Климатичните промени унищожават непроучени археологически обекти
Изменението на климата унищожава археологически обекти преди да бъдат проучени. За това сигнализират специалисти в серия от публикации, оповестени в сп. Antiquity, написа The Art Newspaper. Места, където античните остатъци са най-добре непокътнати, като океани, ледени петна и влажни зони, са застрашени от световното стопляне.
„ Изменението на климата се форсира, ускорява съществуващите опасности и основава нови, последствията от които могат да бъдат опустошителни за световните археологически обекти “, написа Йорген Холесен, старши откривател в Националния музей на Дания, който е създател на една от изявленията.
Подводната археология е застрашена от рискови метеорологични условия, породени от покачващите се температури, а крайбрежните обекти са изключително изложени на риск от ерозия. „ От Иран до Шотландия, от Флорида до Рапа Нуи и оттатък, историческите места се унищожават с възходяща скорост, постоянно преди учените да могат да ги записват и да оценят цената им “, написа Холесен.
Тъй като ледените петна и ледниците в планинските региони се топят с висока скорост, открития, сходни на мумията Йотци, ще бъдат изгубени. Замръзналите находки би трябвало да бъдат възобновени неотложно след освобождението им от леда, преди да бъдат нормализирани и консервирани. „ Без бърза интервенция огромна част от тази материална просвета бързо деградира и губи капацитета си да способства за нашето схващане за предишното “, показва ученият.
Междувременно към половината от всички влажни зони, в които органичните остатъци, като блатното тяло на фамозния Толундски човек в Дания, към този момент са изчезнали или скоро ще пресъхнат. „ Тъй като разкопките в тях са скъпи и финансирането е лимитирано, неизбежно ще се вземат сложни решения кои обекти са застрашени и неотложно би трябвало да бъдат проучени ”, означи Хенинг Матисен от Националния музей на Дания и неговите сътрудници в един от документите.
В друга публикация Кати Дейли от Университета в Линкълн и нейните сътрудници изследват включването на културни обекти в проектите за адаптиране към климата на страни с ниски и междинни приходи. Екипът открива, че това ще създадат единствено 17 от 30-те изследвани страни и едвам три от тях загатват за съответни дейности, които ще подхващат.
„ Проучването сподели, че локалните проекти за адаптиране към климата са в ход в страни като Нигерия, Колумбия и Иран и това е добра вест. Въпреки това резултатите сочат обезпокоително разминаване в политиките в региона на изменението на климата и културното завещание в международен мащаб вследствие на липса на познания, съгласуваност, самопризнание и финансиране ”, написа Холесен.
„ Глобалното изменение на климата е споделено предизвикателство и най-хубавият път за намиране на решения безспорно ще бъде споделен път “, безапелационна е Дейли.
„ Изменението на климата се форсира, ускорява съществуващите опасности и основава нови, последствията от които могат да бъдат опустошителни за световните археологически обекти “, написа Йорген Холесен, старши откривател в Националния музей на Дания, който е създател на една от изявленията.
Подводната археология е застрашена от рискови метеорологични условия, породени от покачващите се температури, а крайбрежните обекти са изключително изложени на риск от ерозия. „ От Иран до Шотландия, от Флорида до Рапа Нуи и оттатък, историческите места се унищожават с възходяща скорост, постоянно преди учените да могат да ги записват и да оценят цената им “, написа Холесен.
Тъй като ледените петна и ледниците в планинските региони се топят с висока скорост, открития, сходни на мумията Йотци, ще бъдат изгубени. Замръзналите находки би трябвало да бъдат възобновени неотложно след освобождението им от леда, преди да бъдат нормализирани и консервирани. „ Без бърза интервенция огромна част от тази материална просвета бързо деградира и губи капацитета си да способства за нашето схващане за предишното “, показва ученият.
Междувременно към половината от всички влажни зони, в които органичните остатъци, като блатното тяло на фамозния Толундски човек в Дания, към този момент са изчезнали или скоро ще пресъхнат. „ Тъй като разкопките в тях са скъпи и финансирането е лимитирано, неизбежно ще се вземат сложни решения кои обекти са застрашени и неотложно би трябвало да бъдат проучени ”, означи Хенинг Матисен от Националния музей на Дания и неговите сътрудници в един от документите.
В друга публикация Кати Дейли от Университета в Линкълн и нейните сътрудници изследват включването на културни обекти в проектите за адаптиране към климата на страни с ниски и междинни приходи. Екипът открива, че това ще създадат единствено 17 от 30-те изследвани страни и едвам три от тях загатват за съответни дейности, които ще подхващат.
„ Проучването сподели, че локалните проекти за адаптиране към климата са в ход в страни като Нигерия, Колумбия и Иран и това е добра вест. Въпреки това резултатите сочат обезпокоително разминаване в политиките в региона на изменението на климата и културното завещание в международен мащаб вследствие на липса на познания, съгласуваност, самопризнание и финансиране ”, написа Холесен.
„ Глобалното изменение на климата е споделено предизвикателство и най-хубавият път за намиране на решения безспорно ще бъде споделен път “, безапелационна е Дейли.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ