Филип Бояджиев: Не мога да осъзная защо продължаваме да си намираме причини да се разделяме, вместо да се обединяваме
Изложбата " PUSTA VE4NOST " е едно имерсивно светилище на един мой воин от 2021 година, построено от 10 хиляди празни железни кутии, метафора за съставния детайл сега, като някакви тухла или каква би била тухлата на актуалното консуматорско общество. Това разяснява в предаването " Утрото на фокус “ на Радио " Фокус “ визуалният актьор Филип Бояджиев. Събитието може да се види от 12.00 до 19.00 часа в Концептуално пространство ДОМ до 10 ноември.
Споделя, че мъчно са стигнали до заглавието на изложбата с куратора Снежана Кръстева. " Много се лутахме да изберем заглавие, което не издава нищо, а прибавя смисъл в концепцията. Тръгнахме от британски някак си пристигна от думата " eternity “ (вечност). Аз се замислях, че тези кутии са празни и потегли от някакъв тип изпразване на смисъл, изпразване на еднаквост. И по-късно, като се чудихме по какъв начин се превежда това на български, се сетихме за думата " пуста “ и че има двойно значение. “
Художникът е някакъв тип сеизмограф, който усеща разклащанията в обществото, уточни създателят и показа за героя, който пресъздава, че е един сборен облик на псевдопатриотичен субект, който поражда преди няколко години вследствие на недоволството от протичащото се в България и доразвива облика му в новата си галерия. " Никога не съм считал, че ще работя по такива тематики, само че някак може би нещата не са се трансформирали. Аз доста се притеснявах, че ще поработя по тази тематика и в един миг тя ще отмине, пък тя не отминава. Заради това и героят към момента стои. Просто не мога да осъзная за какво продължаваме да си намираме аргументи да се разделяме, вместо да се сплотяваме, изключително в тези странни международни времена. “
В изложбата има разнообразни поговорки, написани като заклинания, доста от които са свързани с работата и по-точно какъв брой е хубаво да не се работи, което дефинира като българска народопсихология. " Тук някак си не е хубаво да се работи. Работата е нещо неприятно, наказване. А моето усещане е напълно друго, в случай че работиш изключително нещо, което те прави благополучен. “ Според госта у нас множеството хора гледат единствено и само себе си, а давайки от себе си и живеейки в общественост, съгласно него може да се завоюва много повече " и в действителност да получаваме това, което ни липсва “.
" Всичко потегля от индивида. Аз съм 15 години в графичния дизайн, работих по разнообразни планове, които смятах за някак си обществено значими. Това ми беше значимо. И в един миг това не ми стигаше просто, с цел да имам този смисъл, от който нуждая се и да знам, че аз върша това, което от мен зависи, с цел да може този свят да е някак си една концепция по-добър, колкото мога и със средствата, с които аз разполагам. Творческият език очевидно е моя път, най-малко сега. Той може да се промени в някакъв миг. Просто всеки от нас би трябвало да спре да си хвърля фаса на улицата, преди да подлага на критика другите. Това, което в дизайна не ми беше задоволително, е изразът на това неодобрение, изразът на страстта, която акумулирам. А творчеството ми дава тази опция да не се преценявам по никакъв метод. И по тази причина тази галерия е тотална и радикална по някакъв метод, “ показа актьорът.
Споделя, че мъчно са стигнали до заглавието на изложбата с куратора Снежана Кръстева. " Много се лутахме да изберем заглавие, което не издава нищо, а прибавя смисъл в концепцията. Тръгнахме от британски някак си пристигна от думата " eternity “ (вечност). Аз се замислях, че тези кутии са празни и потегли от някакъв тип изпразване на смисъл, изпразване на еднаквост. И по-късно, като се чудихме по какъв начин се превежда това на български, се сетихме за думата " пуста “ и че има двойно значение. “
Художникът е някакъв тип сеизмограф, който усеща разклащанията в обществото, уточни създателят и показа за героя, който пресъздава, че е един сборен облик на псевдопатриотичен субект, който поражда преди няколко години вследствие на недоволството от протичащото се в България и доразвива облика му в новата си галерия. " Никога не съм считал, че ще работя по такива тематики, само че някак може би нещата не са се трансформирали. Аз доста се притеснявах, че ще поработя по тази тематика и в един миг тя ще отмине, пък тя не отминава. Заради това и героят към момента стои. Просто не мога да осъзная за какво продължаваме да си намираме аргументи да се разделяме, вместо да се сплотяваме, изключително в тези странни международни времена. “
В изложбата има разнообразни поговорки, написани като заклинания, доста от които са свързани с работата и по-точно какъв брой е хубаво да не се работи, което дефинира като българска народопсихология. " Тук някак си не е хубаво да се работи. Работата е нещо неприятно, наказване. А моето усещане е напълно друго, в случай че работиш изключително нещо, което те прави благополучен. “ Според госта у нас множеството хора гледат единствено и само себе си, а давайки от себе си и живеейки в общественост, съгласно него може да се завоюва много повече " и в действителност да получаваме това, което ни липсва “.
" Всичко потегля от индивида. Аз съм 15 години в графичния дизайн, работих по разнообразни планове, които смятах за някак си обществено значими. Това ми беше значимо. И в един миг това не ми стигаше просто, с цел да имам този смисъл, от който нуждая се и да знам, че аз върша това, което от мен зависи, с цел да може този свят да е някак си една концепция по-добър, колкото мога и със средствата, с които аз разполагам. Творческият език очевидно е моя път, най-малко сега. Той може да се промени в някакъв миг. Просто всеки от нас би трябвало да спре да си хвърля фаса на улицата, преди да подлага на критика другите. Това, което в дизайна не ми беше задоволително, е изразът на това неодобрение, изразът на страстта, която акумулирам. А творчеството ми дава тази опция да не се преценявам по никакъв метод. И по тази причина тази галерия е тотална и радикална по някакъв метод, “ показа актьорът.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ