Изложбата Самоопределения на скулптурата, подредена до края на юли в

Изложбата " Самоопределения на скулптурата ", подредена до края на юли в галерията на СБХ на ул. " Шипка " 6 в София, зала 1А, е с присъединяване на Галя Благоева, Габриеле Бергер, Димитър Николов, Елена Иванова, Ивайло Аврамов, Кирил Кузманов, Петер Цанев. Куратор е Петер Цанев, който показва юбиляря и изложбата по този начин:
" Известният ваятел Иван Русев инициира по случай своята 70-годишнина план, фокусиран върху базисните условия на скулптурата. Иван Русев избира да предложения дребна група създатели от разнообразни генерации, които споделят отстранено наблюдаване към себе си и изследват изкуството като форма на мисловни дейности, подчертаващи процеса на самоопределение на креативния акт. Проектът " Самоопределения на скулптурата " търси и разказва нов тип пространства в изкуството на скулптурата. Авторите в изложбата показват художествени тактики с акцент върху процесите на самоопределение на равнище самостоятелна мотивация и вътрешно контролиране на границите на изкуството.
Всяко самоопределение е самопознание. Новите места на скулптурата са резултат от признаци на колапс и противоречие, само че те също по този начин съставляват екстатични апели, произлизащи от огромните разриви и дълбоки пукнатини, които зейват във вероятната формулировка на скулптурата. В исторически проект модерната статуя поражда по едно и също време с острата новост на редица естетически и концептуални проблеми, белязани от тоталното изгубване на скулптурния монумент и на всички негови атрибути. Новата статуя би трябвало да преодолява освен фигурата, обекта и процедурната феноменология на физическите обстановки, само че и следствията от нереалната живопис и пробните положения на архитектурата, признавайки, че предефинирането на скулптурния медиум е единственото средство, с което разполага.
Творческият път на Иван Русев е обвързван с продължителна и поредна отбрана на актуалните параметри на скулптурата. Системният му блян към допустимо най-чист изказ, ползата към текстурите на естествените материали и впечатляващият обсег на неговото въображение безспорно го дефинират като един от водещите протагонисти на постминималистичната наклонност в българската статуя през последните четири десетилетия. Деликатното метафизично наличие на вътрешен глас, която не слага граница сред изкуството и естествените явления, трансформира работите на Иван Русев във метафизичен метафори, при които процесът на основаване е неразделен от смисъла и смисъла на самите скулптурни творби. "