Отсичане главата на св. Йоан Предтеча и Кръстител
Измежду пророците св. Църква уважава най-вече св. Йоан Кръстител. Той е връзката сред Стария и Новия Завет - последният оракул, подготвил иудеите за идването на Месия.
На 29 август се възпоменава неговата гибел. Както доста други Христови почитатели, по този начин и св. Йоан бил погубен, въпреки че не носел името християнин. Той е потърпевш, тъй като проповядвал смирение и съблюдаване на Божиите заповеди. Такива като него мъчно са могли да живеят през тези времена, тъй като беззаконието и жестокостта, против които са се борели, са намерили своето въплъщение измежду ръководещите.
Като проповядвал смирение, изобличавал беззаконията и пороците, св. Йоан не се боял да брани строгата истина даже тогава, когато е можело да бъде подложен на заплаха. Той не говорел за греховете въобще, а е споменавал и съответни имена - на тези, които заради ситуацията си в обществото били пред очите на всички и заради това и развращавали народа, живеещ по образеца на своите управници.
Цар Ирод Антипа престъпил Моисеевия закон, като взел братовата си жена Иродиада. Св. Йоан не си затворил очите пред явното нарушаване на Божия закон и изобличил царя. Той знаел какво ще последва след тези негови думи, само че не са побоял от следствията.
Пред Ирод в тази ситуация стоят два пътя: единият - да остави братовата си жена и се покае за стореното беззаконие; другият - да хвърли св. Йоан в тюрма, с цел да престане да го изобличава. Като употребява властта си, Ирод избира втория път - нехаене за Божиите заповеди и мятане на неуместния за него Йоан в пандиза. След време Иисус Христос ще каже на Пилат: „ Ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, в случай че ти не бе обещано свише " (Йоан. 19:11). Ирод очевидно не знае, че всички управляващи идват от горната страна - от Бога. Той работи по този начин, сякаш няма по-висша власт от неговата и по тази причина свободно си се разпорежда със свободата и живота на поданиците си.
Още по-показателно е нататъшното протичане на печалното събитие. Иродиада мощно желаела гибелта на св. Йоан Кръстител. Но царят се боял да го убие, тъй като знаел, че е почтен човек, почитан от целия народ и уважаван като оракул.
Скоро по-късно Ирод чествал рождения си ден и дал огромно пиршество. На този празник дъщерята на Иродиада танцувала и толкоз се харесала на царя, че той се заклел да й даде каквото му изиска - даже половината си царство. Девойката се посъветвала с майка си. Иродиада видяла сгодния случай да отстрани св. Йоан Кръстител от пътя си и подучила щерка си да изиска главата му. Ирод се нажалил доста.
И тук се сблъскваме с постъпката, увенчала неговия порочен живот. Тъй като се боял да не се покаже слабоволев, той заповядал да отсекат главата на Предтеча. Какво безумство! Нима една клетва е по-важна от човешкия живот? Или поради радостната компания, порядъчно пийнала и развеселена, би трябвало да се извърши едно безумно предпочитание? Може би Ирод се е замислил над това, когато е чул молбата на доведената си щерка. Но очевидно в него по-силни са били други усеща. Та нали той е цар? Царската дума не може да се престъпи. А и за какво би трябвало да се скапва удоволствието на компанията? Страхувайки се да не постъпи безхарактерно, той прави най -безхарактерната постъпка в живота си. Няма кой да каже: „ Спрете! Защо би трябвало поради един танц, едно предпочитание и една клетва да се лишава човешки живот? " Вероятно компанията е изпитвала удовлетворение от типа на отрязаната глава - та нали това е главата на оня, който постоянно е приказвал срещу разкоша и безнравствения живот. Но това не е единствено главата на св. Йоан Кръстител - това са всички тези старозаветни пророци, които също са се борили срещу неумереността; това е главата на истината, от която постоянно мощно боли, изключително тогава, когато е изречена право в очите на неправедния.
Проповядвайки през целия си живот смирение и самоограничение, св. Йоан Кръстител и посредством своята гибел продължава проповедта си - за истината и лъжата, за властниците и неуместните за тях хора, за безнравствения, разхлабен и луксозен живот, който не се стопира пред нищо, даже и пред ликвидиране. Учи ни, че би трябвало да се опитаме да не бъдем плебеи на парите и разкоша, тъй като благосъстоянието единствено по себе си не може да разврати човека; то може да послужи и за избавление, и за наказание.
Нека се опитаме да подражаваме на св. Йоан, без да се опасяваме, че ставаме неуместни за някои, които в ръцете си разполагат с преходната земна власт.
На 29 август се възпоменава неговата гибел. Както доста други Христови почитатели, по този начин и св. Йоан бил погубен, въпреки че не носел името християнин. Той е потърпевш, тъй като проповядвал смирение и съблюдаване на Божиите заповеди. Такива като него мъчно са могли да живеят през тези времена, тъй като беззаконието и жестокостта, против които са се борели, са намерили своето въплъщение измежду ръководещите.
Като проповядвал смирение, изобличавал беззаконията и пороците, св. Йоан не се боял да брани строгата истина даже тогава, когато е можело да бъде подложен на заплаха. Той не говорел за греховете въобще, а е споменавал и съответни имена - на тези, които заради ситуацията си в обществото били пред очите на всички и заради това и развращавали народа, живеещ по образеца на своите управници.
Цар Ирод Антипа престъпил Моисеевия закон, като взел братовата си жена Иродиада. Св. Йоан не си затворил очите пред явното нарушаване на Божия закон и изобличил царя. Той знаел какво ще последва след тези негови думи, само че не са побоял от следствията.
Пред Ирод в тази ситуация стоят два пътя: единият - да остави братовата си жена и се покае за стореното беззаконие; другият - да хвърли св. Йоан в тюрма, с цел да престане да го изобличава. Като употребява властта си, Ирод избира втория път - нехаене за Божиите заповеди и мятане на неуместния за него Йоан в пандиза. След време Иисус Христос ще каже на Пилат: „ Ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, в случай че ти не бе обещано свише " (Йоан. 19:11). Ирод очевидно не знае, че всички управляващи идват от горната страна - от Бога. Той работи по този начин, сякаш няма по-висша власт от неговата и по тази причина свободно си се разпорежда със свободата и живота на поданиците си.
Още по-показателно е нататъшното протичане на печалното събитие. Иродиада мощно желаела гибелта на св. Йоан Кръстител. Но царят се боял да го убие, тъй като знаел, че е почтен човек, почитан от целия народ и уважаван като оракул.
Скоро по-късно Ирод чествал рождения си ден и дал огромно пиршество. На този празник дъщерята на Иродиада танцувала и толкоз се харесала на царя, че той се заклел да й даде каквото му изиска - даже половината си царство. Девойката се посъветвала с майка си. Иродиада видяла сгодния случай да отстрани св. Йоан Кръстител от пътя си и подучила щерка си да изиска главата му. Ирод се нажалил доста.
И тук се сблъскваме с постъпката, увенчала неговия порочен живот. Тъй като се боял да не се покаже слабоволев, той заповядал да отсекат главата на Предтеча. Какво безумство! Нима една клетва е по-важна от човешкия живот? Или поради радостната компания, порядъчно пийнала и развеселена, би трябвало да се извърши едно безумно предпочитание? Може би Ирод се е замислил над това, когато е чул молбата на доведената си щерка. Но очевидно в него по-силни са били други усеща. Та нали той е цар? Царската дума не може да се престъпи. А и за какво би трябвало да се скапва удоволствието на компанията? Страхувайки се да не постъпи безхарактерно, той прави най -безхарактерната постъпка в живота си. Няма кой да каже: „ Спрете! Защо би трябвало поради един танц, едно предпочитание и една клетва да се лишава човешки живот? " Вероятно компанията е изпитвала удовлетворение от типа на отрязаната глава - та нали това е главата на оня, който постоянно е приказвал срещу разкоша и безнравствения живот. Но това не е единствено главата на св. Йоан Кръстител - това са всички тези старозаветни пророци, които също са се борили срещу неумереността; това е главата на истината, от която постоянно мощно боли, изключително тогава, когато е изречена право в очите на неправедния.
Проповядвайки през целия си живот смирение и самоограничение, св. Йоан Кръстител и посредством своята гибел продължава проповедта си - за истината и лъжата, за властниците и неуместните за тях хора, за безнравствения, разхлабен и луксозен живот, който не се стопира пред нищо, даже и пред ликвидиране. Учи ни, че би трябвало да се опитаме да не бъдем плебеи на парите и разкоша, тъй като благосъстоянието единствено по себе си не може да разврати човека; то може да послужи и за избавление, и за наказание.
Нека се опитаме да подражаваме на св. Йоан, без да се опасяваме, че ставаме неуместни за някои, които в ръцете си разполагат с преходната земна власт.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ