варненски клуб. По това време Ивайло се състезава за ФСФД „ Черно море ”. Четири години по-късно различен варненец - Даниел Петров, също ще стане олимпийски първенец, само че с екипа на Левски.
Пред „ Петел ” Ивайло Маринов се върна към най-приятния си спомен от кръга:
„ В Сеул бях решен да дам всичко от себе си, с цел да взема единственото златно отличие, което ми липсваше. По пътя към финала завоювах четири победи с очевидно предимство – против филипинец, руснак и още двама.
Така се изправих в съдбоносен мач за огромната купа против Майкъл Карбахал от Съединени американски щати. Преди финала бях спокоен и убеден в силите си. Дори в съблекалнята изпуших половин цигара. Старши треньорът Николай Джелатов ме видя и ми сподели: „ Не се притеснявай, моето момче, пуши си... ”
В трите рунда от по 3 минути бях във вихъра си. Нанесох му доста тежки удари, несъмнено, получих и аз удари, само че не толкоз съществени. Нито за момент не съм се съмнявал, че ще победя. Не помня също да е имало сериозен интервал в някой от трите рунда, нито противникът да ме е сложил напрегнат.
С оглед на това, което видяха, съдиите имаха единствено едно решение – да ми присъдят победа с очевидно предимство с 5:0 гласа.
Този успех бе и най-големият връх в моята кариера. След като се върнах във Варна, ме наградиха с Волга и 2500 щатски $.
Благодарение на наш управител с контакти в Съединени американски щати, изиграх и 5 професионални мача в България.
Американците желаеха да продължа на профи кръга на тяхна територия и пристигнаха на договаряния в Шведския хотел край Варна. Те упорстваха, обаче да отида първоначално самичък, а аз желаех да взема жена ми и щерка ми. В последна сметка отхвърлих, защото не си представях да остана една година в чужбина без фамилията си... ”
Пред „ Петел ” Ивайло Маринов се върна към най-приятния си спомен от кръга:
„ В Сеул бях решен да дам всичко от себе си, с цел да взема единственото златно отличие, което ми липсваше. По пътя към финала завоювах четири победи с очевидно предимство – против филипинец, руснак и още двама.
Така се изправих в съдбоносен мач за огромната купа против Майкъл Карбахал от Съединени американски щати. Преди финала бях спокоен и убеден в силите си. Дори в съблекалнята изпуших половин цигара. Старши треньорът Николай Джелатов ме видя и ми сподели: „ Не се притеснявай, моето момче, пуши си... ”
В трите рунда от по 3 минути бях във вихъра си. Нанесох му доста тежки удари, несъмнено, получих и аз удари, само че не толкоз съществени. Нито за момент не съм се съмнявал, че ще победя. Не помня също да е имало сериозен интервал в някой от трите рунда, нито противникът да ме е сложил напрегнат.
С оглед на това, което видяха, съдиите имаха единствено едно решение – да ми присъдят победа с очевидно предимство с 5:0 гласа.
Този успех бе и най-големият връх в моята кариера. След като се върнах във Варна, ме наградиха с Волга и 2500 щатски $.
Благодарение на наш управител с контакти в Съединени американски щати, изиграх и 5 професионални мача в България.
Американците желаеха да продължа на профи кръга на тяхна територия и пристигнаха на договаряния в Шведския хотел край Варна. Те упорстваха, обаче да отида първоначално самичък, а аз желаех да взема жена ми и щерка ми. В последна сметка отхвърлих, защото не си представях да остана една година в чужбина без фамилията си... ”
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ