Изменението на климата е неоспоримо и човешката дейност не може

Изменението на климата е неоспоримо и човешката активност не може да остане безучастна към този развой. Въпреки това актуалните европейски политики в региона на климата не съумяват да употребяват цялостния капацитет на частния бранш – производители, мрежови компании, бизнеси и семейства – за дейно справяне с казуса. Това е главното умозаключение от наскоро оповестен доклад на консорциум от седем проучвателен центъра от България, Полша, Румъния, Словакия, Украйна, Унгария и Чешката република, съгласуван от Варшавския институт за предприемачество. В разбора „ Трансформация на енергийния бранш в Централна и Източна Европа “, се акцентира, че конкурентните пазари на електрическа енергия се декарбонизират 66% по-бързо от неконкурентните. Въпреки това районът на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) към момента не е употребявал изцяло капацитета на пазара. Изследователите разпознават 40 разнообразни бариери, които попречват конкуренцията, усилват разноските на бизнеса и възпират частните вложения, като по този метод забавят декарбонизацията в тези страни. През последните години следим задълбочаване на интеграцията на националните пазари и междусистемната съгласуваност, което покачва конкуренцията. Този развой е съпроводен с понижаване на регулаторните бариери и административната тежест пред присъединението на нови ВЕИ мощности, а оттова – и доста увеличение на вложенията. Въпреки това новите ВЕИ планове в България са изправени пред три съществени провокации. Водещо е бавното развиване на мрежата – до момента в който при вложенията във ВЕИ се следи облекчение на административните процедури и достъпа до финансиране, същото не се отнася за построяването на преносната и разпределителната мрежи. Подходът, посредством който те се контролират, би трябвало да се промени – от реактивен, учреден на съвършена информация за присъединението на нови генериращи мощности, към изпреварващ, учреден на стратегически метод, гарантиране сигурността на доставките и отбрана на интереса на вложителите. Втората причина е концентрирането на предприемаческата сила върху една-единствена технология. Всички нови съоръжения от ВЕИ в България през последните години са във фотоволтаични паркове, което води до редица предвидими резултати, като например  ниски или даже негативни цени на електрическата енергия в избрани часове от денонощието. Рано или късно вложителите ще видят, че паричните им потоци понижават, и ще би трябвало да се потърсят нови бизнес модели, в това число даване на спомагателни систематични услуги, пазарът за които в България е към момента недоразвит. Третият проблем е голословната политическа интервенция, която попречва действието и развиването на пазарите. Един от най-ярките образци в това отношение са продължаващите ценови ограничавания, както за производителите, по този начин и за потребителите, които задушават развиването на дълготрайните пазари, нови хеджиращи артикули и лимитират търговията до пазар „ Ден напред “. Въпреки че ценовите тавани се вкарват като антикризисна мярка през есента на 2021 година, те не престават да работят и до през днешния ден. Липсата на дълготрайни гаранции за паричните потоци на вложителите може в допълнение да затрудни способността им да обезпечат финансова поддръжка за своите планове. Общо предизвикателство за всички страни от ЦИЕ е инфраструктурата. На района се падат единствено 13% от потенциала на вътрешните междусистемни връзки на Европейски Съюз, макар че в него живее 29% от популацията на Европейски Съюз, основава 15% от Брутният вътрешен продукт на общността и 17% от търсенето на електрическа енергия. Модернизацията на мрежите и подобряването на достъпа до земя и техническа инфраструктура са от значително значение за улеснение на енергийния преход. Националните енергийните пазари в района на ЦИЕ се радват на друга степен на икономическа независимост. Чешката република се класира най-високо със относително либерализиран пазар, само че даже и там завършването на план за вятърен парк лишава минимум седем години заради бюрократични забавяния. Румъния, с умерено равнище на регулаторни бариери, съставлява като цяло удобен капиталов климат. За разлика от тях Унгария е с най-малка икономическа независимост, характеризираща се с необятен държавен надзор и чести законодателни промени, което основава нестабилна среда за вложителите. България е изправена пред обилни провокации, в това число висока администрация и регулаторна неустойчивост, което в допълнение възпира частните вложения. В Полша енергийният пазар на процедура е национализиран, като държавните компании създават към 70% от силата в страната, което маргинализира частните вложения. Дискреционната власт на държавните чиновници също блокира частните вложения в нови енергийни мощности, като да вземем за пример дребни модулни реактори (SMR). Основните рекомендации в отчета включват: Опростяване на регулаторните рамки и понижаване на бюрокрацията за привличане на частни вложители. Разработване на финансови принадлежности за ориентиране на капитали към научноизследователска и развойна активност и рационализация на енергийната инфраструктура. Премахване на нарушаванията на пазара и поощряване на лоялната конкуренция посредством последователно унищожаване на дотациите. За да се смекчат неподходящите последствия от изменението на климата са нужни към 100 милиарда $ годишно за научноизследователска и развойна активност в региона на чистата сила – цел, чието реализиране е невероятно без присъединяване на частен капитал. Дори при актуалните неподходящи условия 77% от фирмите в района на ЦИЕ влагат в бизнес развиване, като частният капитал съставлява съвсем 70% от вложенията във възобновими енергийни източници. Тази наклонност акцентира капацитета на пазарно насочените политики за привличане на повече частен капитал, което води до понижаване на цените на силата и облекчение на енергийната беднотия, която е важен проблем в района. За отключване на капацитета на нововъведенията, предприемаческата сила и запаси, създателите на отчета оферират „ Пакт за независимост “ сред страните от ЦИЕ за консолидиране на икономическите им политики, свързани с енергийния пазар, като си показва Централна и Източна Европа като единна специфична икономическа зона. Тази рамка би хармонизирала регулациите и данъчните решения, насърчавайки съгласувана, взаимосвързана енергийна екосистема за над 110 милиона души и намалявайки излъчванията на въглероден диоксид. Докладът на ИПИ е оповестен на: