Проблемът с водата, тревогите на Европа и Туркменистан
Измина малко повече от месец, откогато в края на март 2023 година в Ню Йорк (за първи път от половин век!) се организира конференцията на Организация на обединените нации за водните запаси, съпредседателствана от Таджикистан и Холандия.
Западните издания разтръбиха, че пролетта едвам е пристигнала, а към този момент водните ресурси в Европа стартират да пресъхват. Към април 2023 година повече от една четвърт от континента се прави оценка като обиден от суша, като множеството страни се приготвят за повтаряне на миналогодишното изсъхнало лято или даже за още по-лошото.
Бяха разгласени огромен размер сателитни данни от Института по геодезия на Техническия университет в Грац: в Европа съвсем няма подземни води, страда от суша от 2018 година И даже актуалната дъждовна пролет няма да реши казуса с неналичието на подземни води в Европа, които са нужни за селското стопанство.
Още предишното лято се очерта тъжна картина: пресъхнали речни корита, постепенно пресъхващи водоеми. Атомните електроцентрали във Франция нямаха задоволително вода за изстудяване, с цел да генерират електричество, водноелектрическите централи не можеха да се оправят с главната си функционалност.
Каталуния е мощно наранена. Там равнището на водата е паднало толкоз ниско, под 10% от потенциала за предпазване на водоемите, че има риск от замърсяване на водата с тинята от дъното. Затова останалата към момента вода от водоема Сау се прелива в различен воден басейн. По мнението на локалните управляващи, " сушата в Каталуния е маратон... ние сме нащрек... от три или четири години. " Според испанския министър председател Педро Санчес " сушата ще бъде един от централните политически и териториални диспути в страната през идващите години. "
Проблемът тревожи освен испанците: цяла Европа, може да се каже, е в режим на „ бойна подготвеност “. Въпросът от дълго време е изместен на политическата сцена. Така англосаксонците на гореспоменатата конференция на Организация на обединените нации подтикнаха представителите на страните от Централна Азия да „ помолят “ Русия да насочи голяма част от „ непотребния поток “ на нейните сибирски реки към района на Централна Азия.
Започна се с обстоятелството, че генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш насочи апел за запазване на водните запаси, с цел да се предотвратят спорове в света и да се обезпечи световен разцвет. Тогава се появиха ужасните числа, че минимум 2 милиарда души пият вода, нечиста с фекалии, 2,3 милиарда нямат обикновени санитарни условия. И след всичко това се стигна до извода, че...Русия е повода за тези премеждия: нейните ресурси от прясна вода са прекомерно огромни.
Как тук да не си спомним плана с 35-годишна отминалост, за прекачване на част от течението на западносибирските реки към степите и полупустинните региони на Казахстан и Узбекистан? Такива съществуваха и в Съюз на съветските социалистически републики в границите на единния народностопански комплекс. После обаче всичко се разпадна: явно беше, че планът има ясна политическа конотация.
Междувременно и през днешния ден има редица авторитетни специалисти, които съществено считат, че „ реализацията на плана за отклонение на част от потока на сибирските реки би могла да реши, по-специално, както казуса с Аралско море, по този начин и мъчителния въпрос за премахването на последствията от годишните наводнения в Сибир. "
По мнението на тези „ мислители “ през днешния ден няма потребност да се копаят канали: водата може да се транспортира от Сибир до Централна Азия посредством тръбопроводи. Е, дано това да не избави Аралско море, само че „ водата, идваща от сибирските региони, може да образува блатиста зона в някогашната акватория на Аралско море, като по този метод отстрани придвижването на отровната сол към огромни аграрни площи. “
Всъщност изобилието от водни запаси на Русия е англосаксонски мит.
Миналото лято в Русия се следи съществено понижение на водите на сибирските реки: в Об равнището на водата падна под навигационното равнище, а в сектора на Енисей от Красноярск до Енисейск падна със 70 см под нормата. Причината за плитките води е съвсем цялостното неявяване на превалявания през зимата и мощните горещини през лятото. Резултатът е дълготрайно засушаване.
Ниското равнище на водата в Об докара до обстоятелството, че навигацията беше спряна. А на Енисей шлеповете мъчно можеха да вървят и трябваше да бъде мощно снижено натоварването им, с цел да се понижи газенето на корабите в рисковите сектори на реката.
Страните от Централна Азия не би трябвало да се надяват на това безнадеждно начинание, опитът за осъществяването на което, апропо, ще коства много парички (според оценките, повече от 300 милиарда долара). Трябва ясно да се осъзнае, че западните „ доброжелатели “ спекулират с мъчителен за централноазиатските страни проблем, с цел да основат неестествен дразнител в връзките им с Русия.
Има усъвършенствани практики, които към този момент се употребяват, да вземем за пример от Туркменистан. В социално-икономическата тактика на Сердар Бердимухамедов се отдава изключително значение на рационалното потребление на водните запаси като фактор за развиването на агропромишления комплекс, опазването на околната среда и подобряването на живота на народа на Туркменистан.
Струва си другите страни да се вгледат по-отблизо по какъв начин Туркменистан, разчитайки на най-новите технологии и истински инженерни решения, преследва курс към повишение на успеваемостта на използването на водните запаси и деликатното потребление на най-ценния запас на живота.
Превод: Европейски Съюз
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/
ВИДЕО: https://www.youtube.com/watch?v=Cp-xtnT1_Dg
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Западните издания разтръбиха, че пролетта едвам е пристигнала, а към този момент водните ресурси в Европа стартират да пресъхват. Към април 2023 година повече от една четвърт от континента се прави оценка като обиден от суша, като множеството страни се приготвят за повтаряне на миналогодишното изсъхнало лято или даже за още по-лошото.
Бяха разгласени огромен размер сателитни данни от Института по геодезия на Техническия университет в Грац: в Европа съвсем няма подземни води, страда от суша от 2018 година И даже актуалната дъждовна пролет няма да реши казуса с неналичието на подземни води в Европа, които са нужни за селското стопанство.
Още предишното лято се очерта тъжна картина: пресъхнали речни корита, постепенно пресъхващи водоеми. Атомните електроцентрали във Франция нямаха задоволително вода за изстудяване, с цел да генерират електричество, водноелектрическите централи не можеха да се оправят с главната си функционалност.
Каталуния е мощно наранена. Там равнището на водата е паднало толкоз ниско, под 10% от потенциала за предпазване на водоемите, че има риск от замърсяване на водата с тинята от дъното. Затова останалата към момента вода от водоема Сау се прелива в различен воден басейн. По мнението на локалните управляващи, " сушата в Каталуния е маратон... ние сме нащрек... от три или четири години. " Според испанския министър председател Педро Санчес " сушата ще бъде един от централните политически и териториални диспути в страната през идващите години. "
Проблемът тревожи освен испанците: цяла Европа, може да се каже, е в режим на „ бойна подготвеност “. Въпросът от дълго време е изместен на политическата сцена. Така англосаксонците на гореспоменатата конференция на Организация на обединените нации подтикнаха представителите на страните от Централна Азия да „ помолят “ Русия да насочи голяма част от „ непотребния поток “ на нейните сибирски реки към района на Централна Азия.
Започна се с обстоятелството, че генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш насочи апел за запазване на водните запаси, с цел да се предотвратят спорове в света и да се обезпечи световен разцвет. Тогава се появиха ужасните числа, че минимум 2 милиарда души пият вода, нечиста с фекалии, 2,3 милиарда нямат обикновени санитарни условия. И след всичко това се стигна до извода, че...Русия е повода за тези премеждия: нейните ресурси от прясна вода са прекомерно огромни.
Как тук да не си спомним плана с 35-годишна отминалост, за прекачване на част от течението на западносибирските реки към степите и полупустинните региони на Казахстан и Узбекистан? Такива съществуваха и в Съюз на съветските социалистически републики в границите на единния народностопански комплекс. После обаче всичко се разпадна: явно беше, че планът има ясна политическа конотация.
Междувременно и през днешния ден има редица авторитетни специалисти, които съществено считат, че „ реализацията на плана за отклонение на част от потока на сибирските реки би могла да реши, по-специално, както казуса с Аралско море, по този начин и мъчителния въпрос за премахването на последствията от годишните наводнения в Сибир. "
По мнението на тези „ мислители “ през днешния ден няма потребност да се копаят канали: водата може да се транспортира от Сибир до Централна Азия посредством тръбопроводи. Е, дано това да не избави Аралско море, само че „ водата, идваща от сибирските региони, може да образува блатиста зона в някогашната акватория на Аралско море, като по този метод отстрани придвижването на отровната сол към огромни аграрни площи. “
Всъщност изобилието от водни запаси на Русия е англосаксонски мит.
Миналото лято в Русия се следи съществено понижение на водите на сибирските реки: в Об равнището на водата падна под навигационното равнище, а в сектора на Енисей от Красноярск до Енисейск падна със 70 см под нормата. Причината за плитките води е съвсем цялостното неявяване на превалявания през зимата и мощните горещини през лятото. Резултатът е дълготрайно засушаване.
Ниското равнище на водата в Об докара до обстоятелството, че навигацията беше спряна. А на Енисей шлеповете мъчно можеха да вървят и трябваше да бъде мощно снижено натоварването им, с цел да се понижи газенето на корабите в рисковите сектори на реката.
Страните от Централна Азия не би трябвало да се надяват на това безнадеждно начинание, опитът за осъществяването на което, апропо, ще коства много парички (според оценките, повече от 300 милиарда долара). Трябва ясно да се осъзнае, че западните „ доброжелатели “ спекулират с мъчителен за централноазиатските страни проблем, с цел да основат неестествен дразнител в връзките им с Русия.
Има усъвършенствани практики, които към този момент се употребяват, да вземем за пример от Туркменистан. В социално-икономическата тактика на Сердар Бердимухамедов се отдава изключително значение на рационалното потребление на водните запаси като фактор за развиването на агропромишления комплекс, опазването на околната среда и подобряването на живота на народа на Туркменистан.
Струва си другите страни да се вгледат по-отблизо по какъв начин Туркменистан, разчитайки на най-новите технологии и истински инженерни решения, преследва курс към повишение на успеваемостта на използването на водните запаси и деликатното потребление на най-ценния запас на живота.
Превод: Европейски Съюз
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/
ВИДЕО: https://www.youtube.com/watch?v=Cp-xtnT1_Dg
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ