Измина една година от смъртта на Диего Марадона, за който

Измина една година от гибелта на Диего Марадона, за който доста естети и почитатели са единомислещи, че е най-големият футболист в историята и не може да дели с никой футболния престол. С богатото футболно завещание, което остави, с харизмата и величието си, Марадона се трансформира в неповторима международна звезда.
Безспорно Христо Стоичков е българинът, който е бил най-близко до Диего Марадона. Вторият е братът на Ицо – Цанко Стоичков.Специално за Цанко Стоичков разкрива моменти на ентусиазъм от срещите си с Дон Диего, от които всеки може да придобие визия за качествата на гениалния аржентинец и като човек.
Цанко, по кое време започнахте да симпатизирате на Марадона?

Захласнах се по него на международното през 1986 година, когато самичък направи Аржентина международен първенец. Бях едвам на 7 години, само че не отлепях очи от тв приемника, до момента в който го гледах. Впоследствие следях изявите му и в Италия и моята детска фантазия беше да се срещна с него. Благодарение на брат ми тя се реализира.

Как се запознахте с Диего и какво си спомняте от първата среща?

Запозна ни брат ми в Барселона. Казах на Диего, че го обичам и ще го обичам цялостен живот, и се разплаках. Той също се просълзи.

Колко пъти сте били дружно?

Три пъти, само че за по няколко дни. Първият път в Барселона, след това в Севиля, а третият път е загадка. Тогава и брат ми участва, и избирам да го запазя за себе си.

Какъв човек беше Диего?

Въпреки известността си, извънредно земен и сърдечен. Такъв пич, подобен властник няма да се роди. Най-важно беше, че имаше сила, с която те зарежда позитивно. Само като го гледаш по какъв начин приказва, по какъв начин върви, по какъв начин мисли и постъпва, имаш възприятие, че са го пратили от друга планета, с цел да учи хората на земята на добрини и мъдрост. Който се е докоснал до неповторимата му сила, той го е схванал.

Къде се срещахте?

Това са детайлности, само че един път спах три дни в неговия дом. Цели три дни и три нощи бяхме дружно с Диего. Сутрин се събуждах по боксерки, а той ме чакаше към този момент на масата с кафето. Говорихме дълго, само че не за футбол.

Казвате, че бил сърдечен. Кога го разбрахте?

В доста моменти, само че най-много, когато загуби един след различен майка си и татко си. Диего доста ги обичаше. Такава любов и обич от дете към родители не съм виждал. Когато остана без тях, се усамоти дружно с единия си племенник в една къща и живееха единствено двамата.

Остана ли Ви нещо за спомен от него?

Много движимости и сувенири съм запазил, които са ми скъпи, само че за мен най-важни са дребните жестове. Веднъж да вземем за пример, както стояхме, той събу джапанките от краката си и ми ги подари, а на жена си Клаудия сподели да отиде в другата стая и да ми донесе новия екип на Бока Хуниорс.

Как ще почетете първата година от неговата кончина?

За мен Диего не е мъртъв, защото легендите не умират, а той е най-голямата легенда. Няма ден, в който да не участва в мислите ми. В негова чест стартирам да оцветявам къщата на майка в Ясно поле в синьо и жълто – цветовете на Бока. На всяка от стените ще е изписано името на Марадона.

Планирате ли да идете на гроба му?

Януари или февруари съм там. Първо обаче ще посетя къщата, в която е израснал. Тя е в селцето Вила Фиорито и е направена от трошляк. После ще отида в дома му в Буенос Айрес и най-после на гроба. Там ще му кажа това, което мисля.

Поддържате ли връзка с родственици на Марадона?

Да. Редовно си пишем и се чуваме с щерка му Далма, както и със сина му Диего, който е в Неапол. Далма ми праща екипи и книжки на Бока Хуниорс. Давал съм и изявленията за Диего на два аржентински уеб страницата.

Цанко, доста се писа за връзките Ви с брат Ви. Каква е истината?

Истината е, че сме в естествени връзки с брат ми и го чакам скоро да се прибере за празниците от Съединени американски щати. С децата му също си пишем. Цял живот ще съм признателен на моя брат, че ме срещна с Диего Марадона.

Кой искаше да Ви скара преди време с Христо Стоичков?
Това са хора към него, с които се познавам. Нарочно му приказваха срещу мен и желаеха да не сме в положителни връзки, тъй като когато съм бил на маса с тях, не съм им цепил басма и съм им казвал намерено в очите това, което мисля. Аз съм набожен човек и зная, че има кой да се погрижи за тях.Преди години казахте обществено, че нямате брат?Това е следващата неистина, защото аз в никакъв случай не бих споделил сходно нещо. В случая дадох интерво на ваш сътрудник, а той съчини клевета. Но брат ми ни събра дружно и истината излезе нескрито. Аз считам, че всеки уважаващ себе си човек, освен публицист, би трябвало да е почтен и честен.