Кой печели от войната в Украйна и какъв е българският интерес?
Измина повече от месец от войната в Украйна.
Война в цялостния смисъл на думата. С опустошения, жестокости, военни и цивилни жертви, милиони бежанци. Че Русия е агресор, потъпкващ интернационалното право, е безспорен факт. Възмущението на международната общност – също. Без да взе участие във войната, България към този момент търпи провали – обществото ни се раздели по линията „ за “ Украйна – „ за “ Русия. Партиите (включително в ръководещата коалиция) „ се обстрелват “ с обвинявания в русофилство и потвърждават, кой е по-голям душманин на Путин. Гонят се шпиони, дипломати, посланици. Сменят се имена на улици. Демократите, най-активни, желаят да подкрепим военно Украйна, като харижем „ негодното “ руско оръжие и ударим тиранина в сърцето. Също да прекратим всевъзможни газови доставки и зависимости, отговорни за което са до момента управлявалите „ путинофили “. Други пък, с искания за български националисти, гордо развяват знамето на Руската федерация в центъра на София, сгрявано от „ тулския самовар “ на „ Драган Цанков “ 38 (вече не знам дали адресът е същият).
А истината девалвира! Всеки, който у нас дръзне да изкаже мнение, друго от интернационалния видеообмен, към този момент е жигосан като зложелател на демокрацията, трол и подлога на Москва.
Майданът в Киев от 2013-2014 година донесе дълго чаканата народна власт в Украйна. Не че Янукович не беше законно определен. Както нормално се случва, зложелателите на глобализма заподозряха дългата ръка на Сорос и високопоставени американски политици. „ Демократизирането “ на Украйна не мина без опити за налагане на украинската национална еднаквост над хора, които дори Сталин не съумя да „ осъзнае “. Последва ограничение на правата на малцинствата посредством промени в просветителната, културната и административната системи. Целта „ да се ударят братята руси “ обаче засегна и унгарците, румънците и българите, живеещи от епохи по тези земи. И в случай че националните страни на последните три малцинства реагираха по европейски, с политически средства, Руския реагира с военни. След референдум Крим разгласи присъединението си към Руската федерация, а Донецк и Луганск отхвърлиха да се подчиняват на Киев, с всичките произтекли от това последствия.
Имаше ли избор Путин?
Силната поддръжка на НАТО за новата украинска власт (и при Порошенко и при Зеленски) и поръчката на Украйна за участие в Алианса безусловно значи съюзнически ракети да бъдат ситуирани под прозорците на Москва. Поставен пред сходна вероятност съветският президент няма избор. Това го кара да работи ва банк. Съчетанието на обичайно високото доверие на съветския народ към Путин, историческата аргументация, че Украйна е небивалица на болшевишкия водач Ленин, а украинските „ бандеровци “ са съдружник на нацистите в Отечествената война, медийната агитация и натовската опасност дават ясна картина каква е психическата настройка на съветския народ и ръководещите кръгове.
Съединени американски щати неведнъж сигнализираха, че следва съветска офанзива. Повечето не имаха вяра. ЦРУ-информацията се оказа точна. Войната, каквато и интервенция да я назовават, си е война. Америка поддържа „ безусловно “ Украйна. Само че в поддръжката си, учудващо за мнозина, Съединени американски щати нито един път не насочиха обръщение за мир и преустановяване на огъня. Напротив, всекидневно ни засипват с апели, насърчаващи въоръжената опозиция, прекъсването на агресора, оказването на военна помощ на нападнатата страна и нови наказания за Русия. Е, в Америка тематиката за украинската покруса и почтените жертви беше изместена от холивудския пестник сред двама афроамериканци, освен това провокиран от вербалното принуждение над жена. Въпрос на полезности.
Какво в действителност целят Щатите и не падна ли Путин в авансово заложения му капан?
Западните общества от епохи са приучавани, че Русия е „ тъмница за народите “, а в годините на „ студената война “ – „ империя на злото “. В немалка степен американската попкултура укрепва този конфронтация. Както предвидиха щатски анализатори и футоролози, бъдещите войни ще са войни за запаси. Очакващи ресурсните проблеми (а към този момент и изпитващи последствията от това) Съединени американски щати се насочиха към преодоляване на основни източници на енергийни запаси. Нашето потомство помни войните в Персийския залив, а в по-ново време така наречен „ Арабска пролет “. Войните за народна власт са единствено там, където има нефт. Същевременно войни в Саудитска Арабия и Емирствата няма. Тамошните управляващи са изтъкани от народна власт. Съединени американски щати изтласква Русия по всички фронтове. Пропагандата упреква всички инакомислещите, че са путинисти. Ситуацията доста припомня времето на маккартизма през 50-те години, несъмнено от американския публицист Артър Милър като „ лов на вещици “. Никой не търси истината. Жертва е съветската просвета, която сред прочее постоянно е била опозиционна на формалната власт.
Какво ще завоюва Русия?
Притиснат в ъгъла, Путин беше заставен да работи. Не знаем какви са предварителните му упования. Дали е разчитал на „ блицкриг “, с който властта в Украйна да се срине, или, подведен от личната си агитация, е разчитал украинските градове да го одобряват като избавител? Както и да приключи войната, Путин ще се прогласи за избавител. Най-вероятно ще затвърди статута на Крим, ще овладее Донбас, а като бонус ще придобие още нещо и в северното Черноморие. Опитът да се опълчи на разширението на НАТО може и да успее. Отслабена Украйна, още повече подписала контракт за неутралитет, евентуално ще е сигнал и за другите някогашни руски републики, в частност Грузия.
В геополитически проект, на път е да се оформят нови стопански, а вероятно и военни доближавания сред Русия, Китай и Индия. Историята, колкото и да е отричана, би трябвало да се чете. Загубила Кримската война (1853-1856) и изтласкана от европейските каузи, Русия се обръща на Изток, с цел да се върне още веднъж в Европа при започване на XX век и да стане международна мощ, която ще диктува разпоредбите. От друга страна флиртът на Путин с ислямските страни – Иран, Турция, Сирия, може да начертае нови линии на международно опълчване. Във всички случаи обаче Русия за десетилетия ще бъде изтласкана като фактор в европейската политика и стопанска система.
Какво печели Америка?
Печели изтощение на Русия – военно и икономически; изтласкването ѝ от газовите доставки, в това число спрения към този момент „ Северен поток “; изчегъртване на всичко съветско в региона на стопанската система, спорта, културата, литературата, изкуството. Съдейки по дейностите, последвали началото на спора, за западната агитация всичко съветско е равно на Путин. Очакването е за дълги години Русия да бъде отстранена като съперник. Щатите ще доставят енергийни запаси на Европа. Срещу долари. След войната Украйна би трябвало да бъде възстановявана. От Съединени американски щати несъмнено. Колкото по-разрушена, толкоз по-добре. Призивите към натовските източноевропейски страни да подаряват на Украйна добитото от времето на Съюз на съветските социалистически републики оръжие, което да заменят със съюзническо (естествено не безплатно) е нов подтик за военната промишленост на Съединени американски щати. Очаквайте скоро НАТО да предложи нарастване на военните бюджети на страните членки за закупуването на ново въоръжение, наложително съвместимо със силите на Алианса. Това води до още по-голяма милитаризация и още по-непреодолими разграничителни линии.
Америка печели и една от огромните идеологически борби – опълчване и отделяне на околните по просвета и дух нации от въображаемата съветската орбита.
Големият губещ е Европа!?
Зад апелите за диверсификация и преустановяване на енергийната взаимозависимост от Русия Европа ще се наложи да купува по-скъп полутечен газ, снабдител на какъвто ще са американски компании. Съчетанието на горното с безумната „ Зелена договорка “ в бъдеще ще изправи жителите на Европейски Съюз пред непостижими енергийни разноски.
Европа губи суверенитет. Настаняват се нови американски военни контингенти, усилват се военните разноски. Ще се купува въоръжение за милиарди долари, главният производител на което е ясно кой. Все по-трудно ще се вземат независими геополитически решения. Европа става все по-зависима.
Войната носи и други проблеми за Европейския континент, които изключително мощно ще обиден България. Проблемът с бежанците – към този момент върви интернет агитация – „ за украинци може, за араби не може “. На фона на засилващата се миграционна вълна от Афганистан ние ще сме сложени в мъчно състояние да отстояваме досегашната си политика на въздържане на незаконната миграция.
Отслабва позицията ни за Македония, защото НАТО (респективно ЕС) желае сериозен тил в Югоизточна Европа. Действащото българско „ несъгласие “ е спънка за тези проекти. Натискът се ускорява, а настоящето българско държавно управление не се слави с високи равнища на сензитивност към непознатите зависимости. Съпоставени с другите ръководещи партии, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ наподобяват същински патриоти.
Всъщност кой губи и кой печели от войната в Украйна занапред ще разбираме. Явно Съединени американски щати, притиснати от повишаването на икономическата мощност на Китай и очертаващата се загуба на международното водачество по Брутният вътрешен продукт, ще се стреми към основаването на районни и световни рецесии, които да задържат затъващата стопанска система над водата. Трябва да привикваме и да се подготвим за нови провокации. Като цивилизовани хора няма по какъв начин да не съчувстваме на страдащите и прокудените. И го вършим. България приюти над 50 хиляди жители на Украйна (голяма част от тях са етнически българи), потърпевши от войната, за които отделя съществени средства. Трябва да сме наясно, че като член на НАТО и Европейски Съюз България към този момент е част от спора. За това и демонстрираме взаимност и участваме в глобите. Но не би трябвало да забравяме, че ние, българите, живеем в този район повече от 1300 години. Щем или не щем, ще живеем тук и в бъдеще. С тези страни и нации. За нас най-съществен е българският интерес. Не слагачеството за дружеско потупване по рамото, а непоклатимост, предвидимост и недопускане войната да стигне до границите на нашата Родина. Това е българският интерес.
създател: – историк, член на националното управление на Вътрешна македонска революционна организация, ръководител на партията за област Враца
Война в цялостния смисъл на думата. С опустошения, жестокости, военни и цивилни жертви, милиони бежанци. Че Русия е агресор, потъпкващ интернационалното право, е безспорен факт. Възмущението на международната общност – също. Без да взе участие във войната, България към този момент търпи провали – обществото ни се раздели по линията „ за “ Украйна – „ за “ Русия. Партиите (включително в ръководещата коалиция) „ се обстрелват “ с обвинявания в русофилство и потвърждават, кой е по-голям душманин на Путин. Гонят се шпиони, дипломати, посланици. Сменят се имена на улици. Демократите, най-активни, желаят да подкрепим военно Украйна, като харижем „ негодното “ руско оръжие и ударим тиранина в сърцето. Също да прекратим всевъзможни газови доставки и зависимости, отговорни за което са до момента управлявалите „ путинофили “. Други пък, с искания за български националисти, гордо развяват знамето на Руската федерация в центъра на София, сгрявано от „ тулския самовар “ на „ Драган Цанков “ 38 (вече не знам дали адресът е същият).
А истината девалвира! Всеки, който у нас дръзне да изкаже мнение, друго от интернационалния видеообмен, към този момент е жигосан като зложелател на демокрацията, трол и подлога на Москва.
Майданът в Киев от 2013-2014 година донесе дълго чаканата народна власт в Украйна. Не че Янукович не беше законно определен. Както нормално се случва, зложелателите на глобализма заподозряха дългата ръка на Сорос и високопоставени американски политици. „ Демократизирането “ на Украйна не мина без опити за налагане на украинската национална еднаквост над хора, които дори Сталин не съумя да „ осъзнае “. Последва ограничение на правата на малцинствата посредством промени в просветителната, културната и административната системи. Целта „ да се ударят братята руси “ обаче засегна и унгарците, румънците и българите, живеещи от епохи по тези земи. И в случай че националните страни на последните три малцинства реагираха по европейски, с политически средства, Руския реагира с военни. След референдум Крим разгласи присъединението си към Руската федерация, а Донецк и Луганск отхвърлиха да се подчиняват на Киев, с всичките произтекли от това последствия.
Имаше ли избор Путин?
Силната поддръжка на НАТО за новата украинска власт (и при Порошенко и при Зеленски) и поръчката на Украйна за участие в Алианса безусловно значи съюзнически ракети да бъдат ситуирани под прозорците на Москва. Поставен пред сходна вероятност съветският президент няма избор. Това го кара да работи ва банк. Съчетанието на обичайно високото доверие на съветския народ към Путин, историческата аргументация, че Украйна е небивалица на болшевишкия водач Ленин, а украинските „ бандеровци “ са съдружник на нацистите в Отечествената война, медийната агитация и натовската опасност дават ясна картина каква е психическата настройка на съветския народ и ръководещите кръгове.
Съединени американски щати неведнъж сигнализираха, че следва съветска офанзива. Повечето не имаха вяра. ЦРУ-информацията се оказа точна. Войната, каквато и интервенция да я назовават, си е война. Америка поддържа „ безусловно “ Украйна. Само че в поддръжката си, учудващо за мнозина, Съединени американски щати нито един път не насочиха обръщение за мир и преустановяване на огъня. Напротив, всекидневно ни засипват с апели, насърчаващи въоръжената опозиция, прекъсването на агресора, оказването на военна помощ на нападнатата страна и нови наказания за Русия. Е, в Америка тематиката за украинската покруса и почтените жертви беше изместена от холивудския пестник сред двама афроамериканци, освен това провокиран от вербалното принуждение над жена. Въпрос на полезности.
Какво в действителност целят Щатите и не падна ли Путин в авансово заложения му капан?
Западните общества от епохи са приучавани, че Русия е „ тъмница за народите “, а в годините на „ студената война “ – „ империя на злото “. В немалка степен американската попкултура укрепва този конфронтация. Както предвидиха щатски анализатори и футоролози, бъдещите войни ще са войни за запаси. Очакващи ресурсните проблеми (а към този момент и изпитващи последствията от това) Съединени американски щати се насочиха към преодоляване на основни източници на енергийни запаси. Нашето потомство помни войните в Персийския залив, а в по-ново време така наречен „ Арабска пролет “. Войните за народна власт са единствено там, където има нефт. Същевременно войни в Саудитска Арабия и Емирствата няма. Тамошните управляващи са изтъкани от народна власт. Съединени американски щати изтласква Русия по всички фронтове. Пропагандата упреква всички инакомислещите, че са путинисти. Ситуацията доста припомня времето на маккартизма през 50-те години, несъмнено от американския публицист Артър Милър като „ лов на вещици “. Никой не търси истината. Жертва е съветската просвета, която сред прочее постоянно е била опозиционна на формалната власт.
Какво ще завоюва Русия?
Притиснат в ъгъла, Путин беше заставен да работи. Не знаем какви са предварителните му упования. Дали е разчитал на „ блицкриг “, с който властта в Украйна да се срине, или, подведен от личната си агитация, е разчитал украинските градове да го одобряват като избавител? Както и да приключи войната, Путин ще се прогласи за избавител. Най-вероятно ще затвърди статута на Крим, ще овладее Донбас, а като бонус ще придобие още нещо и в северното Черноморие. Опитът да се опълчи на разширението на НАТО може и да успее. Отслабена Украйна, още повече подписала контракт за неутралитет, евентуално ще е сигнал и за другите някогашни руски републики, в частност Грузия.
В геополитически проект, на път е да се оформят нови стопански, а вероятно и военни доближавания сред Русия, Китай и Индия. Историята, колкото и да е отричана, би трябвало да се чете. Загубила Кримската война (1853-1856) и изтласкана от европейските каузи, Русия се обръща на Изток, с цел да се върне още веднъж в Европа при започване на XX век и да стане международна мощ, която ще диктува разпоредбите. От друга страна флиртът на Путин с ислямските страни – Иран, Турция, Сирия, може да начертае нови линии на международно опълчване. Във всички случаи обаче Русия за десетилетия ще бъде изтласкана като фактор в европейската политика и стопанска система.
Какво печели Америка?
Печели изтощение на Русия – военно и икономически; изтласкването ѝ от газовите доставки, в това число спрения към този момент „ Северен поток “; изчегъртване на всичко съветско в региона на стопанската система, спорта, културата, литературата, изкуството. Съдейки по дейностите, последвали началото на спора, за западната агитация всичко съветско е равно на Путин. Очакването е за дълги години Русия да бъде отстранена като съперник. Щатите ще доставят енергийни запаси на Европа. Срещу долари. След войната Украйна би трябвало да бъде възстановявана. От Съединени американски щати несъмнено. Колкото по-разрушена, толкоз по-добре. Призивите към натовските източноевропейски страни да подаряват на Украйна добитото от времето на Съюз на съветските социалистически републики оръжие, което да заменят със съюзническо (естествено не безплатно) е нов подтик за военната промишленост на Съединени американски щати. Очаквайте скоро НАТО да предложи нарастване на военните бюджети на страните членки за закупуването на ново въоръжение, наложително съвместимо със силите на Алианса. Това води до още по-голяма милитаризация и още по-непреодолими разграничителни линии.
Америка печели и една от огромните идеологически борби – опълчване и отделяне на околните по просвета и дух нации от въображаемата съветската орбита.
Големият губещ е Европа!?
Зад апелите за диверсификация и преустановяване на енергийната взаимозависимост от Русия Европа ще се наложи да купува по-скъп полутечен газ, снабдител на какъвто ще са американски компании. Съчетанието на горното с безумната „ Зелена договорка “ в бъдеще ще изправи жителите на Европейски Съюз пред непостижими енергийни разноски.
Европа губи суверенитет. Настаняват се нови американски военни контингенти, усилват се военните разноски. Ще се купува въоръжение за милиарди долари, главният производител на което е ясно кой. Все по-трудно ще се вземат независими геополитически решения. Европа става все по-зависима.
Войната носи и други проблеми за Европейския континент, които изключително мощно ще обиден България. Проблемът с бежанците – към този момент върви интернет агитация – „ за украинци може, за араби не може “. На фона на засилващата се миграционна вълна от Афганистан ние ще сме сложени в мъчно състояние да отстояваме досегашната си политика на въздържане на незаконната миграция.
Отслабва позицията ни за Македония, защото НАТО (респективно ЕС) желае сериозен тил в Югоизточна Европа. Действащото българско „ несъгласие “ е спънка за тези проекти. Натискът се ускорява, а настоящето българско държавно управление не се слави с високи равнища на сензитивност към непознатите зависимости. Съпоставени с другите ръководещи партии, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ наподобяват същински патриоти.
Всъщност кой губи и кой печели от войната в Украйна занапред ще разбираме. Явно Съединени американски щати, притиснати от повишаването на икономическата мощност на Китай и очертаващата се загуба на международното водачество по Брутният вътрешен продукт, ще се стреми към основаването на районни и световни рецесии, които да задържат затъващата стопанска система над водата. Трябва да привикваме и да се подготвим за нови провокации. Като цивилизовани хора няма по какъв начин да не съчувстваме на страдащите и прокудените. И го вършим. България приюти над 50 хиляди жители на Украйна (голяма част от тях са етнически българи), потърпевши от войната, за които отделя съществени средства. Трябва да сме наясно, че като член на НАТО и Европейски Съюз България към този момент е част от спора. За това и демонстрираме взаимност и участваме в глобите. Но не би трябвало да забравяме, че ние, българите, живеем в този район повече от 1300 години. Щем или не щем, ще живеем тук и в бъдеще. С тези страни и нации. За нас най-съществен е българският интерес. Не слагачеството за дружеско потупване по рамото, а непоклатимост, предвидимост и недопускане войната да стигне до границите на нашата Родина. Това е българският интерес.
създател: – историк, член на националното управление на Вътрешна македонска революционна организация, ръководител на партията за област Враца
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ