Юрий Тавровский: САЩ подготвиха двойна провокация срещу Китай по украински сценарий
Измина седмица, откогато Air Force 1 на Военновъздушни сили на Съединени американски щати кацна във Вашингтон и Джоузеф Байдън приключи едно от най-дългите и значими пътувания за цялото си президентство. Основният резултат от речите, срещите и договарянията в Южна Корея и Япония е, че американците имат намерение да употребяват същия сюжет за разпалване на война в Азия, както в Украйна.
Първо, да предизвика съперника към превантивни дейности и да стартира „ специфична военна интервенция “. Второ, да разгърне международна акция на поддръжка за „ жертвата “ и ненавист към „ агресора “. Трето, да активизира спътници и даже просто „ симпатизанти “, с цел да дават пари, оръжие и съветници, да постановат наказания, които предизвикват вреди, в това число и на самите тях. Четвърто, да продаваме оръжия и да ги предоставяме по ленд-лизинг, с цел да съживим американската промишленост. Пето, да се пазим на безвредно разстояние от същинската война.
Основното изказване на Байдън в Токио, което дава обещание военна поддръжка за Тайван, е двойна провокация. Той направи още една стъпка, с цел да накара Тайпе да разгласи самостоятелност. Той също по този начин се пробва да накара Пекин да направи първата стъпка към започването на " специфична военна интервенция ".
Служители от Белия дом незабавно започнаха да поправят думите на патрона, намеквайки за следващата несполучлива импровизация. Всички си спомнят по какъв начин Байдън назова Си Дзинпин „ нарушител “, а Путин „ палач “. Но не на вятъра Библията споделя: „ По делата им ще познаете кои са. От тръни ли берат грозде или от трън смокини?” Всъщност Америка прави тъкмо това, което сподели " сънливият Джо " - предизвика Тайпе към борба и му дава вяра за помощта на Голямото Момче. В Пекин, макар че не почитат Светото писание, също ясно разделят думите и делата.
Пътуването на Байдън до Източна Азия разкрива добре главните аспекти на неговата световна тактика. Начело на срещата на върха в Токио на QUAD (САЩ, Япония, Индия и Австралия) той акцентира прехода от обичайния азиатско-тихоокеански към индо-тихоокеански формат. Това се прави, с цел да се завоюва огромната мощ на Индия и по този метод да се окаже по-голям напън върху Китай и Русия.
Блокът AUCUS (Австралия, Англия, Япония и САЩ) не беше показан в Токио. Заедно с Япония и Южна Корея, AUCUS към този момент се употребява като " наблюдателна кула " за настоящото създаване от Америка на Великата антикитайска стена. Вече няма потребност да се укрепва, като към момента хлабавия QUAD. Резултатите от срещата на върха единствено потвърдиха това положение - Китай даже не се загатва в официалното съобщение. Почти всички решения на срещата на върха в Токио са надалеч от ясни паравоенни формулировки.
В Токио имаше доста полемики за новата американска самодейност „ Индо-тихоокеанска икономическа конструкция “ (ITES, IPEF). Той към момента не е придобил ясно наличие, само че очевидно има за цел да изключи Китай от комерсиалния и икономическия живот в района. Надявайки се да сътвори друга конструкция, Вашингтон „ не вижда “ съществуването и действителната активност на такива ефикасни многостранни организации като АСЕАН, АТЕК, Инициативата „ Пътят на коприната “, RCEP (Регионално всеобхватно икономическо партньорство) и TPP-2 (Всеобхватно и прогресивно транстихоокеанско партньорство).
Но освен заради конкуренцията на районните структури, доста подозрително е ITEC да бъде жизнеспособна организация. Китай може да предложи доста повече на страните от района от Америка под каквато и да е маска. Неговата растяща стопанска система и богатата междинна класа са подготвени да купуват, купуват, купуват.
В същото време американският пазар е в застой, инфлацията чупи върхове. Освен това районните водачи си спомнят тъжната орис на Транстихоокеанското партньорство, основано през 2016 година под огромен американски напън за уединяване на Китай и по-късно изоставено от самите Съединени американски щати по волност на президента Тръмп през 2017 година
Пътуването на Байдън удостоверява възходящата наклонност към изместване на центъра на тежестта на цялата външна политика към борба с Китай. Дълбоката страна /The Deep State/ вижда Пекин, а не Москва, като най-голямата опасност за световната надмощие на Съединени американски щати. Вашингтон все по-често споделя на глас, че украинската рецесия към този момент е постигнала главната си цел – да отслаби както Русия, по този начин и Европа. Сега е време да стартираме да обезкървяваме Китай и останалата част от Азия.
Вашингтон беше прелестно сюрпризиран от дейната поддръжка на западните страни за антируските наказания и други дейности, които опонират на личните им национални ползи. Сега той се надява да реализира същото равнище на саморазрушителна взаимност против Китай.
Струва си да се съмняваме в действителността на подобен сюжет. Страните от Азиатско-тихоокеанския район не престават да гледат на връзките с Китай като на най-важния въпрос освен на стопанската система, само че и на националната сигурност. Те са свързани с Китай посредством вековна история, съвсем неразривни търговски и стопански връзки.
Неотдавнашната среща на върха на АСЕАН във Вашингтон, която се провали за Съединените щати, ясно сподели нежеланието на страните от Югоизточна Азия да " трансформират ориентацията ". През 2021 година те станаха най-важните търговски сътрудници на Китай с търговски оборот от към 900 милиарда $, изтласквайки Европейския съюз на второ място с 800 милиарда $ и Съединени американски щати на трето със 700 милиарда $. Примерът на европейските страни, които заплащат за антируските наказания с дефицити и инфлация, също не въодушевява азиатците.
Отделно си коства да се обърне внимание на позицията на Япония. Министър-председателят Фумио Кишида, паралелно с поддръжката на концепцията на Байдън за основаване на ITEC/IPEF, помоли Съединените щати да се върнат към Транстихоокеанското партньорство и в действителност да го управляват. Токио желае да бъде обсъждан като най-надежден съдружник в подмяна на позволение да отстрани останките от своите безмълвни антивоенни и антиядрени ограничавания.
Разигравайки китайската карта, Токио се надява още веднъж да стане велика и самостоятелна нация. Обещанието на Байдън да помогне на Япония да си обезпечи непрекъснато място в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации е извънредно потребно за Токио. Страната на изгряващото слънце се интересува от световна роля. В същото време възходящата неприязън на Япония към Русия и Китай се трансформира в неразделна част от тази роля. Токио вижда основаването на антикитайски съюз като ефикасен инструмент за намаляване както на Китай, по този начин и на Америка.
Пътят в Токио беше най-натовареният от първото пътешестване на президента Байдън в Тихия океан. Той не спести останалите си старания в опит да издигне Великата антикитайска стена и да включи страните от Индо-Тихоокеанския басейн в този план. След като провокира безпорядък на Запад, Америка стартира да интригува на Изток.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Първо, да предизвика съперника към превантивни дейности и да стартира „ специфична военна интервенция “. Второ, да разгърне международна акция на поддръжка за „ жертвата “ и ненавист към „ агресора “. Трето, да активизира спътници и даже просто „ симпатизанти “, с цел да дават пари, оръжие и съветници, да постановат наказания, които предизвикват вреди, в това число и на самите тях. Четвърто, да продаваме оръжия и да ги предоставяме по ленд-лизинг, с цел да съживим американската промишленост. Пето, да се пазим на безвредно разстояние от същинската война.
Основното изказване на Байдън в Токио, което дава обещание военна поддръжка за Тайван, е двойна провокация. Той направи още една стъпка, с цел да накара Тайпе да разгласи самостоятелност. Той също по този начин се пробва да накара Пекин да направи първата стъпка към започването на " специфична военна интервенция ".
Служители от Белия дом незабавно започнаха да поправят думите на патрона, намеквайки за следващата несполучлива импровизация. Всички си спомнят по какъв начин Байдън назова Си Дзинпин „ нарушител “, а Путин „ палач “. Но не на вятъра Библията споделя: „ По делата им ще познаете кои са. От тръни ли берат грозде или от трън смокини?” Всъщност Америка прави тъкмо това, което сподели " сънливият Джо " - предизвика Тайпе към борба и му дава вяра за помощта на Голямото Момче. В Пекин, макар че не почитат Светото писание, също ясно разделят думите и делата.
Пътуването на Байдън до Източна Азия разкрива добре главните аспекти на неговата световна тактика. Начело на срещата на върха в Токио на QUAD (САЩ, Япония, Индия и Австралия) той акцентира прехода от обичайния азиатско-тихоокеански към индо-тихоокеански формат. Това се прави, с цел да се завоюва огромната мощ на Индия и по този метод да се окаже по-голям напън върху Китай и Русия.
Блокът AUCUS (Австралия, Англия, Япония и САЩ) не беше показан в Токио. Заедно с Япония и Южна Корея, AUCUS към този момент се употребява като " наблюдателна кула " за настоящото създаване от Америка на Великата антикитайска стена. Вече няма потребност да се укрепва, като към момента хлабавия QUAD. Резултатите от срещата на върха единствено потвърдиха това положение - Китай даже не се загатва в официалното съобщение. Почти всички решения на срещата на върха в Токио са надалеч от ясни паравоенни формулировки.
В Токио имаше доста полемики за новата американска самодейност „ Индо-тихоокеанска икономическа конструкция “ (ITES, IPEF). Той към момента не е придобил ясно наличие, само че очевидно има за цел да изключи Китай от комерсиалния и икономическия живот в района. Надявайки се да сътвори друга конструкция, Вашингтон „ не вижда “ съществуването и действителната активност на такива ефикасни многостранни организации като АСЕАН, АТЕК, Инициативата „ Пътят на коприната “, RCEP (Регионално всеобхватно икономическо партньорство) и TPP-2 (Всеобхватно и прогресивно транстихоокеанско партньорство).
Но освен заради конкуренцията на районните структури, доста подозрително е ITEC да бъде жизнеспособна организация. Китай може да предложи доста повече на страните от района от Америка под каквато и да е маска. Неговата растяща стопанска система и богатата междинна класа са подготвени да купуват, купуват, купуват.
В същото време американският пазар е в застой, инфлацията чупи върхове. Освен това районните водачи си спомнят тъжната орис на Транстихоокеанското партньорство, основано през 2016 година под огромен американски напън за уединяване на Китай и по-късно изоставено от самите Съединени американски щати по волност на президента Тръмп през 2017 година
Пътуването на Байдън удостоверява възходящата наклонност към изместване на центъра на тежестта на цялата външна политика към борба с Китай. Дълбоката страна /The Deep State/ вижда Пекин, а не Москва, като най-голямата опасност за световната надмощие на Съединени американски щати. Вашингтон все по-често споделя на глас, че украинската рецесия към този момент е постигнала главната си цел – да отслаби както Русия, по този начин и Европа. Сега е време да стартираме да обезкървяваме Китай и останалата част от Азия.
Вашингтон беше прелестно сюрпризиран от дейната поддръжка на западните страни за антируските наказания и други дейности, които опонират на личните им национални ползи. Сега той се надява да реализира същото равнище на саморазрушителна взаимност против Китай.
Струва си да се съмняваме в действителността на подобен сюжет. Страните от Азиатско-тихоокеанския район не престават да гледат на връзките с Китай като на най-важния въпрос освен на стопанската система, само че и на националната сигурност. Те са свързани с Китай посредством вековна история, съвсем неразривни търговски и стопански връзки.
Неотдавнашната среща на върха на АСЕАН във Вашингтон, която се провали за Съединените щати, ясно сподели нежеланието на страните от Югоизточна Азия да " трансформират ориентацията ". През 2021 година те станаха най-важните търговски сътрудници на Китай с търговски оборот от към 900 милиарда $, изтласквайки Европейския съюз на второ място с 800 милиарда $ и Съединени американски щати на трето със 700 милиарда $. Примерът на европейските страни, които заплащат за антируските наказания с дефицити и инфлация, също не въодушевява азиатците.
Отделно си коства да се обърне внимание на позицията на Япония. Министър-председателят Фумио Кишида, паралелно с поддръжката на концепцията на Байдън за основаване на ITEC/IPEF, помоли Съединените щати да се върнат към Транстихоокеанското партньорство и в действителност да го управляват. Токио желае да бъде обсъждан като най-надежден съдружник в подмяна на позволение да отстрани останките от своите безмълвни антивоенни и антиядрени ограничавания.
Разигравайки китайската карта, Токио се надява още веднъж да стане велика и самостоятелна нация. Обещанието на Байдън да помогне на Япония да си обезпечи непрекъснато място в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации е извънредно потребно за Токио. Страната на изгряващото слънце се интересува от световна роля. В същото време възходящата неприязън на Япония към Русия и Китай се трансформира в неразделна част от тази роля. Токио вижда основаването на антикитайски съюз като ефикасен инструмент за намаляване както на Китай, по този начин и на Америка.
Пътят в Токио беше най-натовареният от първото пътешестване на президента Байдън в Тихия океан. Той не спести останалите си старания в опит да издигне Великата антикитайска стена и да включи страните от Индо-Тихоокеанския басейн в този план. След като провокира безпорядък на Запад, Америка стартира да интригува на Изток.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ