Човекът, който разби сърцето ми, но не ме пречупи
Измина единствено седмица откогато реши, че повече не искаш да бъда част от живота ти. Забавно е, тъй като в миналото на мен ми трябваше тъкмо седмица, с цел да се влюбя в теб.
Когато се появи в живота ми, това не приличаше на това, за което си мечтае всяко момиче. Нямаше фойерверки, нямаше свещи, музика или цветя. Нямаше дори сантиментална атмосфера. Бяхме единствено аз и ти.
Не толкоз от дълго време ти завърши нашето взаимно „ странствуване “. Да, сърцето ми е разрушено. Аз имах вяра в нас и мислех, че ти също вярваш. Мислех, че имаме бъдеще, само че ти реши другояче.
Да, сърцето ми е разрушено. На куп бодливи и остри осколки. Чувствам се изгубена и вцепенена. Но не е това значимото. Оказа се, че не си ме пречупил. Счупи сърцето ми, само че не и волята ми към живота.
Да, болно ми е. И ще ми бъде болно още известно време, тъй като взе шест години от живота ми и ги изхвърли като артикул с изминал период. Ти избра различен път.
В последна сметка въпреки всичко желая да ти благодаря.
Ти ми даде шест чудесни години и това беше необикновено. Имаше доста неприятно, само че и доста хубаво. И не те ненавиждам – просто се надявам, че ще намериш тази, която по този начин обезверено ще искаш. Защото аз възнамерявам да направя същото.
Смятам да пребивавам този живот, който желая да пребивавам, а не който се пробвах да пребивавам, приспособявайки се към теб.
Затова би трябвало да ти благодаря за опита. Силна съм, тъй като зная, че всичко ще бъде наред. Известно време ще пострадвам, само че мисля, че няма да е дълго. И доста скоро ще оздравея, тъй като ти единствено разруши сърцето ми, само че не ме пречупи.
