)
И все още няма мир. Защото мирът никога не е бил целта
Измина съвсем цяла една година, откогато написах: „ Това е остаряла и станала прекомерно транспарантна с времето тактичност – когато си във военно състояние, всеки, който си разреши да те подлага на критика (прав или не), го обявяваш за колаборационист и го плюеш, че не е родолюбец и че работи за врага “.
…
Още тогава желаех да кажа, че хората неверно си показват спора като конфликт сред палестинци и израелци. Защото палестинците и израелците – както всички хора по света – желаят просто да си живеят живота спокойно и безшумно. Не това са двете „ страни “.
Двете страни са: от едната – Хамас и Нетаняху; а от другата – елементарните хора от Палестина и Израел. ТОВА са страните.
…
Измина съвсем цяла една година, откогато писах за фарса, който има наглостта да се назовава кротичък развой в спора сред Израел и Палестина.
През тази година десетки хиляди нови цивилни бяха заровени, Газа се трансформира в гробище, а думата „ филантропичен “ бе употребена толкоз безсмислено в брифингите на военните, че към този момент звучи като ирония.
Но нищо фундаментално не се е трансформирало, тъй като мирът в никакъв случай не е бил част от проекта. Не и за Нетаняху, чиято власт се крепи на боязън и отломки. Не и за Хамас, които се хранят от кръвопролития и обезсърчение.
Това не е религиозна война. Вече даже не е и териториална. Това е война по поддръжка – поддръжка на политически кариери, военни контракти, изборна нервност и световно разпръскване.
Всеки изстрелян снаряд, всяко заровено дете, всяко нарушено помирение, всичко подхранва една и съща остаряла машина. А единственото нещо по-евтино от оръжията, които се пускат от небето, е цената, която се придава на човешкия живот, изключително когато този живот се окаже палестински.
Но това, което последва, не беше правораздаване, а възмездие, облечено в политика. Нетаняху стартира акция с такава грубост, че цели квартали изчезнаха за една нощ. Бомбардирани лечебни заведения. Убити публицисти. Хуманитарни конвои превърнати в цели. А интернационалният отговор? Трагична комбинация от безмълвие, „ дълбока угриженост “ и дипломатически акробатики.
Да сме наясно: Хамас не съставлява всички палестинци, както и Нетаняху не съставлява всички израелци.
Но и двата лагера настояват, че приказват от името на народа си, до момента в който го хвърлят в пламъците. Единият (Хамас) изстрелва ракети зад гърбовете на цивилни и ги употребява същите тия цивилни като жив щит. Другият (Нетаняху) срутва градове и назовава това самоотбрана. А сред тях са милиони хора, които просто желаят да се разсънят заран, без да се чудят дали ще доживеят до обяд.
А в същото време Нетаняху се държи за властта по този начин, като че ли е алергичен към отговорност. Обвиненията в корупция? Все още си съществуват. Масовите митинги в Израел? Пренебрегнати. Крайнодясно държавно управление, което скрито мечтае за анексия и наложително изселване? Рутинна процедура.
Той желае безконечна война, тъй като до момента в който има война, няма избори. Няма развой. Няма последствия. Само непрекъсната рецесия – обичаната му политическа атмосфера.
А Хамас? Хамас вирее измежду руини.
Колкото по-зле става, толкоз повече власт натрупат. Не желаят възобновяване. Искат страдалчество и фрагменти за агитация. Те не ръководят, а извършват някакъв апокалипсис пред камерите с добре подплатен финансов аспект (за техния си стеснен кръг). А нещастието е, че хората, хванати в капан в Газа – същинските хора, майките, децата, медиците – нямат никакъв глас. Те са просто статистика, чакаща да бъде актуализирана в следващия видео-файл на клането.
Световни водачи не престават да приканват „ двете страни към въздържаност “, сякаш сдържаността въобще в миналото е била на масата. Анализатори не престават да се държат, като че ли следят футболен мач, измервайки резултата по брой на труповете и разрушенията. А обществените мрежи са все по този начин овъртолени в нервност от хаштагове – всеки по-шумен от предходния, всеки изцяло безпомощен да спре идната ракета.
Светът се раздели на две: про-Палестина и про-Израел; и реши, че всичко е единствено черно-бяло и че ЗАДЪЛЖИТЕЛНО би трябвало сляпо да подкрепяш една от двете страни, без значение от нищо. Ако поддържат палестинците, се насилват да поддържат и Хамас и си затварят очите за жестокостите им; както и от другата страна се насилват да харесват Нетаняху и си затварят очите за неговите жестокости. Всички, викащи против Хамас, се вършат, че Нетаняху не убива деца в Газа. Но и всички викащи против Израел, се вършат, че Хамас не обезглавява израелски бебета.
Но…
Ще има ново помирение. После нов въздушен удар. После ново заравяне.
Но дано не се преструваме, че не знаем истината. Няма кротичък развой. Има единствено „ развой “ и той няма нищо общо с мира.
Отново ще се самоцитирам: „ Малко преди да се случи чудовищната офанзива на 7 октомври, мирът бе почнал по-трайно да се настанява в Газа и даже Нетаняху нямаше към този момент мотиви да бъде краен, да нарушава свободата на палестинците или да затваря Газа. Дори в противен случай – имаше ужасно доста мюсюлмани с документи за работа в Израел и свободно предвижване. Имаше подписан контракт за облагородяване на инфраструктурата за над милиард $. Имаше доближаване на позициите. И тогава терористите от Хамас сложиха завършек на всичко и върнаха района десетилетия обратно.
За тях войната е бизнес. За тях също е значимо да има военно състояние, тъй като то циментира властта им.
Ако някой си мисли, че Израел е по-голям зложелател за палестинците от Хамас, значи не внимава задоволително. Това, което Хамас предизвиква на палестинците, Израел не се и приближава даже по равнище на унищожителност. То е нещо като това, което Сталин причиняваше на личния си народ.
Когато палестинците желаят да се изтеглят, с цел да се спасят, когато Израел им дава кулоар за евакуация и ги предизвестява да бягат, Хамас са тези, които ги стопират и пращат там, където падат бомбите – с цел да може след това да употребяват труповете им за на ниска цена интернационален ПР.
[…]
Ето какво написа „ Дойче веле “: „ През уикенда шестима израелски заложници бяха открити мъртви в Газа. Това провокира яд и митинги в Израел, където в понеделник беше проведена и стачка. Протестиращите израелци месеци наред упрекват Бенямин Нетаняху, че попречва сключване на помирение с Хамас и по този метод излага на от ден на ден риск заложниците, които още се намират на територията на анклава “ “.
________________
Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.
