Изминаха 14 години, откакто осемте страни от региона на Амазонка се събраха на среща на върха на Организацията на Договора за сътрудничество на АмазонкаОт FABIANO MAISONNAVE и ДЕЙВИД БИЛЪР Associated Press, 8 август 2023 г., 8:21 AMAmazon rainforest се събират, за да начертаят общ курс за защита на биорегиона и справяне с организираната престъпност. Срещата на върха във вторник и сряда в бразилския град Белем е среща на Организацията на Договора за сътрудничество на Амазонка, беззъб, 45-годишен съюз, който се е срещал само три пъти преди.
Амазонка се простира на площ два пъти по-голяма от Индия и две трети от нея се намират в Бразилия. Седем други държави и една територия споделят останалата трета - Колумбия, Перу, Венецуела, Боливия, Гвиана, Суринам, Еквадор и Френска Гвиана. Присъстват президенти от всички с изключение на Еквадор, Суринам и Венецуела.
Масивното унищожаване на гората на Амазонка е климатична катастрофа и всички страни на срещата са ратифицирали Парижката климатична конвенция споразумение, което изисква от подписалите страни да определят цели за намаляване на емисиите на парникови газове. Но дотук стига общата им политика.
Президентът на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва каза, че се надява срещата на върха в Белем да събуди дълго спящата организация.< /p>
„Имам големи очаквания, че за първи път ще имаме обща политика за действие в Амазонка“, каза Лула пред чуждестранни кореспонденти в столицата Бразилия през август. 2.
Това е вторият опит на Лула да формира блок Amazon. Той опита обратно, когато се проведе последната среща на върха на Amazon през 2009 г., по време на първото му президентство, но към него се присъедини само още един президент от региона, Бхарат Джагдео от Гвиана. Тогава присъства и френският президент Никола Саркози. Тогава, както и сега, целта беше да се представи обединена Amazon по време на годишните разговори за климата, известни като COP в Копенхаген. Провали се.
„Контекстът днес е напълно различен“, каза пред Асошиейтед прес министърът на околната среда и климатичните промени на Бразилия Марина Силва. „Президентът Лула е много решен тази среща на върха няма да бъде просто още едно събитие без реални резултати за решенията, които ще бъдат обявени тук.“
Силва каза, че събитието надхвърля преговорите за климата и също така ще разгледа как страни ще попречат на Амазонка да достигне повратна точка, в която бившата гора освобождава въглероден диоксид извън контрол. Според някои учени това ще се случи, когато 20% до 25% от гората бъде унищожена. Полученият спад в валежите ще трансформира повече от половината от Амазонка до тропическа савана, с огромна загуба на биоразнообразие.
Ангажиментите за опазване на горите досега са неравномерни. Бразилия и Колумбия се ангажираха да спрат напълно обезлесяването до 2030 г., но други страни не желаят да го последват.
Забележителните цели включват:
— БРАЗИЛИЯ: Лула каза, че ще създаде 14 нови местни територии и вече е създал шест. Той също така каза, че ще възстанови официалния ангажимент на Бразилия за климата, 37% по-ниски емисии до 2025 г. в сравнение с 2005 г., който беше отслабен при неговия предшественик. Но това е само обещание и не е формализирано.
— КОЛУМБИЯ: Правителството на Густаво Петро изложи 30-годишна стратегия за постигане на въглеродна неутралност до 2050 г. и намаляване на парниковите си газове с 51%.
— ЕКВАДОР: Президентът Гилермо Ласо каза, че ще преведе страната си през екологичен преход към нулеви въглеродни емисии до 2050 г. До 2025 г. нацията има за цел да намали обезлесяването, за да избегне 15 милиона метрични тона (16,5 милиона тона) емисии. Еквадор също се надява да създаде биокоридор, който позволява на животните да се движат на големи разстояния, каза външният министър Густаво Манрике по-рано тази година.
Колумбийският президент Густаво Петро се опита себе си като лидер в глобалните усилия за климата и защитата на Амазонка. На неотдавнашна среща в колумбийския град Летисия министрите на околната среда от осемте страни се съгласиха да излязат с обща стратегия за предотвратяване на достигането на Амазонка до „точка без връщане“. Петро също говори за необходимостта да се отклони от въглеводородите, една от основните причини за изменението на климата, но въпреки това петролът е един от основните износни стоки на неговата нация.
Перу е търсейки не просто декларация, насочена към забавяне на колапса на Амазонка, но споразумения за борба с трафика на наркотици и други незаконни дейности.
За да се изправи пред заплахата, която страните споделят от организираната престъпност, Лула вече обяви, че Бразилия ще създаде център за международно полицейско сътрудничество в Манаус, най-големият град в Амазонка . Съобщението подчертава осъзнаването на правителствата, че изолираните нападения и репресии са били неефективни.
„Виждате пълзящо признание... за значението на справянето с престъпността в Amazon“, каза Роб Муга, съосновател на Igarape Institute, мозъчен тръст, фокусиран върху сигурността. Но усилията все още не са сериозни, добави той. „Все още се справяме с него с помощта на лепенки.“
Трансграничното сътрудничество в Амазонка исторически е било оскъдно, подкопано от ниско доверие, идеологически различия и липса на правителствено присъствие. Но зараждащото се екологично съзнание и широко разпространеното признаване на значението на Амазония за спиране на изменението на климата засили стремежа към промяна на парадигмата.
Вече има обнадеждаващи признаци. През 2018 г. латиноамериканските нации подписаха споразумението Escazu, което установи правото на обществеността на информация за околната среда и участие във вземането на решения и защити еколозите. Няколко страни обаче, включително Бразилия, все още не са го ратифицирали. На следващата година те подписаха Пакта от Летисия за по-добро координиране на опазването на околната среда.
Лула каза, че се надява „Белемската декларация“ — вече изготвена — да стане споделена от нациите призив за оръжие, докато се придвижват към глобалната конференция за климата през ноември в Дубай.
Тази среща на върха също така засилва стратегията на Лула да използва глобалната загриженост за опазването на Амазония. Окуражен от спада с 42% в обезлесяването през първите си седем месеца на поста, той потърси международна финансова подкрепа за защита на горите. Бяха поканени лидерите на Норвегия и Германия, големи дарители на бразилския фонд Amazon за устойчиво развитие, както и колеги от други важни региони с тропически гори: Индонезия, Република Конго и Демократична република Конго.
Извън официалната среща на върха около 20 000 местни жители и други от различни страни на Амазонка са планирали 400 паралелни събития. В продължили часове сесии те представиха искания пред министри най-вече от Бразилия, но също и от Колумбия, Перу и други страни. Обобщение на тези дискусии ще бъде представено на събралите се президенти, включително предложение за забрана на ново производство на петрол в региона.
„Никога не бях виждал толкова голяма среща за да обсъдим подготовката за COP", каза лидерът на каучук-тапъра Маноел Куня, 55, пред AP, отбелязвайки, че дори при големи събития министрите обикновено са слаби на земята. "Среща от такъв мащаб, с коренно население, семейни фермери, речни общности, рибари и афро-бразилци, с такова присъствие на национални и международни власти, е безпрецедентно“, каза той.
Преди срещата на върха, Гизела Падован , министър на външните работи на Бразилия за Латинска Америка и Карибите, отбеляза, че Организацията на Договора за сътрудничество на Amazon има само 17 служители, но президентите в Белем имат за цел да я изградят. Тя каза, че има ангажимент за координиране на бъдещите действия чрез групата.
Попитан дали е оптимист за конкретни решения и действия, идващи от срещата на върха, известният местен водач Раони Метуктире каза пред АП, че възнамерява да говори с президенти и да изясни, че всъщност нямат избор.
„Те трябва да накарат това обезлесяване да спре. Това, което ще кажа, е, че ако президентите не предприемат никакви мерки, те ще имат сериозни проблеми с околната среда“, каза той в понеделник чрез преводач, говорейки на родния си език каяпо в местен лагер. „Природните бедствия ще бъдат проблем за всички нас, хората.“
___
AP писател Карла Бриди допринесе от Бразилия, Паола Флорес от Ла Пас, Гонсало Солано от Кито, Франклин Брисеньо от Лима, Мануел Руеда от Богота и Хорхе Руеда и Реджина Гарсия Кано от Каракас.
___
Показването на Associated Press за климата и околната среда получава подкрепа от няколко частни фондации. Вижте повече за климатичната инициатива на AP тук. AP е единствено отговорен за цялото съдържание.
