Когато полярна мечка се разболее от...птичи грип
Изменението на климата е опасност за оцеляването на полярните мечки. Сега пред тях има ново смъртоносно предизвикателство: птичият грип. Наскоро беше доказано, че полярна мечка от северна Аляска е умряла от заболяването. Настоящият вариант на грип H5N1 е засегнал доста по-широк кръг от типове, в сравнение с всеки регистриран до момента. Това включва няколко типа бозайници, като лисици, видри, норки, морски лъвове и тюлени (включително за първи път тюлени в Антарктика). Открити са случаи и при хора.
Как живеят полярните мечки в своята " столица "
Ето къде можем да ги наблюдаме от близко
Въпреки това, до момента в който някои случаи при бозайници са били свързани с огромен брой смъртни случаи, дребното при хора до момента са посочили единствено леки признаци или са били асимптоматични. И по този начин, за какво има такива разлики сред типовете и какви са последствията от гибелта на тази полярна мечка за по-широката популация от полярни мечки, както и за други огромни бозайници и хора?
Грипните вируси са мощно адаптивни. Техният относително елементарен генетичен код се трансформира освен на инцидентен принцип посредством разновидност като при живите организми, само че и посредством пренареждане. Това е мястото, където тясно свързани вируси, които заразяват една и съща клетка гостоприемник, обменят генетичен материал, с цел да произведат нови геноми. Това може да докара до по-голяма акомодация за инвазия, оцеляване и репликация в този тип гостоприемник.
Вероятно това е методът, по който актуалният вариант H5N1 е засегнал такова многообразие от типове птици, с опустошителни резултати за някои популации. Обикновено огромен брой смъртни случаи, свързани с обещано заболяване, се смятат за породени от разпространяването на заболяване сред човеци в популацията. Необходими са обаче доста характерни генетични промени, с цел да може вирусите на птичия грип да се приспособяват към приемниците бозайници. Тези промени към момента не са открити в сегашния вариант на H5N1.
Въпреки че не може да се изключи предаване от субект на субект за някои типове бозайници, които са били наранени от H5N1, не би трябвало да се отхвърля и отвесното предаване - посредством консумация.
Ако погледнем листата на бозайниците, които са били инфектирани от сегашния вариант H5N1, виждаме месоядни животни. Много огромен брой от някои типове морски птици са умрели бързо от H5N1. Вероятността тюлен или полярна мечка да намерят и изядат най-малко един мъртвец на инфектирана птица в арктическа колония, наподобява много огромна.
Лесно е да си представим група тюлени, които намират колония от морски птици, страдащи от зараза от H5N1, да гълтам техните трупове. При тези условия всеки тюлен евентуално ще погълне и вдиша голям вирусен товар. Тези солидни вирусни натоварвания може да са надхвърлили опциите на имунната система на тюлените, което е довело до бърза зараза и гибел, без инфекцията да се предава сред тюлените.
Дали полярната мечка се е натъкнала на огромен брой мъртви морски птици, един или повече инфектирани тюлени, яли мъртви морски птици, или някакъв различен източник на вируса, остава незнаен въпрос. Отговорът може да бъде открит посредством тестване и съпоставяне с вируси, открити във типове, които обитават подобен естествен регион. Този метод се употребява за следене на разпространяването на H5N1 сред диви животни и домашни птици в Обединеното кралство.
Мястото, където има повече полярни мечки, в сравнение с хора
Там се намира и един от най-важните хранилища за генетични култури в света
Голяма част от това остава хипотетично - към този момент. Последствията от гибелта на полярната мечка за популациите на типа и за други огромни бозайници не могат да бъдат планувани с огромна степен на сигурност. Но в случай че генетичното проучване разкрие, че H5N1 на полярната мечка остава едва приспособен към приемниците бозайници, можем да чакаме малко други случаи при полярните мечки, написа Science Alert.
Как живеят полярните мечки в своята " столица "
Ето къде можем да ги наблюдаме от близко
Въпреки това, до момента в който някои случаи при бозайници са били свързани с огромен брой смъртни случаи, дребното при хора до момента са посочили единствено леки признаци или са били асимптоматични. И по този начин, за какво има такива разлики сред типовете и какви са последствията от гибелта на тази полярна мечка за по-широката популация от полярни мечки, както и за други огромни бозайници и хора?
Грипните вируси са мощно адаптивни. Техният относително елементарен генетичен код се трансформира освен на инцидентен принцип посредством разновидност като при живите организми, само че и посредством пренареждане. Това е мястото, където тясно свързани вируси, които заразяват една и съща клетка гостоприемник, обменят генетичен материал, с цел да произведат нови геноми. Това може да докара до по-голяма акомодация за инвазия, оцеляване и репликация в този тип гостоприемник.
Вероятно това е методът, по който актуалният вариант H5N1 е засегнал такова многообразие от типове птици, с опустошителни резултати за някои популации. Обикновено огромен брой смъртни случаи, свързани с обещано заболяване, се смятат за породени от разпространяването на заболяване сред човеци в популацията. Необходими са обаче доста характерни генетични промени, с цел да може вирусите на птичия грип да се приспособяват към приемниците бозайници. Тези промени към момента не са открити в сегашния вариант на H5N1.
Въпреки че не може да се изключи предаване от субект на субект за някои типове бозайници, които са били наранени от H5N1, не би трябвало да се отхвърля и отвесното предаване - посредством консумация.
Ако погледнем листата на бозайниците, които са били инфектирани от сегашния вариант H5N1, виждаме месоядни животни. Много огромен брой от някои типове морски птици са умрели бързо от H5N1. Вероятността тюлен или полярна мечка да намерят и изядат най-малко един мъртвец на инфектирана птица в арктическа колония, наподобява много огромна.
Лесно е да си представим група тюлени, които намират колония от морски птици, страдащи от зараза от H5N1, да гълтам техните трупове. При тези условия всеки тюлен евентуално ще погълне и вдиша голям вирусен товар. Тези солидни вирусни натоварвания може да са надхвърлили опциите на имунната система на тюлените, което е довело до бърза зараза и гибел, без инфекцията да се предава сред тюлените.
Дали полярната мечка се е натъкнала на огромен брой мъртви морски птици, един или повече инфектирани тюлени, яли мъртви морски птици, или някакъв различен източник на вируса, остава незнаен въпрос. Отговорът може да бъде открит посредством тестване и съпоставяне с вируси, открити във типове, които обитават подобен естествен регион. Този метод се употребява за следене на разпространяването на H5N1 сред диви животни и домашни птици в Обединеното кралство.
Мястото, където има повече полярни мечки, в сравнение с хора
Там се намира и един от най-важните хранилища за генетични култури в света
Голяма част от това остава хипотетично - към този момент. Последствията от гибелта на полярната мечка за популациите на типа и за други огромни бозайници не могат да бъдат планувани с огромна степен на сигурност. Но в случай че генетичното проучване разкрие, че H5N1 на полярната мечка остава едва приспособен към приемниците бозайници, можем да чакаме малко други случаи при полярните мечки, написа Science Alert.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ