Изложбата За буквите – Кирилицата в съвременното българско изкуство ще

Изложбата „ За буквите – Кирилицата в актуалното българско изкуство ” ще остане до 28 май в градината пред Народния спектакъл „ Иван Вазов “. Организатори са Фондация „ Ценности ” и Антонина с сътрудници Столичната община, община Пловдив, Пловдив Европейска столица на културата 2019 и Градска художествена изложба –Пловдив

Тридесет пловдивски художници, измежду които изпъкват имената на Станимир Видев, Кольо Карамфилов, Николай Кучков, Недко Итинов, Вълчан Петров, Васко Стоев, са показани с по едно платно, изобразяващо писмен знак от българската писменост.

Буквите са разпределени сред създателите посредством чоп. И единствено на един от тях първата писмен знак от името съответствува с тази, която му се е паднала да претвори - късметлийката е Емилия Арабаджиева. 

Обединяваща нишка на експозицията е идентичният размер на платната: 90/90 см.  

Въздействаща, непредвидена и доста персонална интерпретация на буквите – това е посланието на пловдивската група художници в изложбата „ За Буквите – Кирилицата в актуалното българско изкуство.

Благодарение на експозицията, която бе  показана и в Двореца на нациите в Женева, в Организация на обединените нации научиха, че с нашата писменост пишат над 250 милиона души в Европа и Азия. 

Как се ражда концепцията за тази галерия, какъв е пътят и смисъла ѝ – споделя Магдалена Гигова. Тя споделя и фрагменти от едно проучване за буквите:

Б – това е бавния тон, Б е връзката, това, което към този момент задържа индивида откакто е получил проявлението си на Земята. 

Ъ – че всичко във вселената се движи, и че всяко нещо има ос, позиция. изходната точка. Всяко нещо има начало, има класификация. 

Ъ се употребява при българите, с цел да се направи разграничението сред материята, земното, низшите пристрастености и духовното, връзката с Бога. И когато изговаряме този тон Ъ ние се изтегляме от низшия към висшия свят т.е. ние сме в центъра, което е вярното положение на индивида. Този център в случай че е една въображаема линия, която разделя лявата от дясната част на индивида, тя минава през средата на неговото тяло, като стартира от сакралната кост и излиза през фунтанелата нагоре. 

Когато кажеш буквата Ъ ти непосредствено заставаш в центъра, заземен си към земята и имаш вярната връзка с Божествения свят. Ъ - ставаш дирек, непреклонен.

Л – съставлява извършване на дилемите, за които човек е пристигнал на Земята. Буквата Л е учебното заведение, краткотрайното престояване на земята, че ние сме тук краткотрайно. Също по този начин съставлява един лост, един мотор т.е. това е мотора в еволюцията на човечеството. 

Г - това е освобождението на индивида, обвързвана е с персоналната независимост, един тип прекосяваме от гръкляна, от шията надолу във физическото измерение.

А – това е отворен мек тон, тон посредством който ние не можем да крещим т.е. изговаряйки го, ние го гълтаме във вътрешността. Значи всичко, което стартира с буквата А и всяка една дума, в която се съдържа буквата А дава отваряне, начало и изначален развой, повтаряемост и темп. Буквата А е обвързвана с началния тон АУМ. А е археологията т.е. първата причина. А първата причина знаем коя е - Бог Творец главния конструктивен детайл на планетата Земя. 

Р – е обвързвана с храненето т.е. посредством нея се демонстрира нашата животинска природа. Тя е едно задържане на известни трептения и освобождение и претрансформация на нисшите във висши сили.

И – е безкрайната еволюция на индивида т.е. че няма начало и край. Неслучайно се употребява като връзка в българския език.

Я – това е Свидетелят. 

Още детайлности в прикачения звуков файл